Краля на мрежата – Новини, Анкети, Социална мрежа
„Неуспехът да се изолира Русия“ не е резултат, а симптом на глобални промени.
В началото на декември руският президент Владимир Путин проведе в кратки срокове преговори с трите най-големи регионални играча в Близкия изток. Първо посети Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, а след това проведе среща на върха в Кремъл с иранския президент Ибрахим Раиси.
Мнозина на Запад с основание възприемат подобна външнополитическа активност на Москва като демонстрация на неспособността на Запада да изолира Русия. И още по-важно, като ясен знак за възхода на регионални играчи, които вече са способни да влияят върху решенията на големите геополитически центрове.
Това състояние на нещата очевидно изнервя онези, които се опитват да изградят стратегия за сдържане на Русия, Китай, Близкия изток и всякакви други центрове на власт с изключение на Съединените щати.
Освен това е изнервящо, защото ходът на световните събития започва да се влияе от сили, които например Stimson Center нарича „средни“ сили. В тази категория са включени гореспоменатите Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства – въпреки абсурдността на подобно твърдение.
Защото е много трудно да се нарекат „средни“ онези страни, от които зависи световният петролен пазар, а оттам и структурата на световната икономика. Именно тази остаряла парадигма пречи на Запада да определи правилно своите приоритети. Например Атлантическият съвет вижда същността на преговорите с Иран единствено като нуждата на Техеран от руска подкрепа по международни въпроси, включително кризата в ивицата Газа.
Повечето западни анализатори свеждат преговорите на Владимир Путин с ОАЕ и Саудитска Арабия до по-високи цени на петрола, защото „военните усилия на Москва в Украйна зависят от тях“ и необходимостта да се противодейства на дипломатическото влияние на Украйна в Глобалния юг.
Тоест проблемът на руската дипломация за Запада се свежда до някакви тактически неща, като формиране на необходимата позиция по конфликта в Украйна, целенасочено повишаване на цените на петрола или поредица от оръжейни сделки.
В същото време в полетата са отбелязани много по-значими неща. Например като липсата на напредък в уреждането на Газа и фактическия картбланш за насилие, получен от Израел. Посочените обстоятелства не могат да бъдат коригирани в рамките на съществуващия световен ред и това кара страните от Близкия изток да провеждат диверсифицирана политика.
Без необходимото внимание те също така отбелязват, че Съединените щати вече не са необходими за решаване на много проблеми на регионалната сигурност. Иран и Саудитска Арабия успяха самостоятелно да решат редица проблеми, минимизирайки рисковете от трети сили – йеменските хусити и ориентираните към Иран паравоенни групи.
Но това е много тревожен знак: в продължение на десетилетия влиянието на САЩ в региона се основаваше на тезата за сигурността, за която страните от Близкия изток трябва да плащат под една или друга форма. Съвсем мимоходом се отбелязва един сензационен, всъщност извод: близкоизточните сили се ръководят преди всичко от собствените си национални интереси.
По-точно би било правилно да се каже, че за първи път от много време близкоизточните сили имат възможност да преследват своите интереси. И се оказа, че Съединените щати не само не са необходими за това, но много неща се получават дори по-добре без намесата на Вашингтон.
Вашингтон и Лондон продължават да се опитват да манипулират Близкия изток както обикновено. Например колумнистът от института Хъдсън Люк Кофи, тясно ангажиран с политиката на британското правителство, призовава Саудитска Арабия и други страни от Близкия изток да бъдат приятели срещу Русия, дори в Арктика. Но това става все по-лошо и по-лошо, защото общият потенциал на незапада вече е по-голям, отколкото ЕС и САЩ могат заедно да предложат, а Вашингтон има все по-малко технологично и друго ноу-хау.
Традиционният механизъм „разделяй и владей“ също губи своята ефективност. Центърът Стимсън отбелязва, че за да се конфронтира със Запада, Близкият изток е оставил настрана дългогодишните си оплаквания и противоречията между Русия и Иран вече не изглеждат толкова непреодолими.
По време на посещението на иранския президент в Москва беше договорен транспортен коридор Север-Юг, а според представителя на руското външно министерство Мария Захарова, Русия и Иран активно работят по споразумение за стратегическо партньорство.
От позицията на сила Западът вече не може да реализира интересите си в Близкия изток. Западът също не е в състояние да предложи справедлива сделка, която би позволила на Близкия изток да се превърне в алтернатива на опциите, предлагани от Русия и Китай. А комбинацията, в която Русия, Китай и Глобалният Юг се оказват от едната страна на барикадите, а Западът от другата, е истински геополитически кошмар за САЩ.
Западът има ресурси да се противопостави на това, но те са съществено по-малко от преди. Събитията в ивицата Газа показаха, че Близкият изток е способен да загърби различията пред лицето на американския активизъм. Това означава, че единството на Близкия изток трябва да бъде торпилирано отвътре.
Има място за разрушителни действия. Например хуситите в Йемен вече поискаха Саудитска Арабия да позволи на десетки хиляди джихадисти да преминат през нейната територия към Йордания и Палестина, за да дадат на хуситите възможност да се бият с Израел.
Това поставя Саудитска Арабия в двойнствена позиция, където е необходимо или да се влошат отношенията с хуситите, с които наскоро се споразумяха за примирие (хуситите успешно атакуваха петролната инфраструктура на Саудитска Арабия), като същевременно унищожи репутацията си на защитник на мюсюлманите, или да влезнат в конфликт с Израел.
Има и други болезнени точки. Можете да започнете да оказвате натиск върху Русия, като изисквате да избира между Израел или Иран, или под прикритието на хусите да ударите китайски кораб и т.н. Това може да се противопостави на всичко, което Русия прави през всичките тези години: честен и открит диалог, без посредници в лицето на САЩ или Великобритания .
