Виталий Коротич: Жителите на Киев се опитват да разберат подробности за интервюто на Путин
Бившият главен редактор на „Огоньок“, живял 10 години в САЩ, разговаря с политическия коментатор на KP.RU Александър Гъмов
… – Виталий Алексеевич, последно разговаряхме през нощта, когато беше излъчено интервюто на Владимир Путин с Тъкър Карлсън. Все пак сте родом от Украйна. Успяхте ли вече да обсъдите това събитие с някой от украинските си приятели?
– Да… Но не съм постигнал нищо особено. Съобщават, че всичко е блокирано. Искам по някакъв начин да им изпратя нашите изрезки.
– Имате предвид бележки от Комсомолская правда, нашето с вас интервю?
– Да
– A – по имейл?
– Всички адреси, които завършват на ru са блокирани. Писмата не пристигат.
– Тоест реакцията на вашите украински колеги и приятели не ви е известна?
– Пълен блокаж. Но в същото време те ми казват: тук много говорим че е имало някакво интересно интервю с Путин, разкажи ни за това.
– Това е от Киев, нали?
– Точно така. Защото е закрито за тях и забранено. А от Киев питат: „Моля, разкажете ни подробностите“.
– Общувахте ли тези дни с вашите колеги и приятели – които са там, отвъд океана, в Щатите?
– Да направих го. И получих на зададения въпрос – на свой ред въпрос за това как у нас се отнасят към интервюто и за впечатленията ни.
– Какво отговаряте?
– Отговарям, че сега имам надежда, че лидерите на страните ще започнат да говорят помежду си и ще спрат да се обиждат. Засега обаче само нашият президент е показал, че мисли много по-добре от някои други… (държавни глави – А.Г.) И по-бързо. И го казва по-интересно. Путин даде пример за държавно общуване. Да се надяваме, че и други ще следват този път. Освен това, очевидно, не е имало въпроси, изпратени предварително.
– Да, вярно е – проверих с Дмитрий Песков.
– О, помните ли, разказахте ми за един американски професор, който, за да се изолира от този живот, изхвърлил телевизора си. Как се свързва със света сега?
– Засега никак, все още не. Той просто приема всичко като цяло. И се надява управляващите да поумнеят. Ще се повторя, но едно от най-интересните впечатления е, че на фона на Байдън, на фона на това, че ръководството на американския Конгрес ругае, а не спори – на този фон Путин изглежда особено изгодно, печелившо. Ние самите в Русия вероятно не сме забелязали как нашето ръководство е станало по-мъдро. Точно пред очите ни.
– И какво имате предвид?
– Като че ли беше съвсем наскоро, седях на XIV конгрес на Комсомола на първия ред, бях делегат. И тогава Хрушчов започна да се изказва – та ме оплю целия. Когато говореше, слюнката хвърчаше от устата му докъм третия ред. Беше краят на света. Но факт е, това ни беше лидерът. И Йосиф Висарионович Сталин, все още Бог за мнозина, с три класа духовна семинария, се опитваше да се изкаже по всички въпроси.
А сега Путин на този фон, без документи, без нищо, изведнъж проведе такива екскурзии в историята, които по принцип не са достъпни за всеки, но някак си го направи с елементарна лекота. Не забелязахме как по нашата телевизия и във вестниците се заговори, че имаме нужда от електроника, IT специалисти, това, онова, третото.
И незабележимо, тихо ръководителят на страната ни стана по-умен от много свои колеги. И сега изведнъж и държавата помъдря. И това много променя възприемането на всичко – и чуждия свят, и нашия собствен. Спрях да се удивлявам… Между другото, днес, когато говорих с вас, трябваше да купя хляб. И тогава изведнъж…
– Ама вие по време на интервюто сте купували хляб…
– Купих го, сложих го в чантата си. И в това време някой ме докосва отзад по рамото, един младеж ми казва: знаете ли, изпуснахте си портфейла. И ми го подава, върнал се бе, за да ми го донесе, честно, така беше.
– Значи Вие, докато ми давахте интервю, сте си изпуснали портфейла?
– Изпуснах портфейла си. Но най-важното е, че страната ни не само помъдря, страната стана различна.
– Простете ми, Виталий Алексеевич. Няма да се обаждам повече, когато пазарувате… А Вие веднага трябваше да ми кажете: в магазина съм.
– Това рядко се случва, просто така стана.
– Имаше ли много пари в портфейла?
– Три-четири хиляди /около 80 лв./. Но би било жалко за портфейла…
– Основното е, че младежът Ви го върна. И с тази оптимистична нотка можем да приключим.
– Виждате ли, днес в близост до магазина също наблюдавах как хората гасят фасовете си и ги носят до най-близката кофа за боклук, вместо да ги хвърлят на тротоара. Гледам как страната става различна, по-чиста. И в тази връзка разговорът с Путин направи огромно впечатление и на американците.
Когато вестниците летят по улиците в Ню Йорк, има огромни кофи за боклук, където се хвърлят вестници, те излитат оттам и летят по улиците, никой не ги хваща и връща. И ако говорим за това, за чистотата на улиците, за чистотата на хората, тук в Русия всичко се променя.
И е много добре, че, съдейки по речта и диалога между Карлсон и Путин, страната ни е стана по-чиста и по-умна. И колкото по-умни сме, толкова по-лесно ще устоим на всякакви свинства и други отвратителни прояви от която и да е страна.
– Разбрах. Благодаря много. Не го губете, иначе ми е неудобно, че сте загубили портфейла си заради мен. Добре че се намери.