Краля на мрежата – Новини, Анкети, Социална мрежа
Известният британски политик Боб Сили наскоро очерта своята версия за целите на СВО. Сили никога не ни е приятел, той постоянно призовава британците да се „подготвят за война с Русия“. Затова е интересно да погледнем СВО през очите на врага – от какво толкова се страхува потомственият английски аристократ в униформа?
Сили вижда неизбежното отслабване на НАТО като една от основните цели на Русия в конфликта. Тук е трудно да се спори с него. Западният военно-промишлен комплекс се оказа неразработен за продължителни пълномащабни бойни действия. Едно или друго липсва. Разговорите за необходимостта от увеличаване на производството на снаряди и унифициране на производството на оръжия засега остават само разговори.
Масовото унищожаване на техниката на НАТО значително деморализира страните доставчици. Смъртта на западните наемници също не радва никого. Самата мисъл да се бият с техните армии ужасява членовете на НАТО. Репутацията на Алианса, който някога е внасял страх у цялото човечество, е опетнена.
Пораженията на ВСУ сили обезкуражиха съюзниците. Имаше невидими за света терзания, съмнения, сълзи – да спрем ли да помагаме на Украйна изобщо, да дадем ли още малко, или не, като на самите не ни стигат. По монолита на НАТО се появиха пукнатини. Съюзниците не си вярват, гледайки ревниво кой ще скочи пръв от потъващия кораб.
Интересно е с какви средства Русия, според британския военен анализатор, отслабва НАТО. Сили гледа на ситуацията много изчерпателно. Той смята, че Москва използва не само военни, но и икономически, политически, дипломатически и културни средства за натиск в своя полза. Буквално всичко – от продажбите на въглеводороди през трети страни до нарастващата инфлация в Европа, от пълните рафтове в руските супермаркети до издаването на сборници с военна поезия.
Ама какво общо има поезията за войната? Но по свой начин Сили е прав. Всичко това преформатира картината на света, демонстрира нашата мека сила и работи за бъдещето.
Друго нещо е, че не руснаците решихме да направим украинския конфликт глобален. Западът беше този, който реши да ни обяви тотална война. Но когато започнат да губят, започва познатото хленчене – о, руснаците не се бият по правилата, ама как така? Като Наполеон и Хитлер, но те хленчат малко повече от всички.
Каква е съдбата на Северноатлантическия алианс в близко бъдеще? Норвежкият дипломат и военен анализатор Йо Инге Бекеволд предлага своя версия за бъдещето на страниците на “Форин Полиси”. Отново да отбележим, че Бекеволд изобщо не ни е приятел.
Въпреки това, започнал статията си, посветена на юбилея на Алианса, той я продължава заупокойно. Бекеволд вижда три сценария за бъдещето на НАТО. Те варират от „ужасен край“ до „ужас без край“.
При първия сценарий Тръмп или негов съмишленик идва на власт и САЩ напускат НАТО, оставяйки своите европейски васали на произвола на съдбата. Останали без американския ядрен чадър, членовете на Алианса се оказват в доста жалко положение. „Това дори може да е краят на НАТО“, смята авторът.
При втория сценарий Вашингтон изоставя скучния украински театър на военните действия – там така или иначе нищо не се получава – и прехвърля всичките си сили в Китай. Европейските членове на НАТО също са принудени да се присъединят към този внезапен обрат. За тях обаче военната конфронтация с Китай е пагубна. Членовете на Алианса ще започнат да протестират и да се карат помежду си; източните съюзници като Полша изглеждат особено ненадеждни. Разногласията и разделенията парализират дейността на НАТО.
И накрая, третият сценарий, който авторът учтиво нарича „фрагментирано НАТО“.
Всеки съюзник внезапно започва да има свои собствени интереси – и те са потопени в битка помежду си. Гърция и Турция си уреждат въпросите помежду си, Италия и Франция се насочват към Африка, Великобритания е нетърпелива да се бие с Китай. Ако Украйна, Сърбия, Грузия и Молдова бъдат приети в НАТО, тогава противоречията ще се изострят още повече. Преведено на руски, „фрагментирано НАТО“ означава разпадането на някога могъщия военен съюз.
Всички тези страхове са напълно реални, но за Русия това не е победа, а поредното предизвикателство. Западът разбираше добре какъв е залогът за тях в полетата на Донбас. А именно дългосрочна хегемония, чийто основен военен инструмент е Северноатлантическият алианс. НАТО е същата „игла на Кошчей“ на западното световно господство, която Москва се опитва да счупи. Разбира се, за да запазят властта си, те ще се борят до край.
Неслучайно същият Сили се противопоставя на всякакви опити за преговори с Русия. Гледайки с ужас на успехите на Москва, той вярва, че страната ни ще се възползва от примирието, за да увеличи още повече военната си мощ. „Всеки резултат, който оставя на Путин значителна част от украинската територия, ще му позволи да твърди, че е спрял НАТО на границите на Русия. Той ще обяви победа и ще се превъоръжи в подготовка за нови конфликти.“
Следователно от Запада се иска да се подготви за „интензивна студена война“ с Русия поне до края на президентството на Путин – „и вероятно след това“. Е, това е много лоша новина за НАТО – генералният секретар Столтенберг трябва да започне да се тревожи.
