„Капитан Андреево“ е място с богата история, но често е било свързвано и с проблемни практики. Настоящият разказ обаче не е за корупционен скандал, а за бъдещия вид на „Капитан Андреево“, който „Главболгарстрой“ ще ремонтира срещу 100 млн. лв., за да се увеличи пропускателната му способност с около 25%, предаде „Капитал“.

Първоначално търгът за този ремонт беше обявен за двойно по-малка сума и с открита процедура, но след това сумата набъбна – от още дейности и инфлацията, а процедурата премина към директно договаряне, защото поръчката е в областта на отбраната и сигурността.

Компанията била избрана основно заради опита си по стратегически обекти. Крайната цел на проекта е по-бързо да се обработват и преминават товари и пътници, а и пунктът да бъде съобразен „с всички изисквания за членство в шенгенското пространство и развитие на шенгенските системи за сигурност“. България стана част от Шенген на 1 януари 2025 г. и така Капитан Андреево стана външна граница за пространството.

По думите на Георги Димов, директор на Агенция „Митници“, Капитан Андреево е вторият най-голям граничен пункт в света като натоварване по брой преминали товарни автомобили, като преди него е само граничният пункт Исидро между Тихуана в Мексико и Сан Диего в САЩ. Така че логично има нужда от промяна, за да може опашките по границата да спрат да са често явление.

Важната граница

„Територията на пункта е ограничена от жп релсите и река Хаяз, поради което единствените резерви за увеличаване на пропускателната способност са чрез вътрешна реорганизация и по-ефективно използване на наличните площи.

През последните две години през ГКПП Капитан Андреево преминават по над 1 милион товарни автомобили годишно. Пунктът остава най-ключовата точка за преминаване със сухопътен транспорт между Азия и Европа и играе решаваща роля за търговския стокообмен“, коментират пред „Капитал“ от Агенция „Митници“. Важно е да наистина се подчертае именно, че в момента се работи по реконструкция, а не разширение. Пунктът няма как да се разшири физически заради ограниченията на жп линията на север и реката на юг.

Обществената поръчка бе обявена като открита процедура още на 16 януари 2024 г. за почти 50 млн. лв. без ДДС. Подадени са седем оферти, вкл от големи компании като „Грома холд“ (бивша „Агромах“) с приходи за 2023 г. близо 162 млн. лв. Обединение начело с ‘Каро трейдинг“, което има договори за ремонти на поне два други пункта (виж карето) също подава оферта, както и държавната компания „Автомагистрали“, която се прочу с инхаус договори за милиарди левове от АПИ за строителството на „Хемус“.

В началото на процедурата шеф на агенцията е Петя Банкова, но през април тя бе арестувана и на нейно място идва Георги Димов, назначен от служебната финансова министърка Людмила Петкова. Впоследствие през юли е отворена само една ценова оферта, а другите фирми изцяло отпадат от състезанието заради техническите си предложения. Така обединение от три фирми – „Енчев груп“ (компания от Златоград на Владимир Енчев) „Еспа системс“ (на Александър Зиковски) и проектантската „Екоинженеринг“, са на крачка от победа с „рискова“ ценова оферта едва 20 хил. лв. под прогнозната. Но през август търгът е прекратен с мотив липсата на конкуренция.

Друга система при втория опит

Агенция „Митници“ не прави втори опит да събере оферти, а след „проучване на потребностите“ на ведомствата, които работят на територията на пункта, решава при новото възлагане да се включат допълнителни дейности, а изборът вече е без търг с мотив, че поръчката е областта на отбраната и сигурността (на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗОП). Работата на пункта е свързана с „противодействието на контрабандата, нелегалния трафик на стоки и хора, както и предотвратяването на нарушения и престъпления срещу фиска на национално и европейско ниво, се придобива разузнавателна информация“, уточняват от митническата служба в отговори до „Капитал“.

Така на 19 декември 2024 г е подписан договор с „Главболгарстрой“. Реконструкцията е с бюджет около 100 млн. лв. с ДДС, или около 85 млн. лв. без ДДС. Парите са от държавния бюджет. На въпрос как все пак е избран компанията от агенцията уточняват, че това е станало с анализ на пазара заради „кратките срокове, в които е необходимо да се изпълни проектът в условията на непрекъснат интензивен трафик през граничния пункт“, както и заради предишния опит на ГБС при изграждане на стратегически обекти със значение за националната сигурност.

Те са работили по Трета авиобаза „Граф Игнатиево“, посолство на Федерална Република Германия в София, газохранилището „Чирен“ и дейности на столичното летище, които са такива обекти.

