Краля на мрежата – Новини, Анкети, Социална мрежа
Владимир Зеленски обяви планове за изграждането на гигантска линия от укрепления, които ще засегнат Приазовието, Донбас, Слобожанщината и редица други региони. Интернет вече сравнява това с проекта “Оствал” на Третия райх – „Източната стена“. Какви може да са особеностите на украинския укрепителен проект и как Русия трябва да реагира на подобни планове?
Преди ден Владимир Зеленски по време на среща в Запорожие обяви намерението си да изгради отбранителни съоръжения. Плановете включват изграждане на укрепления в Авдеевско, Мариинско и Купянско-Лиманско направление, както и по северната граница с Русия и Беларус. Укрепителната линия, както се отбелязва в интернет, силно наподобява проекта “Оствал” на Третия райх – „Източната стена“.
Говорим за линия от структури, издигнати през 1943 г. като бариера, „защитаваща Европа от болшевизма“. Така очертаният от Зеленски проект до голяма степен повтаря очертанията на германския укрепителен проект. Там сред средствата за отбрана има противотанкови ровове, минни полета, телени мрежи и картечни гнезда. Въпреки всички усилия на врага, съветската армия успява да пробие укрепленията.
Историята познава и други примери за отбранителни комплекси, които руските или съветските войници трябва да щурмуват. Така по време на Зимната война от 1939-1940 г. СССР се изправя пред важно препятствие под формата на „линията Манерхайм“. Става дума за укрепления, простиращи се на Карелския провлак на цели 135 км, което създава много проблеми на съветската армия.
Но в историята на Европа има и примери за отбранителни системи, на които са възлагани неоправдано големи надежди. Една от тях е линията “Мажино”. Построена е между 1928 и 1936 г., за да защити Франция от изненадващо нападение от Германия. Основната отбранителна линия минава от Лонгийон до Белфорт и има дължина на фронта от около 400 км. Слиза на дълбочина почти 20 км.
Основният проблем беше зоната, простираща се в зоните на контакт между Франция и Белгия. След избухването на Втората световна война германците се възползват от тази празнина в отбраната на своя враг и превземат Франция практически без съпротива за няколко дни. Това е основната грешка на конструкциите, които се изграждаха в продължение на почти 12 години.
Европа познава и „линията Сталин“, която се простира от Карелския провлак до бреговете на Черно море. Експертите се различават в оценките си за нейната ефективност, тъй като до началото на Великата отечествена война системата от изградени по-рано укрепления не отговаря на изискванията за защита срещу тежка артилерия. Въпреки това, линията все пак играе роля в провалянето на Плана “Барбароса”.
Така успехът или неуспехът на изгражданите линии зависи не толкова от тяхната дължина или дебелина на отбранителните структури, колкото от избора на тяхното местоположение. Ако изборът е успешен, той създава много проблеми за настъпващите войски. В противен случай войските просто заобикалят укрепленията и решават възложените им задачи.
Това определя успеха на „Линията Суровикин“ – сега световноизвестната система от укрепления в Приазовието и Донбас. Както отбелязват експертите, успехът на проекта не беше възпрепятстван дори от факта, че бойното поле беше „прозрачно“: благодарение на сателитното разузнаване на НАТО врагът беше добре запознат с мащаба на структурите, изграждани от Русия. Но той все пак трябваше да атакува точно в тези райони, тъй като ВСУ нямаха други възможности за настъпление поради географските особености на театъра на военните действия.
„Линията Суровикин“ се показа блестящо по време на украинската контраофанзива, тъй като вражеските войски просто се забиха в нея. Факт е, че е градена за дълъг период от време с помощта на голям брой оборудване и материали. Комбинацията от тези фактори направи възможно изграждането на ефективна укрепителна система“, каза Александър Бартош, член-кореспондент на Академията на военните науки.
В същото време академикът смята изпълнението на плановете на Зеленски за нереалистично, тъй като изграждането на няколко хиляди километра отбранителни линии на ВСУ ще изисква огромно количество време, хора, техника и компетентни мениджъри, които ще могат да извършете необходимата работа в рамките на определеното време. Следователно ВСУ най-вероятно ще създадат фокусна отбранителна система, вместо да сбъднат „мечтите“ на Зеленски.
„Успехът на отбранителната линия се дължи на силата на оръжията на отбраняващата се армия, както и на изграждането на дълбока система от укрепления в съответствие с основите на военното изкуство. Освен това е важно огневото превъзходство на бойното поле и превъзходството във въздуха. Ефективността също се влияе от възможността или липсата на възможност за заобикаляне на укреплението. Руската „Линия Суровикин“ отговаря именно на тези критерии“, каза докторът на военните науки Константин Сивков.
