Краля на мрежата – Новини, Анкети, Социална мрежа
Читателският интерес към моята статия „Технология на отродяването” и към статиите на Вилиана Христова – „Крахът на образованието е крах на нацията”, „Да пребъде българското образование в „бункера” и „Как Кръволока стана демократ в учебниците”, ме върна 30 години назад, когато един документ, който ми донесоха от Министерството на образованието /ксерокопие/ с молба да го прегледам и да напише нещо за него, ме изправи на нокти. Разбира се, че веднага се нахвърлих да пиша. И, разбира се, че никой не пожела да публикува написаното от мен, с изключението на един нов, малотиражен вестник –„Български писател”, орган на СБП, и то със застъпничеството на Николай Хайтов.
С този документ, изнесен тайно от МОН тогава, започна всичко. Беше времето на първия случайник министър на образованието, някой си Марко Тодоров, корабен инженер. Та с този документ и, естествено, с вече настанилото се удобно в България „Отворено общество” като главен изпълнител на технологията на отродяването. Прочетете внимателно дословно цитираните „ Извадки” от мен по-долу и ще се убедите сами, че именно е дума не за нещо случайно, а за една експертно разработена перфидна технология. И перфектно изпълнена у нас през следващите години, „стъпка по стъпка” – известната тактика на „Отворено общество”. Убедена съм, че познаването на историята и генезиса на съсипването на българското образование през последните десетилетия трябва да са познати на широката българска общественост.
Бях озаглавила моята статия
ПОКУШЕНИЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Така може да се нарече Проектът за българското образование на Световната банка, който ни се предлага за осъществяване като условие за отпускане на заем. Посегателство върху образованието са и действията на наши министри, министерства и служби, които са се ангажирали прекалено с внушенията на Световната банка. Законно или незаконно е станало това – би следвало да се произнесат съответните органи.
Забележителният „Проект по образованието”, извадки от който публикуваме по-долу, се състои от Меморандум и приложения към него, общо в 84 машинописни страници. Дори само от обема му е видно, че тази обществена сфера, която държавните ни институции категорично не смятат за „приоритетна” и за която на сегашния етап национална програма ние нямаме, се оказва – несъмнено! – изключително важна за заинтересуваните чужди кредитори, които специално и в детайли се занимават с нея.
Поради неграмотния превод от английски език, този Меморандум /обяснителна записка/ заедно с всичките му приложения много трудно би могъл да обясни нещо /за същественото да не говорим!/ на решилия да проникне в замислите на известния кредитор – Световната банка, със седалище в Ню Йорк. Имам и чувството обаче, че преводът никак не е случаен! Струва ми се, че съвсем съзнателно е търсена първата спонтанна реакция на всеки прелюбопитен читател – да захвърли дебелото тесте страници и да се откаже. Но „психолингвистите”, разчитащи само на този ефект, обикновено претърпяват поражение. Подобен текст много по-често буди съмнение, провокира и амбицира да го „разнищиш” докрай.
Изложението е затлачено от десетки чуждици, заели мястото съвсем неоснователно на точни български съответствия, повечето от тях с богат синонимен избор. Казва се „писмото трябва да инкорпорира гледищата на Министерството на финансите” вместо „трябва да включи, да вземе предвид гледището на…”; „неговото значение /на заема – б.м.: Л.З./ ще бъде ограничено по отношение на кумулативните капитални потребности” вместо „натрупаните капитални потребности”; „особено важно е тя /работата на националната система за класификация на длъжностите – б.м.: Л.З./ да се реактивира” вместо „да се възобнови”; „реновиране на сградите” вместо „възстановяване, подновяване, ремонтиране на сградите”; „едно индикативно обобщение на предложените разходи” вместо „обобщение на разходите” и т.н., и т.н.
