Първото си интервю, след като отново пое МОН, просветният министър Красимир Вълчев дава пред „Труд news“. Разговорът ни за предстоящите промени и реформи в образованието дава отговори на много въпроси, както и решения на предизвикателства, пред които системата е изправена.
Какви ще са новите учебни програми, как ще се променят външните оценявания и държавните зрелостни изпити, но и как висшето образование тръгва по нов път към високо качество, завишени изисквания за диплома и привличането на студенти – визията на министъра и политиките му са на страниците на „Труд news“.

Материал от общообразователни часове ще се качи в 11. и 12. клас, намаляваме профилираните

Започваме с реформата в учебните програми още следващата седмица – с акцент върху уменията и възпитанието

– Коя е реформата, която първо ще видим в системата, след като отново заставате начело на МОН, министър Вълчев?

– Първата реформа, по която ще започнем обсъждане, е тази на учебните програми за учениците. Те са това, което казва какво учат децата. Още следващата седмица ще представим и ще направим първото обсъждане на концепция за промяната им. Идеята е тя да съдържа основните насоки и философията за промяна в учебните програми и учебния план. Крайната цел на тази реформа е да променим доминиращата култура на учене – от заучаване и възпроизвеждане към функционалност на знанията.

– В какви срокове виждате работата по концепцията и по самите програми – кога промените ще влязат в системата?

– Ще дадем повече време за обсъждане на концепцията – половин година, като междувременно ще сформираме екипите, за да започне работата по учебните програми. Тези концепции по отделните предмети трябва да бъдат и задание на работните групи, които правят програмите. Предишния път те нямаха задание, доминираше разговорът какво не може да отпадне и в крайна сметка учебните програми станаха още по-тежки като обем знания. Това се оказа контрапродуктивно. Най-малко научава едно дете, когато натрупа дефицити и се демотивира. Това го виждаме особено болезнено в дисциплини като математика и физика. „Стръмните“ програми възпроизвеждат и културата на заучаване. Като нямат време за осмисляне, заучават. Програмите трябва първо да бъдат в по-голяма степен базирани на компетентности и да освободят време за формиране на умения. В новите ще има повече време за упражнения, отколкото за добиване на нови знания. Ще бъдат с много по-силен акцент върху възпитанието и формирането на ценности и нагласи. Сега те са доста „срамежливи“ по отношение на възпитанието, а то е една от основните задачи на образователната система. Програмите трябва да са и малко по-рамкови, да дават възможност за адаптиране на ниво училище, с по-голяма свобода на учителя, включително и при планирането на темите.

– Нека да дадем пример с някои от предметите, споменахте математиката като приоритет?

– По математика, например, може да се качат часове в 11. и 12. клас, съответно да се облекчи съдържанието в предходните класове. Също така да се акцентира повече върху умението да се трансформира практическа задача в математически израз за сметка на дълбочината на някои теми. Виждаме по PISA, която е за 9. клас, че задачите съдържат сравнително прости алгоритми, които са знания от 6. клас, но нашите учениците се затрудняват в превръщането на условието на задачата в уравнение. От друга страна, в нашата учебна програма в 9. клас се учат доста сложни алгоритми, които учениците често заучават, защото не разбират. Но по всеки предмет разговорът е различен. По история е важна фактологията, важни са датите, но за някои от тях няма нищо фатално, ако ученикът не ги запомни. Много по-важно е да разберат смисъла, връзката между събитията.
 
– По какъв начин възпитанието ще стане акцент през учебните програми – ще му отделите ли специален час?

– Възпитанието е във всеки час, затова трябва да акцентираме върху него във всяка учебна програма, по всеки предмет. Това, което обсъждахме в серия дискусии за образованието, бе час по добродетели и религии. Такъв час от задължителния учебен план има в повечето страни. Цел на нашата образователна система е да направим децата българи, добри хора, личности. По отношение на патриотичното образование нашата система има достатъчно изразен фокус, но това не е така по отношение на възпитанието в човешки добродетели, което можем значително да усилим. Още повече, ако обединим усилия с Българската православна църква, с вероизповеданията. Ако този час влезе в задължителните, ще има възможност за избор между различни програми. Тези, които не желаят да учат религия, ще могат да изберат час, в който в по-голяма степен ще се учи етика, добродетели, ценности. Но за да се случи това, е необходима и оптимизация в учебния план. В момента след 4. клас учениците имат по 7 часа дневно. Беше разширено изучаването на чужди езици, на компютърно моделиране, на гражданско образование. Беше увеличена и профилираната подготовка, а сега трябва да направим оптимизация. В момента нямаме пространство да добавим допълнителни часове, така че това ще бъде част от общата реформа.

– Как конкретно ще се случи тя?

– Можем да говорим да влезе поетапно. Например в начален етап и в момента има малка възможност за това. В гимназиален и прогимназиален трябва да освободим време на учениците и на учителите. Оптимизацията трябва да стане по три линии. Едната е да намалим амбицията на профилираното образование. Можем да жертваме част от профилираната подготовка, да освободим часове в 11. и 12. клас, за да качим нагоре часове по общообразователна подготовка. Другата линия е да отрежем дълбочина на теми и съдържание, защото аз самият, правейки преглед, виждам, че не е необходимо доста неща да се учат в тази дълбочина. Третото е фактологията – това са знанията, които са свързани с формиране на умения. Всички образователни системи малко или много през миналия век са били като нашата, амбициозни в предоставянето на знания, но днес живеем в друга информационна среда и по-важното е да научим децата да разбират света, да анализират.

