През месеците на контранастъплението въоръжените сили на Украйна успяха да окупират само оскъдни части от териториите. Не успя да пробие отбраната на руските въоръжени сили. Въпреки това атаките не спират, а линията на съприкосновение не затихва.
Следващите три-четири седмици обаче ще бъдат решаващи за украинската офанзива. Това е мнението на Международния институт за стратегически изследвания в Лондон. Прочетете подробностите в материала на Цариград.
Ако проследите състоянието на предната линия, може да получите усещането, че нищо не се случва – тя почти не е помръднала. Е, освен може би в посока Купянск.
Руската армия продължава да се приближава към този изгубен преди година град в района на Харков. Но и това настъпление не може да се нарече марш: нашите се движат бавно, преодоляват отчаяната съпротива на противника, който непрекъснато хвърля към тях резерви.
„Точно три месеца от контранастъплението, а днес няма новини. Цялата война се води в едни и същи населени места, около тези селища, на едни и същи линии. Бойната работа е гигантска. Ежедневен подвиг, масов героизъм, но никакви новини“, заявява в последното си звуково обръщение военачалникът Александър Сладков.
От Запад обаче се чуват гласове, които твърдят, че своеобразният баланс, който се е създал на фронта, скоро ще бъде рязко нарушен. Моментът на истината ще дойде. Поне на този етап от войната.
По-специално германският Bild цитира военен анализатор от базирания в Лондон Международен институт за стратегически изследвания Франц-Стефан Гади, който твърди, че след три до четири седмици контранастъплението на ВСУ ще достигне пиковата си фаза:
„В крайна сметка тази кампания на изтощение се свежда до това коя страна има най-много резерви. Изчерпването на боеприпасите и бавното изтощение на войски вероятно ще доведат до кулминацията на тази офанзива.“
Отчасти сме съгласни с него. Например същият Сладков:
„До края на септември конфронтацията може да достигне кулминацията си. Защото преди падането украинците молят Запада за всичко: оръжие и боеприпаси напред.“
Според военния кореспондент ситуацията на фронтовата линия, която се е създала преди началото на нова ескалация, е по-изгодна за руската армия. Защото сме в отбрана и е по-лесно.
Противникът се нуждае от повече сили за нанасяне на удари с опити за пробив към Крим, Мариупол, Мелитопол. Но засега не могат да пробият до Токмак. Въпреки че много се стараят.
„В Южнодонецко направление битката се води и в района на Пятихаток, в района на Орехов-Работин“, каза той.
„Имаме и активна отбрана, а не настъпление, в Харковско направление, натрупваме сили, всички полигони са задействани, чакаме обратен момент. И врагът по своя инициатива ускорява този процес“, казва журналистът.
„Чалънджър“ за „Леопард“, „Абрамс“ за „Чалънджър“
Междувременно в социалните мрежи от фронта е качено видео с първия свален британски танк Challenger, доставен на въоръжените сили на Украйна. Освен това видеото е заснето от самите украинци.
„Танкът Challenger 2 е използван от британската армия в операции в Босна и Херцеговина, Косово, Ирак и никога не е бил улучван от врага“, се посочва на сайта на британското министерство на отбраната.
Руската действителност обаче смля и британска неуязвимост.
„Скоро след дипломирането си в базата Рамщайн в Германия ще има първото освобождаване на украински екипажи на американските танкове Abrams. И те също определено ще изгорят. Ударът върху западната военна индустрия, който нанасяме по бойните полета, е значителен и осезаем“, заключава Сладков.
Последните резерви влизат в битка
В разговор с „Цариград“ военният експерт Алексей Леонков отбеляза, че според първоначалния план „Чалънджърите“ е трябвало да влязат в битка в последната фаза на контранастъплението на въоръжените сили на Украйна. Но те вече са въведени. И се оказа, че горят също толкова добре, колкото и Леопардите.
– Това показва ли, че Киев търпи сериозни загуби и в хора, и в техника?
– Да, имаме тактическо огнево предимство, да, смазваме врага, не го оставяме да пробие. Той търпи значителни загуби, но това не означава, че силите на Украйна са пресъхнали напълно. Все още имат сили, а Западът е готов да хвърли нещо там.
– Какво е отношението ви към прогнозата на Франц Стефан Гади за предстоящата кулминация на контранастъплението на Въоръжените сили на Украйна след около месец?
