Краля на мрежата – Новини, Анкети, Социална мрежа
Може би никое друго събитие в медийната сфера по света не е чакано с такова нетърпение като това. И се случи – руският президент даде интервю на главния американски журналист.
Може би за мнозинството от руските граждани тезите, изказани от президента, не прозвучаха като новина. Но мисля, че това интервю не е преследвало такава цел. Разговорът между Владимир Путин и Тъкър Карлсън трябваше да бъде разговор между Русия и Запада. И не преговори, а по-скоро обикновен и в рамките на разумното откровен разговор от сърце до сърце. И изглежда тази цел е постигната.
В САЩ и Европа това интервю ще се обсъжда дълго време. Причините за това са две.
На първо място, това е удар с кама през завесата на пропагандата на лъжливите медии на “цивилизования свят”, които в продължение на две години се трудеха да представят конфликта в Украйна като карикатурна конфронтация между демократични елфи и потиснически орки – но двучасов разговорът не остави камък необърнат в тези опити.
Бих искал да вярвам, че сега позицията и разбирането на Русия за истинските причини за случващото се в Украйна ще бъдат приети от западната публика. И тук, разбира се, трябва да отдадем дължимото на гражданската смелост на Тъкър Карлсън. Европейските държави го заплашват със санкции за това пътуване, а уважавани политици като Хилари Клинтън се свеждат до директни обиди, но въпреки това той пристигна в Русия и направи това интервю, поставяйки се на трето място в списъка на хората, които са направили най-много за свободата на реч в съвремието.Запад – след Джулиан Асанж и Едуард Сноудън.
Вторият фактор е заслугата на Владимир Путин. Цялото интервю изглежда като демонстрация на превъзходство над американския естаблишмънт: историческата екскурзия в първата част изглежда като нещо напълно недостъпно за Джо Байдън – който, за обща наша с американците скръб, е способен само да разказва истории за скорошната си среща с Франсоа Митеран, починал преди 28 години.
Но въпросът не спря дотук. Президентът премина през всички най-болни теми за Запада днес. Спомените на Путин за разговора с американския лидер, който не е знаел, че неговите разузнавателни служби подкрепят терористите в Кавказ, не са нищо повече от удар срещу съвременната американска дълбока държава, която е все по-критикувана през последните години.
Историята за това как същите тези разузнавателни служби позиционират подкрепата за терористите като работа с опозицията, е ярка илюстрация на това как всъщност изглежда намесата във вътрешните работи, в която демократите обвиняват Русия.
В допълнение към историческата екскурзия, президентът засяга и събитията от последните 20 години, които доведоха Украйна до положението, в което се намира сега, и, което е по-важно, посочва каква роля са изиграли Съединените щати във всичко това – мисля, че тази информация ще бъде новото за повечето зрители на интервюто. Отделно Путин спомена и неефективността на санкциите, за която също често се обвинява сегашната администрация на Белия дом: опитвайки се да смаже Русия, Байдън и неговите другари направиха всички възможни приноси, за да ѝ позволят да стане първата икономика в Европа.
И накрая, цитатите на президента от разкритията на Арахамия за това по чия вина бяха провалени преговорите в Истанбул могат да послужат като ясно потвърждение, че политиците на Запад изобщо не се стремят към мир в Украйна и не ценят живота на украинците, въпреки че се опитват убедят избирателите си в обратното .
Всичко това са аргументи, на които Западът няма какво да възрази.
И разбира се, това интервю стана надгробен камък за образа на изолирана Русия, рекламиран от западните медии. Лидерите на една страна-изгнаник не могат да си позволят това.