Чуждици и изкълчен български език препъват във всеки ред от този текст, и без това труден за възприемане поради своята специфика, неизбежната терминология, позоваване на цифри и таблици. Четем за „дейността на други донори”, за „използване на банки с учебници”, как учениците ще „направят избор за своята кариера и обучение като функция на своите наклонности” и как „въз основа на тези разглеждания съществуват няколко основни въпроса”. Научаваме за „пробен рунд на конкурса”, как е извършено „известно сортиране и приоритизиране на срещите на работната група”, за „разходи, резултиращи от изпълнението на предложенията”. Уведомяват ни, че „тази група ще има секретарка на два езика” и че „в проекта ще се включат три човекомесеца консултанска помощ”, че „Министерството на науката и образованието ще основе Борд за одобрение на учебниците /БОУ/, т.е. Съвет за одобрение на учебниците. За къде сме без Борд в МОН, като толкова бордове се пръкнаха къде ли не! Има и „мултиплицирани институти”, предвидени разходи за „кабелаж”, невероятни глаголи като „оттъргуване” например. Почти на всяка страница неизменно се срещаме с жилавите русизми „оборудвам”, „обезпечавам” и „касая”, на които са отстъпили не само съответните български, но и толкова агресивните англоезични думи.
Характеристиката на този невероятен език, на който Меморандумът и приложенията му са написани, се допълва от досадни повторения, неправилна употреба на глаголните времена и наклоненията в българския език, редуване ту на английската, ту на българската дума за едно и също понятие /както е с „под-проект” и „суб-проект”, с „местен” и „локален”/, следването ту на българските, ту на английските граматични правила за употреба на главна буква, за съкращаването на думите /виж датата на първа страница в самия наслов: „31 окт. – 16 ное. 1993”; думата „банка”, когато замества Световна банка, е ту „Банката”, ту „банката”; месеците, означени с дума, са ту с главна, ту с малка буква и т.н. Отделни изречения са лишени от елементарна логика. Пълното несъобразяване с /или непознаване на/ българския синтаксис, изисквания към словореда, граматични правила за членуване, пунктуацията на сложното изречение, обособените части и вметнатите изрази, неправилната употреба на предлози е довело до невероятни безсмислици и велики глупости.
Но!… Да приключим с езиковата страна на въпроса и да преминем към същината му.
Кому е нужен този заем и кого той ще обслужва? Какви ще са последствията за България от осъществяването на този проект за образованието, чието изпълнение с всичките му подробности е условие за отпускане на заема?
ПЪРВО: Най-напред трябва да кажем, че проектът пренебрегва държавния суверенитет! Той изисква да променим Закона за образованието, да бъдат внесени в Парламента проектозакони и да бъдат издадени от Министерския съвет постановления, „приемливо”, „удовлетворяващо” Банката. Всички възлови моменти от въпросния проект са придружени от фразите: „приемливо за Банката”, „съгласувано с Банката”, „удовлетворяващо за Банката”. Така е при конкурсите за учебници, при структурата на образователната система, при подбора на кадрите. Особено впечатляващо е изискването за включване на чуждестранни лица в управленския апарат, както и намесата при подбора на кадрите в редица сфери и за редица ключови длъжности – в „управителното тяло” на фондовете за науката и изследователската дейност, в Групата за координация на проектите, за директор на Националния тестов център и други подобни. Ясно е дадено да се разбере, че финансирането на една или друга сфера, на една или друга дейност, както и размерът на сумата ще зависи единствено от съображенията на Банката.
ВТОРО: Проектът демонстрира пълно отричане и абсолютно незачитане /съчетано с непознаване/ на българската традиция в образователното дело. Той разгражда и изцяло унищожава образователната ни система! Доколкото в него има рационални идеи и верни констатации, те не са оригинални, а вече отчетени от самите нас и предвидени за реформи и промяна, дори придвижени в някаква степен /структурни промени в средното училище, закриването на ПВУЗ-овете, сливането и уедряването на ВУЗ-ове и др./. Предлагат се неща, които ще ни струват стотици хиляди, милиони долари, а те у нас съществуват и добре „работят”. Така стои въпросът със „стратегията за реформа на учебните програми”, със „системата за разпространение на учебниците”, с „мрежата от центрове за професионално развитие” и изобщо всичко, свързано с професионалното развитие, с Националния тестов център /НТЦ/. Предлаганото е твърде елементарно в сравнение с богатата ни практика, която не само че напълно е пренебрегната, а просто се отрича – абсолютно неоснователно се говори, че нямаме опит в създаването на учебни програми /”недостиг на опит”, „ограничен опит”/, което очевидно е пак зле прикрито попълзновение и пълно изземване на тази дейност от чуждестранни „консултанти”. Предвижда се създаването на едно прескъпо ведомство – Национален тестов център, което щяло да въведе единни държавни стандарти за зрелостни и държавни изпити, като че те досега са се провеждали у нас при пълен произвол и абсолютна самодейност. Дума не се казва, че като продукт на тази система днес по всички крайща на планетата работят стотици, хиляди отлични специалисти във всички области – българи и чужденци, получили образованието си в България.
