Ако през 2023 г. някой е чакал новини от Европейския съюз за промяна на вектора на деградация, то през изминалата година такива новини нямаше, а и не можеше да има: веднъж стъпил в коловоза на русофобията и завистта към нас, Брюксел не успя да се измъкне от него.
И кой би позволил на паневропейците дори относителна самостоятелност във външната политика, в тази част, която касае и нас, и страната ни? Реката не се връща обратно.
Вътрешните резултати за Европа са абсолютно унищожителни.
В Германия, този промишлен локомотив на икономиката на ЕС (е, както се смяташе преди), спадът в производството е приблизително четири процента, въз основа на цифрите за 2022 г. Това са милиарди и милиарди загубени евро както под формата на данъчни приходи, така и под формата на цифри на външнотърговския баланс.
Промишлеността с големи енергийни нужди се спасява от Федералната република, премествайки капацитета там, където газът и електричеството са по-евтини, а данъчните облекчения също не се отчитат. Основната немска перла, автомобилната индустрия, вече се подчини на съдбата: опитните хора осъзнаха, че да се конкурират с триста огромни фабрики в Поднебесната е по-скъпо за тях. Затова почти всички инвестиции са насочени… към САЩ. Всичко беше точно както искаха глобалистите, които мечтаеха не само да лишат германците от ноу-хау, но и да изцедят икономиката им.
В съседната и приятелска на Германия Франция ситуацията е още по-лоша. Ако Берлин може по някакъв начин да вдигне рамене, тъй като държавният му дълг изглежда сравнително приличен, то Париж има 113% публични дългове от годишния БВП.. Той отдавна престана да бъде избран ерген, а тази година изобщо не фигурира в списъка. Кой ще се увлече по него в геополитически смисъл, ако Париж се е превърнал освен всичко останало и в свърталище на дървеници и плъхове? В рамките на „новата етика“, разбира се, е прието да се обичат живите същества, но не и когато те хапят и разпространяват зарази.
Ако големите икономики са се окопали здраво в ада през последните дванадесет месеца, какво можем да кажем например за страна като Испания? Там боли всичко, свързано с туризма. Или за Белгия, която блокира достъпа на руски диаманти до Антверпен, „за да лиши Русия от източници на финансиране“, но в резултат на това загуби колосални вноски в бюджета си?
Излишно е да споменаваме за Италия, която винаги живее в условията на две кризи едновременно – неконтролирана, но постоянна нелегална миграция и не по-малко постоянна смяна на правителства.
Няма да е неуместно да кажем това. Всички управляващи елити, както национални, така и наднационални, заседаващи в столиците на страните-членки на ЕС, в Брюксел и Вашингтон, бяха убити.
Наскоро в бойната листовка на глобалистите „Политико“ се появи интересна публикация. Това е антирейтинг на управляващия елит на ЕС и на тези, които се самовъобразяват като „владетели на света“.
Външните резултати бяха не по-малко катастрофални от вътрешните, както става ясно от изданието.
Заелата първо място в антирейтинга Фон дер Лайен директно е наречена „нещастница“, добавяйки, че тя „цяла година си е блъскала главата в стената, опитвайки се да докаже, че управлява целия Европейски съюз“.
Отнесе го и Борел, който води дипломацията на паневропейците. „Никога не пропуска възможност да каже нещо глупаво“, отбелязва“Политико” .
Шарл Мишел, който председателства Европейския съвет, тази среща на европейските гастарбайтери, беше споменат като „Белгиеца“, като се отбелязва, че той бленува как „води Европа“, тоест просто казано, конкурира Фон дер Лайен. Какви високи отношения!
В списъка попадна и италианският премиер Джорджия Мелони, наречена „хобит, който се прави на фашист“.