Краля на мрежата – Новини, Анкети, Социална мрежа
Първият полет на модернизирания широкофюзелажен самолет Ил-96-400М не остана незабелязан на Запад. Бяха скептични за това. Самите производители признават, че трудно ще се конкурират в търговския сектор. Това обаче не отменя значението на постижението на руските авиостроители. Защо страната се нуждае от нов голям самолет?
„Те нямат избор“
„Опитът да се възстанови руската въздушно-космическа индустрия, която съществуваше преди 1990 г., е огромен хазарт. По същество това е загуба на държавни милиарди. Въпреки че Москва вероятно вярва, че политическият ефект си заслужава. И освен това те нямат избор”, са думите, цитирани от Си-Ен-Ен на Мърдо Морисън, ръководител на стратегическото съдържание във “ФлайтГлобал”.
Така реагира авиационният експерт на изпитателния полет на прототипа Ил-96-400М, модернизирана версия на самолета Ил-96-300, който за първи път се вдигна във въздуха през 1988 г.
Това е широкофюзелажен самолет с три реда седалки и две пътеки между тях. Икономически е целесъобразно да се използват такива самолети на дълги разстояния. Един полет може да се изплати само ако има много пътници. Аналози – “Еърбъс” A330, A380, “Бойнг” 747 и 777.
Второто число в името на руския самолет означава броят на местата. Мощността на съветските двигатели не позволяваше на борда да се поберат повече от 300 души. Докато “Бойнг-747” по това време вече можеше да носи повече от 600.
Въпреки това съветската авиационна индустрия съществуваше извън световната конкуренция. Основната задача беше да се задоволят нуждите на вътрешния пазар и пазара на съюзническите страни.
През 90-те години се оказа, че съветските самолети не могат да се мерят с американските и европейските. Дори в сътрудничество със западни партньори. Те се опитаха да монтират американски самолетни двигатели “Прат и Уитни” на споменатия Ил-96. Това направи възможно значително подобряване на характеристиките на машината. Проектът обаче не получи развитие.
От 1992 г. са произведени 31 Ил-96 с различни модификации, включително товарни версии. Тоест скоростта на производство е една бройка на година. Последният самолет излезе от Воронежския авиационен завод през 2021 г. За сравнение: от 1993 г. насам “Бойнг-777” са произведени в над 1700 бройки.
Няколко самолета Ил-96-300 остават в експлоатация – в Специалния летателен отряд „Русия“ (т.е. на тях лети президентът на страната) и в Кубинските авиолинии. Ил-96, по-специално, вози лидера на Куба.
Единствени на света
Новата версия на самолета е удължена с 9,35 метра. Това позволява да се поставят 370 места. Монтирани са по-мощни двигатели ПС90A1 (тяга около 17,4 тона). Самолетът е оборудван изцяло с руско оборудване, което „отговаря на всички международни стандарти“.
Обещават комфортен интериор с „модерна информационно-развлекателна система, която осигурява достъп до интернет, телевизия и сателитни комуникации, както и модерно оборудване за килер и кухня.“
Издигайки в небето новия Ил-96, руската авиационна индустрия потвърди своята уникална компетентност. Факт е, че само три компании в света могат да създават широкофюзелажни самолети – американската “Бойнг”, европейската “Европейската” и руската Обединена самолетостроителна корпорация.
Като се има предвид, че първите две компании изграждат своите самолети в международно сътрудничество, се оказва, че Русия е единствената страна на планетата, която сама произвежда такива самолети. Дори Китай все още не е усвоил тази технология. Въпреки че се опитва – със западна помощ.
Въпреки това руският самолет за далечни разстояния отстъпва по редица характеристики на своите западни аналози – това признават както Обединената самолетостроителна корпорация, така и “Ростех”. Съвременните широкофюзелажни самолети лесно преодоляват 15 000 километра наведнъж. Докато Ил-96-400M в двукласна конфигурация може да разчита само на 8000. Това е достатъчно, за да стигнете от Москва до Банкок. Но самолетът вече няма да стигне до Хавана без зареждане.
Основният недостатък според експертите е четиримоторната система. От една страна, това разположение се счита за по-безопасно от двумоторното. От друга страна, съвременните западни самолети от подобен клас отдавна са преминали към два. Така разходът на гориво е по-нисък и поддръжката е по-лесна.
„Все още не виждаме нашите авиокомпании да проявяват повишен интерес към новия Ил-96“, отбелязва Андрей Фомин, главен редактор на списание „Взлет“.
Ще убие ли новият двигател Ил-96?
От ресорното министерство признават, че все още не се говори за търговско използване на новия самолет. Според ръководителя на Министерството на промишлеността и търговията Денис Мантуров машината е необходима предимно за „държавен специален транспорт“. Тоест, очевидно тя ще бъде част от президентския специален летателен отряд.
Втората задача, която изложи министърът, е товарният транспорт. Но първо прототипът – известен още като летяща лаборатория – трябва да потвърди всички заложени характеристики.
Нов мощен самолетен двигател, който ще позволи на руските самолети да се конкурират със западните самолети за дълги разстояния, се създава в момент. Става дума за ПТ-35. Очаква се тягата му да бъде 35 тона – точно два пъти повече от тази на ПС 90А1, монтиран на новия Ил-96-400М. Според Мантуров, ПД-35 ще се появи към 2030 г.
Но монтирането на нов двигател на стар самолет, дори и модернизиран, не е никак лесно. Размерите на ПД-35 ще надвишават значително тези на предшествениците му. Това означава, че ще трябва да се разработи ново крило. Всъщност ще има толкова много промени, че можем да говорим за нов модел.
„Явно ще има някаква модернизация на Ил-96 с монтаж на двата нови двигателя. Или, което е по-разумно, разработването на нов проект“, смята Фомин.
Така новият самолет е остарял преди да се роди, поне от гледна точка на търговската употреба. От друга страна, това потвърждава способността на Русия самостоятелно да създава толкова сложни технологии.
Неотложни задачи
Обемите на производство на Ил-96-400М все още не са ясни. Що се отнася до предишната версия, Ил-96-300, осем такива машини трябва да бъдат произведени до 2030 г. От една страна изглежда, че не е достатъчно. Не е препоръчително обаче да се пришпорва производството на големи самолети, смята Фомин. Има много по-належащи задачи.
Най-популярният тип пътнически самолети на пазара са тези за средни разстояния (обхват до 6000 километра). Най-често срещаните модели са “Бойнг-737”, “Еърбъс A320”. Според Фомин в началото на годината руските авиокомпании са разполагали с около 500 такива самолета. И нито един руски.