Повече работа за повече пари

Проектът предвижда увеличаване на трасетата за товарни автомобили на вход – от три на седем за Гранична полиция (ГДГП) и от шест на осем за Агенция „Митници“.

За изходящия трафик те ще се увеличат от две на три за Главна дирекция „Гранична полиция“. За входящ пътнически трафик за Агенция „Митници“ и за ГДГП вместо 10 ще има 15 трасета, като пет от тях ще са „реверсивни“ (т.е. с възможност да обслужват леки автомобили и в двете посоки, в зависимост от натоварването). Също на входа се реконструират и терминалите за проверки на автобуси, включително ще има пътеки за автоматизирана регистрация на пътниците, ще се монтират автоматични съоръжения за дезинфекция и портални рентгени за товарни автомобили.

Ще се доставят три нови дезинфекционни съоръжения за идващите от Турция товарни автомобили, както и ще се ремонтират кабините на агенцията по храните (БАБХ) и Гранична полиция.

Ще има 10 нови кабини за Агенция „Митници“, а ГБС ще трябва да доставят и 10 осови автомобилни везни за измерване в движение на товарните автомобили по трасетата. В проекта е включено още обновяването на пристройки, складове, санитарни помещения, навеси, бариери, светофари, маркировки и табели. За пътническия трафик ще се изградят и четири пътеки за автоматизиран граничен контрол. Върху покривите на някои навеси ще се монтират фотоволтаици.

Всъщност по информация от Агенция „Митници“ оскъпяването на проекта идва основно от новите три площадки с по една портална рентгенова система за проверка на входящите камиони, разширението на навеса на ГДГП заради тях, както и трасето и навеса за мобилна рентгенова система за изходящите товарни автомобили.

Агенция „Митници“ е възложила на ГБС в рамките на същия договор да сложи рентгенови площадки и съпътстващи съоръжения за разполагане на мобилни рентгенови системи и на ГКПП Калотина, ГКПП Лесово, Русе Дунав мост и на МБ Видин. Добавена е и реконструкция на настилката от границата от изхода към магистрала „Марица“, както и огради с портали и контролиран достъп на зоните на площадките за мобилни рентгенови системи и халетата за щателна митническа проверка на товарни автомобили. Ремонтът няма да затваря пункта в нито един момент и трябва да е готов през 2026 г. Той обаче все още е на етап проектиране, след което ще мине съгласуване с експлоатационни дружества и гранични служби, преди да се даде разрешение за строеж.

Ремонти по границите

Ремонтът на ГКПП Калотина при границата със Сърбия започна през 2018 г. и продължи до 2024 г. в два етапа, като бе открит официално миналата година. Стойността му бе близо 64 млн. лв. В рамките му бяха увеличени трасетата за товарни и леки автомобили, както и подземна и надземна инфраструктура. Изпълнител бе обединение между фирмите „Каро трейдинг“, „Рутекс“ и „Кортес-95“. Същите ремонтираха и пункта Станке Лесичково на границата с Македония.

Договорът бе подписан на 11 юни 2020 г., но ремонтът започна чак през лятото на 2023 г. и още продължава. Стойността му по договор е 15.4 млн. лв. без ДДС, но се увеличава с анекси и става 17.6 млн. лв. заради индексации. „Предварителният етап на проектиране продължи изключително дълго заради проблеми с водоснабдяването, с промяна на статута на земята и други.

Наложило се е допълнително геоложко проучване, правени са допълнителни изкопи, подпорни стени и т.н., което е забавило работата по основите на пункта“, уточниха от АМ за „Капитал“ на въпрос защо обектът се бави толкова много. Работата по външните части се очаква да приключи в началото на лятото. Обединение между други компании – „Растер – юг“, „Ивалс Дренски“, „Актуал груп“, „Инфра про консулт“, подписа договор през октомври 2020 г. с Агенция „Митници“ за ремонт на ГКПП Златарево на границата със Северна Македония (между Петрич и Струмица).

Там сградата изгоря напълно в началото на юни 2019 г. заради късо съединение. Стойността на ремонта е 19.2 млн. лв. без ДДС. Строителните работи все още не са започнали, като още върви съгласуване. На Дунав мост в Русе също тече ремонт за над 44.8 млн. лв. с ДДС, но възложител е пътната агенция. Изпълнителят отново е от групата на „Главболгарстрой“ – „ГБС – Инфраструктурно строителство“, заедно с „Пътинженеринг“. Ремонтът започна през юли 2024 г. , а работата ще продължи около две години.

Материалът 100 000 000 лева за новото лице на „Капитан Андреево“ е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ

Сподели сайта, ако ти харесва. Благодарим ти !