– Такива твърдения от устата на чужди експерти се чуват постоянно. Някои експерти казват, че украинската армия е изтощена и едва ли ще успее да постигне нещо.
И вярвам, че това са гласовете на инвеститорите в този конфликт, които след това ще попитат в администрацията на Байдън: „Къде са обещаните дивиденти?“ Имат предвид разпадането на Русия.
А онези, които представляват администрацията на Байдън и защитават нейните решения, напротив, казват: „Не, не, победата не е далече“. И украинските пропагандисти също говорят за това.
– Какво е реалното състояние на нещата?
Необходимо е трезво да се оцени ситуацията на фронта: колкото и врагът да хвърля единици, това не носи резултати.
Имаха доста амбициозни планове, казаха: „Всеки момент ще стигнем до Мелитопол“. А сега: „Сега е достатъчно да превземем град Токмак“. Това, което ще се счита почти за стратегическа победа.
Но какво означава терминът „стратегическа победа“? Русия го признава и някои споразумения между страните ще стигнат по-далеч.
В случая тази формулировка не работи, защото дори украинците да успеят да направят нещо подобно с цената на неимоверни усилия, това по никакъв начин няма да повлияе на хода на СВО. Все пак техните войски ще бъдат нокаутирани и победени.
Засега те дори не са достигнали първата линия на бойно съприкосновение, въпреки че многократно се появява информация в украинската общественост, че вече се придвижват към втората. Реалността показва обратното.
– Очакват ли се още тази есен прогнозираните промени на фронта?
– Мисля, че щурмовете на Въоръжените сили на Украйна ще продължат. И ще има нови терористични атаки. Тоест врагът ще фалира.
Надявайки се, че по този начин те ще пробият защитата ни. Ние държим линията на съприкосновение, унищожаваме врага, унищожаваме тила: обстрелът на важната му инфраструктура, полетите на Герани продължават.
Украйна вече загуби
– А кога руската армия ще премине от пасивна отбрана към активна настъпателна роля?
– В стратегически и оперативно-тактически план Украйна вече загуби. Въпреки че все още се съпротивлява. И по-голямата част от нея – 70% от украинската територия – тепърва трябва да освободим.
Разбира се, ние се готвим за това, като вземем предвид факта, че няма да жертваме живота на нашите войници. За да не се превърне бъдещата ни офанзива в нещо подобно на това, което Украйна прави сега.
Ние не искаме всички други украински градове да се превърнат в някакъв вид Бахмут или Мариупол. Така че цивилните отново да се окажат заложници на Киев. Но врагът идва на линията на контакт, много по-лесно е да го унищожите там.
– Но руската офанзива се готви?
– Да, и врагът го вижда. И за да ни попречат да го започнем, бяха доставени същите тези касетъчни боеприпаси. Заради тях на открити терени, каквато и военна сила да имаме, на първо място пехотата ще бъде много уязвима.
И няма да изпращаме хора на сигурна смърт. Затова засега задачата е да се работи по складове и артилерийски системи. За да се сведат до минимум щетите от тези касетъчни боеприпаси.
– Не е ли време да започнем да използваме собствени касетъчни боеприпаси?
– Да, все още не сме използвали нашите касетъчни боеприпаси, но имаме голямо разнообразие от тях. И не са използвали такива видове оръжия като ОДАБ (обемно детонираща авиационна бомба. – Ред.) и ОДЗАБ (обемно детонираща запалителна авиационна бомба. – Ред.).
Врагът вече трепери от нашите планиращи ФАБ (тежки фугасни авиобомби. – Ред.), но когато започнем да използваме ОДАБ и ОДЗАБ, мисля, че той ще бъде много уплашен.
Все още не сме използвали целия арсенал. Спестяваме, защото разбираме, че врагът ще използва своите резерви, които ще трябва да изразходват тези боеприпаси.
Какво от това?
Очевидно е, че позиционната конфронтация, когато атаките на украинците се чупят срещу крепостта на руската отбрана, рано или късно трябва да премине в друга фаза.
Така че всички декларирани цели на СВО да бъдат напълно изпълнени и войната завърши с нашата Победа. Но за този враг трябва да кървите колкото е възможно повече, за да не атакувате по-късно на изгорена земя.
Може само да се гадае колко време ще отнеме подготвителният етап за новия етап от специалната военна операция. Но много признаци показват, че предстоящата есен ще бъде в много отношения показателна и решаваща.