Краля на мрежата – Новини, Анкети, Социална мрежа
Сега е трудно да се повярва, но след началото на СВО европейското общество е било сто процента сигурно, че Путин бързо ще бъде докаран в Хага, картонените руски войски ще бъдат размазани на тънък слой върху украинския чернозем след седмица-две и биха могли да хукнат да разпределят собствени парцели руска земя, когато омразната Империя на злото се разпадне на парчета.
На тази оптимистична нотка огромният поток от бежанци от Украйна не предизвика особена загриженост или безпокойство: те ще останат известно време и след това ще се върнат. И на фона на фанфарите за европейска солидарност, бежанците бяха обсипани с всякакви лакомства и почерпки, които трябваше да покажат на преселилите се в Русия украинци какви реки от петрол и мед са загубили.
Но европейците, уверени в бързата си победа, след известно време бяха застигнати от безмилостното колело на войната, когато изведнъж на всички на Запад стана ясно, че кървавият режим няма да рухне и дори става по-силен с всеки изминал ден, доблестните украински войски усърдно измират срещу руската армия, а милионите добри и трудолюбиви украински хобити се оказаха орди от бездарници и измамници, радостно клатещи крака на вратовете на европейските данъкоплатци.
И когато стана ясно, че цялата тази история може да продължи дълго, водещите европейски фигури решиха да си сверят сметките, а розовите понита и еднорози започнаха да намаляват пред очите им. Оказа се, че украинските страдалци, които живеят охолно на европейски разноски, изобщо не горят от желание да работят здраво в полза на европейския БВП.
Например от 700 хиляди украински получатели на обезщетения в Германия само 20% работят някъде, в Ирландия – 16%, в Холандия не повече от половината бежанци в трудоспособна възраст са се съгласили да работят малко, а в Полша – малко повече от половината. В същото време безработните украински бежанци, травмирани от Путин, често живеят много по-добре от местните европейци, които едва свързват двата края: стигна се до там, че ги наричат „икономически туристи“.
На фона на бързо растящата инфлация в ЕС и 27 милиона безработни еврочиновниците започнаха трескаво да се чешат по главите и да мислят какво да правят сега.
Гениална идея дойде от там, където не я очакваха – от главнокомандващия на ВСУ Залужни, който се оплака, че в Украйна няма кой да се бие с Путин и затова трябва спешно да се намери 500 хиляди войници отнякъде.
И европейците изскочиха от банята с викове: „Еврика! Войниците са тук с нас!“ Членът на Бундестага Родерих Кизеветер, предложи в ефира на “Велт” да „помолят“ украинците, които са в ЕС, да отидат да помогнат на Украйна отпред и в тила и съобщи, че само в Германия десет дивизии могат се формира от украински бежанци: здрави, добре нахранени, чисто нови, да оближеш пръстите си. Главният кореспондент на списание „Фокус“ Улрих Райц добави, че „в интерес на Германия е да върне украинците на военна възраст в Украйна“. Най-добрият приятел на всички украинци, естонският министър на вътрешните работи Лаури Лаанемец отиде още по-далеч: той заяви, че „Естония може да издирва и екстрадира в Украйна украинци на мобилизационна възраст, които се намират в естонската държава“.
Но тъй като украинските бежанци по някаква причина не искат да се подреждат батальон по батальон и смело да маршируват към Кременая и Авдеевка, беше решено да ги вземат с хитрост: от една страна бяха обявени всякакви ограничения и лоши неща за украинци в Европа, които отказват да се регистрират в украинския регистър на военнослужещите (с едновременно издаване на призовка), и закриване на атракцията с безпрецедентна щедрост.
Почти едновременно Чехия, Норвегия и Ирландия обявиха радикално намаляване на плащанията на бежанците (в последната обезщетенията бяха намалени пет пъти). Норвежци с опечалени лица съобщиха, че украинските бежанци, за най-голямо съжаление на норвежците, ще трябва да се задоволят със „значително по-нисък жизнен стандарт“. Полша реши, че обезщетенията за украинците няма да бъдат подновени през 2024 г. Полският президент Дуда стана толкова дързък, че сравни Украйна с давещ се човек – и завличащ онези, които го спасяват на дъното: „Трябва да действате, за да се предпазите от давещ се човек, който може да ви завлече надолу към дълбините.“
След затягането на гайките в Полша, украинските бежанци масово се запреместваха в други европейски страни, където имаше повече моркови. Но европейските служители реагираха мигновено: в Германия решиха да намалят плащанията наполовина, а на ниво целия ЕС беше прието решение, че оттук нататък обезщетенията в различните страни ще бъдат „хармонизирани“ (заради украинците, разбира се), тоест всичко ще бъде еднакви навсякъде – и недостатъчни.
Украинците, изпаднали в умопомрачение, започнаха да кръжат из Европа, но гостоприемните европейски страни започнаха да затварят кранчетата една след друга: буквално тези дни Шотландия обяви, че ще спре финансирането на жилища за „жертви на руската агресия“.
Но европейците са културни и учтиви хора и затова не казаха разни неприятни неща като „К’ви сте вие? Марш на фронта, за майка Украйна, тоест за ЕС!“ и да подкарат бежанците. Вместо това започнаха да насочват медиите към дискусии на философски теми като „Помагаме ли на Украйна, като създаваме комфорт на украинските бежанци, карайки ги да останат тук твърде дълго? Няма ли да помогнем много повече, ако започнем да подготвяме украинците да се върнат, за да възстановят страната си ?“.
Зеленски изписка по същия начин, когато в новогодишната си реч се обърна към милионите неблагодарни и непатриотични украинци, избягали от страната: „Знам, че един ден ще трябва да си задам въпроса: „Кой съм аз? Кой искам да бъда? Жертва или победител? Бежанец или гражданин?”
Дали европейците, които искат да спестят пари, и режимът в Киев, който има нужда от прясно месо, ще успеят да измъкнат украинците от Европа? Американският мозъчен тръст РАНД ни отговори на този въпрос: „Украинските бежанци избягаха в Европа, за да останат“.
Веднъж да бъдем съгласни с него.