ТРЕТО: Проектът е не само икономически и финансово неизгоден за нас, той е катастрофален в това отношение; истинската му цел е не да подкрепи финансово българското образование, а да донесе паричен оборот с печалба за тези, които отпускат заема!
Да започнем от това, че общият размер на проекта е равен на 99 милиона щ.д., които заемът на Банката ще покрие в размер на 65 млн., а българското правителство ще финансира останалите 34 млн., като размерът на проекта е изчислен при обменен курс на долара 28 лева и при оценката на проектните разходи се е приемало, че митата и данъците ще възлизат на около 10%. Да обърнем внимание и на едно – изрично! – условие на кредитора: Световната банка предоставя единствено необходимата чужда валута по проекта и не предвижда „ресурси, които да бъдат на разположение за образователни инвестиции”. При това, като отчита кумулативните /т.е. натрупаните – б.м.: Л.З./ капитални потребности на една образователна система /т.е. българската – б.м.: Л.З./, която от близките години гладува за инвестиции”! След тази констатация следва пожеланието капиталните разходи за инвестиции в образованието ни да си ги осигурим с икономии/!/, придужено от съвети как и за сметка на какво те да се получат. Проектът ни вкарва и в огромни, напълно ненужни разходи за строителство на сграда за НТЦ и още две сгради за центрове по професионално насочване и реализация.
Следователно, към днешна дата само от поскъпването на долара нашият дял се удвоява. А като се видят условията на разплащането и как ще се извършва то /Приложение 5/, всякакъв коментар по въпроса кого заемът обслужва е напълно излишен. Но един от отговорите е категоричен: Заемът, който Световната банка ни предлага, не обслужва България, нито долар не е предвиден за нейните интереси. Той не само че не зачита националната специфика и традиция в тази сфера и напълно разрушава образователната ни система, но и иска от нас за тази безценна услуга да платим в щатски долари сума от порядъка на 80-100 милиона! Заемът ни се натрапва заради чужди интереси, които във всяко отношение са диаметрално противоположни на нашите. Делът на Световната банка /от 65 млн./ се връща изцяло на Запад под формата на разходи за обзавеждане и материали, интелектуална собственост /книги, списания, софтуер/, за различни форми на обучение и обмяна на опит в чужбина и от чужденци – за „задгранични учебни пътувания”, „задгранични разходи за чуждестранни консултантски услуги”, за заплащане на работни групи от чужденци, на специалисти чужденци, за семинари, специализации и др.
Като разрушава напълно образователната ни система, проектът на Световната банка ни подготвя тотален хаос в образованието за неизвестен период от време. Така не само че не ни интегрира с Европа и Света, но и ни отдалечава от това интегриране много повече, отколкото ако останем при корените на традицията и тръгнем от нея. Следвайки добрите си традиции, бихме могли за много по-кратко време да направим от България престижен европейски образователен център за страни, отдавна ориентирани към нас за подготовка на своите специалисти в редица области, и така не само да спестим безсмислено прахосани милиони долари, но и да превърнем образователното си дело в изключително печелившо. И да избегнем завинаги подобни нагли и унизителни предложения. Проектът за образование на Световната банка ни подготвя и социални катаклизми с изискването за рязко и тотално платено обучение – в средното училище и висшето образование / редовно следване/. Това също е пълно несъобразяване както с историческата ни традиция, така и със специфичните условия в страната на етапа, който преживява.
„ПРОЕКТ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО” НА СВЕТОВНАТА БАНКА ЗА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ
/ Извадки /
Из Приложение 1: „Препоръчваме обстоятелствата, възникващи във връзка със създаването на Националния тестов център, да бъдат разисквани и, ако е необходимо, Законът за училищното образование да бъде изменен, за да отрази ролята на НТЦ ”.
