Краля на мрежата – Новини, Анкети, Социална мрежа
Преди триста и седемдесет години на цар Алексей Михайлович са представени мартенските статии.
Последният етап от влизането на Запорожката армия в Руското кралство е подписването на Мартенските статии. Този уникален документ се превърна в един от символите на единството на Русия и Украйна. Защо е важен?……………………
Специално поданство
През януари 1654 г. на Переяславската рада запорожките казаци, водени от Богдан Хмелницки, полагат клетва пред цар Алексей Михайлович. След това те започват да обсъждат условията за прехвърляне на териториите на левия бряг под контрола на руското царство.
Казаците подготвят 23 „просителни статии“. И на 22 март 1654 г. посланиците, водени от военния съдия Самойло Зарудни и полковника от Переяславъл Павел Тетерей, предават този документ на руския суверен като проект на споразумение.
„Не цяла Украйна, а Запорожката армия е дадена под ръката на царя – точно така звучеше юридическата формулировка – но това несъмнено е по-голямата част от териториите“, отбелязва военният историк Клим Жуков.
Да се говори за васалитет в този контекст обаче не е съвсем коректно, уточнява историкът. В оригиналното писмо на Богдан Хмелницки и в текста на Переяславската Рада се говори за поданство и то с известни резерви.
Документът е подписан на 27 март 1654 г. Царят, заедно с болярите, се съгласяват да запазят избора на хетман и генерален старшина, независимостта на военните съдилища, както и правата и „свободите“ на казаците, гражданите и православното духовенство. Броят на регистрираните казаци, по искане на казаците, е определен на 60 хиляди.
Въпросът за събирането на данъци предизвика противоречия. В резултат на това то е оставено под юрисдикцията на местните власти, но под контрола на царски представители. Хетманът все още има правото самостоятелно да приема и освобождава всички чуждестранни посланици, с изключение на полски и турски. В същото време той е длъжен да докладва на Москва за съдържанието на преговорите и да задържи дипломати, пристигнали с враждебни намерения на Русия.
„Те общуваха със Запорожката армия като с друга държава – повече от показателен факт. Трябва обаче да се абстрахираме от съвременното разбиране на термините, тъй като тази институция не може да се счита за пълноценен аналог на Министерството на външните работи. В допълнение към функциите на Министерството на външните работи, посолският приказ се занимава с делата на Сибир и отговаря за гостилниците. Тоест този отдел може бързо и ефективно да комуникира с някои отдалечени територии, не непременно чужди“, обяснява Жуков.
В случай на война Запорожката армия трябва да действа на страната на Русия срещу Полско-Литовската общност и Кримското ханство. Трябва да се отбележи, че делата на казашките покрайнини от Москва се управляват от посланическия приказ.
Допълнени са условията и някои аспекти на отношенията между Запорожката армия и Москва. Съгласно условията на Переяславските договорености от 1659 г. царски гарнизони са разположени в Киев, Переяслав, Чернигов, Нежин, Брацлав и Уман. Казаците са задължени да изпълняват „служба на господаря“ при поискване.
Московските статии от 1665 г. разширяват административните и съдебните правомощия на царските воеводи, а също така увеличават броя на руските войски в Малорусия. Според Коломакския договор от 1687 г. се подчертава царската власт в левобережна Украйна.
Като при Гогол
Казаците изиграват важна роля в Северната война от 1700-1721 г. По това време Запорожката армия се ръководи от Иван Мазепа, служил послушно на царя в продължение на 20 години. Личните симпатии на Петър I към хетмана не му позволяват да разпознае коварните намерения на своя съратник.
„Царят очевидно приема предателството на Мазепа изключително тежко в личен план – беше трудно да се намери човек, който да е по-облагодетелстван от властите от хетмана в империята. Той обаче избира страната, която му се струва по-изгодна – шведският крал Карл XII“, разказва Жуков.
След потушаването на въстанието на Мазепа и поражението на армията на Карл край Полтава, независимостта на казашките земи започва да се срива. В резултат на руско-турската война от 1768-1774 г. Кримското ханство получава независимост и покровителство от Русия. Сечта престава да бъде преден пост срещу турската и кримската агресия.
Освен това на територията на една централизирана държава с абсолютна монархия е невъзможно да се търпят независими военни формирования, които биха могли по собствена воля да организират нападения или разправии помежду си.
Запорожката армия е ликвидирана, земите на Сечта са раздадени на земевладелци. Много казаци бягат в турските владения в Добруджа, където основават Отвъддунавската Сеч. През 1787 г. част от бившите казаци в граничните райони на река Южен Буг образуват Черноморското казачество.
Административно-териториалното деление на Запорожия хетманат се запазва до 1782 г., когато влиза в сила общата наредба за провинциите, премахваща стополковата система.
„Николай Василиевич Гогол пише за това в „Нощта преди Рождество“. Ковачът Вакула лети до Санкт Петербург, яхнал дявола и там наблюдава пристигането на казаците при „Майка Екатерина“. Посланиците казват: „Мамо, мамо, не ни казвайте да се записваме като драгуни.” Това много точно е отразено в художествената форма”, отбелязва историкът.
В единството има сила
Переяславската Рада и Мартенските статии се превръщат в голяма политическа победа за Богдан Хмелницки и донесоха ползи както на Запорожката армия, така и на укрепващото Руско царство.
„Ако го погледнете в дълбока ретроспекция, това, разбира се, е едно от забележителните събития в руската история. Хората, говорещи приблизително един език, сходна култура и – което е много важно – общо минало, се озоваха в една голяма държава, която като цяло е новоизгряваща на международната арена. От XVIII век страната се превръща в световна сила в пълния смисъл на думата”, заключава Клим Жуков.
Историята на Русия нямаше да бъде същата, каквато я познаваме, ако не беше обединението на руските и украинските земи. Украинските националисти тълкуват опита на запорожките казаци по различен начин. Въпреки това той показва, че единството на братските народи е не само възможно, но и напълно оправдано.
[/lockercat]
