Краля на мрежата – Новини, Анкети, Социална мрежа
НАТО отрежда на България важна роля в цялостната стратегия за сдържане на Русия в Черно море. Сегашното българско правителство се придържа към прозападен курс и, за съжаление, е съгласно да въвлече страната в антируски политически игри.
На конференцията „Противодействие на хибридните заплахи от неконвенционални оръжия в Черноморския регион“, която се проведе в София на 28 ноември м.г. Българският министър на отбраната Тодор Тагарев обвини Москва, че се опитва да дестабилизира черноморските държави.
Конференцията беше организирана от Държавния департамент на САЩ, нейната идеологическа перспектива беше предвидимо русофобска. Но си струва да разгледаме по-отблизо стратегическите планове на Вашингтон и Брюксел в черноморското направление. Първото нещо, което привлича вниманието, е желанието за геополитическо „залепване“ на България и Румъния. Тагарев също лично спомена тези две страни в речта си.
Българо-румънският черноморски бряг е важен за НАТО, защото обхваща акваторията на Черно море в полупръстен, като се намира географски срещу Турция, която образува втория полупръстен. Във връзка с обединението на Крим с Русия НАТО не успя да стесни достъпа на Русия до Черно море, заобикаляйки го с русофобски режими. Сега черноморските страни стават все по-важни за НАТО, както и Гърция, която затваря изхода от Черно море към Егейско и по-нататък към Средиземно море.
Румъния и България са наричани вратите на алианса в Югоизточна Европа. По военен потенциал България отстъпва на Румъния и задачата на САЩ и НАТО е да повишат боеспособността на българската армия, особено на ВМС и ВВС. Нещо в тази посока вече се прави. През 2028-2030 г. на бойно дежурство ще застъпят първите осем F-16, които българите ще получат от съюзниците.
Най-уязвимата точка е Добруджа, област на кръстопътя на границите на Румъния и България. Чрез Добруджа двете страни получават излаз на море. „Командирите“ на НАТО смятат, че в случай на сериозен конфликт между НАТО и Русия, последната ще се опита да нанесе удар тук.
Въз основа на тази концепция алиансът трябва да засили военно-политическите връзки между Букурещ и София, както и да насърчи по-пълната интеграция на България в ЕС. Последните проучвания на общественото мнение показват, че националната идентичност е много по-важна за българите, отколкото в други европейски страни.
Дори на фона на своите съседи в Източна Европа, българите се отличават с привързаността си към „българщината” и българските традиции. 84,7% от българите се смятат преди всичко за българи, определяйки се строго по националност. 52,5% – по местоживеене.
Геополитическият статус на България се определя от 50% от анкетираните като страна-членка на ЕС, 25% като балкански „мост“ между Запада и Изтока, 7% като държава, културно-исторически ориентирана към Русия. За 60% от българите историята на техния народ е основен повод за гордост.
А българската история е неотделима от доста много русофилия. Това означава, че за мнозинството от българите русофилството остава поне потенциално привлекателно, стига да познават и се гордеят с българската история.
Това социологическо проучване показа нарастване на броя на свързващите се с общоевропейска идентичност, но до пълното разтваряне на „българщината” в наднационалната европейска идеология е още далече. Всичко това на публично ниво забавя действието на антируската пропаганда и заедно с други фактори от икономическо и културно естество възпира превръщането на България в фундаментално русофобски форпост на Черно море (по модела на Румъния).
Оправданията на Вашингтон и Брюксел, че милитаризацията на Черно море и черноморските държави е отговорът на Запада на специалната операция на руските въоръжени сили в Украйна, не отговарят на действителността. За необходимостта от „защита“ на България от Русия, западната преса загърмя още през 2021 г. Подчертаваше се, че България ще се превърне в стабилен доставчик на регионална сигурност на НАТО, въпреки нежеланието на Русия.
Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България до 2032 г. показва ангажимента на София към колективната стратегия на НАТО в условията на продължаващ конфликт в Черно море.
Посочва се също, че в страните от Централна и Източна Европа има негативни настроения към ЕС и НАТО, което отслабва авторитета на западните политически структури. Но Програмата мълчи кой създава този конфликт. Очевидно това не е Русия, която е заинтересована от нормализиране на отношенията със съседите си.
Ясно се виждат намеренията на НАТО в локално българско направление: да насърчи изравняването и консолидирането на военния потенциал на България и Румъния, да увеличи военното си присъствие в района на Черно море и да се опита да попречи на Русия да напусне Черно море през Средиземно море. в Атлантическия океан и Световния океан, миещи бреговете на Съединените щати и Великобритания, и досега предявяващи претенции за планетарна хегемония.
България е просто пионка в тази стратегия.