Из чл.21 от Меморандума, уточняващ условията на заема: „Представяне в парламента на проектозакон, предвиждащ по начин, удовлетворителен за Банката, правния статус, ролята и функциите на НТЦ, неговите компетенции и системата на надзор и управление”.
Из Приложение 4: „Условие за преговорите ще бъде Министерският съвет да издаде постановление, удовлетворяващо Банката, за създаване на фондове за висшето образование и изследователската дейност. Също така, по време на преговорите от правителството ще бъде поискано да даде уверения, че критериите, насоките и процедурите за отпускане на средства от фондовете, ще бъдат тези на Банката”.
Из Приложение 3: „Нови учебници ще бъдат подбрани от предложените от издателите чрез конкурс, приемлив за Банката…
Тази система на селекция ще бъде широко рекламирана и открита за всички български издатели – частни и държавни, като ще обезпечи оценката на всички предложения в процедура, приемлива за Банката”.
Из Приложение 5: „Техническата помощ ще се селекционира в съответствие с принципите и процедурите, приемливи за Банката…
Годишните ревизии ще бъдат провеждани от независим ревизор, удовлетворително за Банката”.
Във връзка с Групата за координация на проектите /ГКП/: „Квалификацията, заданията и условията на назначаване на персонала на ГКП ще бъдат предмет на съгласуване с Банката… Допълнително към споменатия по-горе персонал е нает чуждестранен консултант, финансиран чрез заема ТАЛ, за 12 месеца… Наемането на консултант-прокурист, определянето на директор и поне двама души на ключови длъжности в ГКП ще бъде въпрос на преговори.”
Из чл.19 от Меморандума: „Управителното тяло на фонда за науката да включи поне двама чуждестранни членове, за да се разшири обхватът на опита.”
Из Приложение 4 по отношение на фонда за изследователска дейност: „… бе обърнато внимание на работната група, че управителното тяло трябва да включва най-малко двама членове от международно равнище, които ще внесат ценен опит в неговата дейност.” Освен това: „Банката ще има свободата да се въздържи от ангажиране с дейността на фонда, ако се прецени, че дейността му не е насочена към желаните резултати”.
Общият размер на проекта е равен на 99 милиона щатски долара, които заемът от Банката ще покрие в размер на 65 милиона /72% от общите разходи по проекта, без данъците/. Българското правителство ще финансира останалите 34 милиона. Размерът на проекта е изчислен при обменен курс на долара 28 лева. При оценката на проектните разходи се е приемало, че митата и данъците ще възлизат на около 10%. Разплащането трябва да стане за период от 6 години. Проектът трябва да завърши на 31 март 1999 година, а датата на приключване е насрочена за 30 септември 1999 година.
Чл.4 от Меморандума: „Местните партньори трябва да осигуряват своя дял от финансирането на проекта чрез преразпределението на разходите от други части на образователната система /виж долу, чл.11 – за предложения в тази насока/. Единственият принос на заема ще бъде да предостави необходимата чужда валута. Отсъствието на каквито и да е други ресурси, които да бъдат на разположение за образователни инвестиции, означава, че проектът е съобразен с необходимостта от ефективни икономии в този сектор за подкрепа на проекта”.
Из чл.12 от Меморандума: „В контекста на потребностите за внасяне на икономии в образователните разходи конкретни области на внимание могат да бъдат намаляването на свръхперсонала в сектора на образованието и науката, обединяването на ВУЗ-овете и мобилизирането на парични постъпления чрез такси от ползвателите… Тъй като заемът /около 70% от стойността на проекта/ е единственият капитален разход, неговото значение ще бъде ограничено по отношение на кумулативните капитални потребности на една образователна система, която от близките години гладува за инвестиции”.
