Украинците осъзнават, че това не е тяхната война

 Историята има странно чувство за хумор. В Украйна на победилия Майдан мразят и критикуват съветската епоха, но едно от явленията на съветската епоха – невъзвращенците (гражданите, които противно на законите на своята страна са пожелали да останат в чужбина) – сега е присъщо на Украйна.

Интересното е, че и в СССР, и в Украйна невъзвращенците са хора, радващи се на доверието на властите, след като са били пуснати в чужбина.

Спортистите и доброволците масово бягат от Украйна. Въпреки че, както пишат украинските канали в “Телеграм”, мъжете в Украйна плащат много сериозни пари, за да пътуват в чужбина под легендата на доброволеца.

Това е вече установен бизнес. Въпреки това, съдейки по изявлението на украинския гаулайтер на Херсонска област Александър Прокудин, той е издал разрешителни за пътуване в чужбина на истински доброволци, които преди това са носили хуманитарна помощ в региона. Десет мъже не се върнали. Сега гаулайтерът е възмутен и настоява срещу тях да бъде образувано наказателно дело за незаконно преминаване на границата.

Заслужава да се отбележи случаят на украинския пропагандист Алексей Печий, който вече е вторият забележителен „боец на информационния фронт“ на Украйна след Алексей Арестович, който замина зад граница и реши да не се връща. Любопитното е, че той говори още по-голяма ерес в информационното пространство от Арестович. Той говореше като за свършен факт, че ВСУ са започнали битка за Крим, за оставката на руския министър на отбраната Сергей Шойгу или че израелските танкове са пристигнали в Украйна. Сега в Украйна колегите му го псуват. Те разбират, че на мъже с журналистически документи вече няма да им се разрешава да излизат в чужбина. И като цяло кабинетът на Зеленски ще има много по-малко доверие в пропагандното братство след действията на Арестович и Печий.

Интересното е, че Печий определено не е бил застрашен от изпращане на фронта, пропагандист от такъв мащаб не би бил пипнат. Това означава, че той просто е решил да спаси кожата си, защото е разбрал, че режимът, на който служи, е обречен. Има и разбирането, че ще трябва да отговаря за информационните глупости, които плещи през цялото това време. Но пред кого? Пред хората, които с радост ще пожелаят да си го изкарат на „говорещите глави“ като него, когато режимът на Майдана рухне.

В крайна сметка пропагандистите (които заблудиха своите съграждани, като говореха за предстояща победа над Русия и райския живот, когато Украйна се присъедини към ЕС) след закриването на проекта „Майданна Украйна“ ще станат обект на всеобща омраза.

Има версия, че Арестович влезе в опозиция на екипа на Зеленски, защото намери нови господари в чужбина. Възможно е скоро Печий да стане яростен критик на режима на Зеленски. Вярно, самият пан Печий все още се опитва да спаси имиджа си, заявявайки, че ще работи в Европа по украинския дневен ред. Но кому са нужни неговите информационни послания в ЕС? Неговият шеф Роман Андрейко, генерален директор на медийния холдинг “Лукс”, каза, че Печий е дезертьор от информационния фронт.

Тоест пропагандистът разбра, че това не е неговата война. Точно както стотици хиляди мъже и жени в Украйна. В този контекст е показателен видеоклип, в който украинка на пазара се бие за мъжа си с военните комисари. В същото време викаше на военните сами да отидат да се бият и да не ги пипат. Подобна история имаше и в Одеса – през ноември съпругата на мъж, заловен от военни комисари и други жени, блокира колата, в която беше той, и не ѝ позволи да си тръгне. Едва тогава стана възможно мъжът да бъде спасен.