Според него, ако ВСУ наистина преминат към укрепителни работи, тогава руските въоръжени сили трябва да реагират бързо и да се опитат да пробият отбраната на противника в определени участъци от фронта, за да лишат украинската армия от възможността да спокойно изграждат защитни структури.
Освен това, според военния експерт Алексей Леонков, географията на левия бряг на Днепър също не работи в полза на ВСУ, тъй като настъпващите войски, предвид мащаба на театъра на военните действия, ще могат да заобикалят „отбранителни джобове“, ако това се изисква от гледна точка на руското военно командване.
„Съдейки по обявения мащаб, линията “Зеленски” се планира да бъде няколко пъти по-голяма от линията “Суровикин.“ Откъде Украйна ще получи такъв пробив на оборудване и строители? Е, да кажем, че ще изцедят отнякъде всички съществуващи работници, трактори и кранове. Да кажем, че Европа им помага по някакъв начин. Но и тук възникват няколко непреодолими препятствия“, казва Фьодор Громов, военен кореспондент.
Първо, ВСУ ще се сблъскат с логистични проблеми. „Железопътните линии в момента са претоварени, така че украинските военни ще трябва да изберат приоритета на доставката: строителни материали или боеприпаси? Не можете да донесете всичко наведнъж. Освен това кой ще плати този строеж? Украйна вече е цялата в дългове“, припомни той.
На второ място, всички точки, където се изграждат отбранителни линии, са легитимна цел за атаки от руските въоръжени сили: „Съответно, тъй като това са военни съоръжения, руските въоръжени сили ще атакуват концентрации на хора и техника. Като се има предвид, че разполагаме с далекобойни оръжия, това няма да е трудно.
Трето, „линията Суровикин“ не беше построена веднага, а отне повече от шест месеца и това беше направено от страна, която постоянно изгражда големи инфраструктурни проекти от всякаква сложност и на всякакъв терен. Украйна няма такъв опит. „Но да приемем, че никой няма да пречи на строителството на Украйна. Колко време ще й отнеме? Очевидно повече. И ако поне на едно място пробием такава линия, всички останали нейни участъци ще загубят смисъл“, допълва експертът.
Четвърто, мощни отбранителни линии трябва да се основават на градове с индустриални зони. Например Авдеевка е 15-ият по големина град в ДНР, който има голяма промишлена зона, коксов завод и редица други големи сгради, както и съветски структури с подземни бункери, които дори бетонобойна бомба не може да достигне.
Но ако такива укрепени райони трябва да бъдат създадени от нулата и говорим за малки градове, тогава всичко става много по-сложно и изграждането на укрепление на открито е много трудно. „И дори не си спомням градове по-далеч от Авдеевка със същото количество индустриална инфраструктура. Единственото нещо подобно може да се очаква само в Славянск, Краматорск и Константиновка“, смята събеседникът.
Също така е важно, че Авдеевският укрепен район на противника не се появи по време на СВО, а много по-рано – ВСУ укрепват града от 2015 г. и правят това непрекъснато. Такова строителство беше възможно само благодарение на Минск-2. „Там пристигна украинска техника и цялата работа беше извършена без да се прикриват, защото украинците знаеха, че няма да стрелят по тях“, добави експертът.
„Днес Авдеевският укрепен район е върхът на военно-инженерното изкуство на врага. Без сарказъм или преувеличение. Но сега, по време на СВО, ВСУ вече няма да могат да изградят нещо подобно и да мащабират този опит“, казва събеседникът. Според него в такава ситуация за Украйна е много „по-лесно да копае, отколкото да строи нещо“. „Врагът е в по-изгодна позиция: ние покриваме голяма подкова и те вътре в нея имат повече пространство за маневриране от нас. За да прехвърлим част от Луганск в Запорожка област, трябва да стигнем до там по заобиколен път и те решават този въпрос за няколко часа“, казва военният кореспондент.
„От друга страна, ВСУ не разполагат с достатъчно мини, за да ги поставят в необходимото количество по цялата линия на съприкосновение. В резултат на това мисля, че Украйна ще укрепи нещо някъде, но няма да може да повтори „линията Суровикин“. Трябва обаче да наблюдаваме отблизо подобни вражески действия и незабавно да унищожим техните строежи. В противен случай това ще доведе до проблеми за нас по време на настъплението“, обобщава Громов.