Из чл.11 от Меморандума: „Примери за такива мерки / с които да се постигнат исканите икономии – б.м.: Л.З./ биха били въвеждането на програма за закриване и/или приватизация на съкращаващите се висши и полувисши училища /виж Приложение 4 към настоящето, както и Меморандума от м.юни 1993 г./. Втората област, за която се предлага едно основно подготвително проучване в рамките на проекта, е рационализирането на средното образование в техникумите заедно с намаляването на много щедрото им обезпечаване с персонал сега…”
Из Приложение 4: „Това съображение касае особено полувисшите медицински и учителски институти… , в частност висшите медицински и инженерни институти, някои от които могат да бъдат третирани по същия начин… Тези съображения карат Мисията да предложи изпълнението на програма за закриване и/или приватизация и това да стане условие за разплащане на втория тур на под-проектите…”
Из Приложение 5: „Разплащането ще се извърши срещу:
I. 100% от разходите за задгранични учебни пътувания и от задгранични разходи за чуждестранни консултантски услуги;
II. 100% от разходите за местни консултантски услуги;
III. 100% от стойността /франкировка СИФ/ и 100% от локалните разходи /от завода/ за оборудване на материали;
ІV. 100% и от задграничните разходи за интелектуална собственост като книги, списания, софтуер и материали за образование и обучение /като се изключат учебниците/;
V. 80% от разходите за локално оттъргувано оборудване /пряка покупка/.”
Из Приложение 5: „Международното закупуване може да се използва за покупката на стоки на стойност между 50 хил. и 200 хил. щ.д. на договор при лимит за общата сума на договорите от 3,4 милиона щ.д. … Локалното закупуване може да се използва за договори по-ниски от 50 хил щ.д. всеки и предмет на общ таван от около 0 милион щ.д”.
Из Приложение 1: „Балансът между бюджетното обезпечаване и небюджетните приходи /от финансиране на НТЦ – б.м.: Л.З./ ще зависи в значителна степен от правителствената политика, като например налагането на такси на студентите при редовно обучение…
Възможностите за покриване на разходите в НТЦ се съдържат в политиката на правителството по отношение на налагането на такси за училищни изпити. Този въпрос изисква спешно разискване, предвид значението за бюджета от въвеждането на изпитна система, при която учениците заплащат цялата такса, или ще се въведе и правителствена субсидия…
… всички разходи да бъдат за сметка на учащите се, следователно на родителите /става дума за зрелостните и държавните изпити в средните училища – б.м.: Л.З./
Проектът предвижда капитални разходи за мебели и оборудване на НТЦ…
След създаването на НТЦ с постановление трябва да бъдат направени планове за необходимите строителни работи…, за да може да се гарантира, че НТЦ ще бъде настанен сигурно от самото начало.”
Из Приложение 2: Предвижда се „Придобиване и разчистване на терени за Центъра за изследвания и обучение по професионално развитие и Центъра за професионално развитие…
Работната група приключи едно проучвателно пътуване в Канада и във Финландия, за да изследва различните аспекти на предоставянето на услуги по професионално развитие на национално равнище.”
ЗАБЕЛЕЖКА: Текстът е представен без каквато и да е редакция/Л.З./.
ПОСЛЕСЛОВ
От днешна дата – 7 януари 2024 г.
Ето така Световната банка се вмъкна в българското образование преди 30 години. Е, постигна повече от целите си, макар не за 6, а за два пъти по 6 години. Някои просто не бяха приети още в началните преговори, защотоот 25 януари 1995 година дойде правителството на непопокорното момче Жан Виденов, с министър на образованието историкът академик Илчо Димитров. А това не като да е премиер Кирчо или Денков, а , а министър на образованието да е Красимир Вълчев или Цоков. „Отворено общество” – както вече казахме, удобно се беше настанило още през 1991-ва година като благотворителна фондация, а Сорос бе превъзнасян като филантроп. Фондецията му раздаваше стипендии и щедри суми за специализации, проекти и командировки в чужбина, като набираха и подбираха подходящите хора за послушен и изпълнителен слугинаж в бъдещата си „благотворителна” и „съзидателна” дейност в България, най-вече в образованието и културата. И в държавните структури, разбира се. Тоест, благочестиво корумпираха. Около края на ХХ век бяха кохорта. Към всичко това се прибави и мантрата „евроатлантизъм”.
И така се стигна до едно непознато състояние на България, което още през 2000-та година констатира и най-кратко, и най-точно го формулира