– Предвиждате промени и в оценяването на учениците – по какъв начин?

– Ако изпитваме децата да възпроизвеждат знания и факти, те ще ги заучават. Ако ги изпитваме да мислят, те ще учат, така че да разбират. МОН направи крачки към мерене на умения, но те не са достатъчни и трябва да продължим със засилване на тези елементи.

– Ще бъде ли въведена забрана или ограничение на социални мрежи за ученици?

– Ограничаването може да стане със закон и не зависи само от мен като образователен министър. Според мен темата трябва да бъде дискутирана. Вече имаме достатъчно изследвания, пък и доказателства пред очите ни, че социалните мрежи оказват много по-негативно, отколкото положително въздействие върху децата. Те водят до зависимост и прекомерно застояване пред екрана. Това е за сметка на ученето, физическата активност и развитието на редица други ключови умения. Прекомерното застояване пред екрана влияе негативно на зрението, съня, концентрацията и психическото здраве на децата. Мрежите стимулират повърхностното четене и възприемането на готово съдържание и възпитават предимно консуматорки ценности.

– Ще предложите ли да има промяна в учебното време?

– Не, нямаме голяма маневреност. Най-често се предлага да се намали лятната ваканция за сметка на повече дни ваканция през останалото време. Но летните месеци стават все по-горещи, а училища нямат климатични инсталации. От друга страна, нашите ученици учат относително по-малко учебни дни, а учителите по всички предмети се оплакват, че часовете не достигат. Ние сме държавата с най-много дни, в които се празнува или отпразнува, и с относително дълга лятна ваканция. Това, което можем да направим, е да губим по-малко учебни дни. Например много училища след избори не е необходимо да не учат, защото може още вечерта след изборния ден да се изчистят. Вече имаме опит с обучението в електронна среда при грипни епидемии. Ограничихме и ученическите екскурзии в учебни дни.

– Ще продължи ли смяната на директори на училища чрез провеждането на стотици конкурси накуп?

– Ще продължи, защото на година средно 150 директори навлизат в пенсионна възраст. И когато няколко години не се проведат конкурси, както беше до 2024 г., те се натрупват. Миналата година за не всички позиции бяха избрани нови директори и в момента имаме близо 400 директорски места, които са за конкурс. Не е подходящо те да се правят в учебно време, затова пак лятото ще имаме струпване на конкурси.

– Ще има ли промени в Националното външно оценяване и матурите след 12. клас?

– Системата в момента отделя много организационни, човешки и финансови ресурси, за да организира външно оценяване. То е по-добро огледало на успеваемостта на учениците, отколкото вътрешното оценяване. От друга страна, МОН и системата не използват достатъчно данните от резултатите. И въпросът е: заслужават ли си усилията, особено след 4. и 10. клас. Моето мнение е, че има много по-голям смисъл от матура по математика в 12. клас, отколкото външно оценяване по български и математика в 10. клас. Един от най-големите ни проблеми е с изучаването на математика. Едва 5% от избират матура по предмета. България не може да просперира без инженери и индустрии с висока добавена стойност, а те изискват изучаване на математика. Затова ще предложим списък от мерки за подобряване на резултатите и насърчаване на изучаването?, като важна част от този процес е промяната на учебните програми. Друга мярка, която ще обсъдим, е да насърчим висшите училища да обявяват кандидатстване с математика, физика и химия, като се надяваме да стимулираме повече ученици да учат тези профили в гимназиите и да полагат изпит по тези дисциплини.

– Казахте и че държавата ще насърчава онези университети, които завишат изискванията към студентите си – как?

– Дадох анонс към висшите училища и отправих молба заедно да начертаем мерките. Това е едно от намеренията ни – да насърчим висшите училища да завишават изискванията за завършване. Влошената репутация на висшето образование се дължи основно на това, че бяха занижени изискванията. Увеличи се търсенето на лесно висше образование заради дипломата, съответно висшите училища отговориха с предлагане и започнаха да се конкурират със занижаване на изискванията. Това се случи предимно в социалните, стопанските и правните науки, но не само. Качественото висше образование и задълбочено учене предполага целогодишно учене, а не само от сесия на сесия или от изпит до изпит.

– Как ще стимулирате университетите да работят в тази посока – ще продължат ли всички, влезли в университет, да завършват?

– Приемът ще остане отворен. Ние ще продължим политиката да го преструктурираме, ще има и умерено ограничаване в социалните, стопанските и правните науки, защото и в предишните години беше направено голямо намаление. От друга страна, системата ще продължи да се сблъсква с демографското намаление. Сега, за 2-3 години ще влязат по-големите набори – родените през 2007-2008 г., след това започва трайно намаление на кандидат-студенти. Няма как да се върнем до 1990 г., когато едва 30% от завършващите ученици са влизали в системата на висшето образование, защото във всички страни висшето образование е отворено. Развитието на обществото и на икономиката го изисква. Днешните условия изискват по-отворен вход, но и гаранция от висшите училища, че зад дипломите стоят знания и умения. Висшите училища трябва да завишат изискванията към студентите. МОН ще ги насърчи за това, но и те трябва да осъзнаят, че дългосрочно ще спечелят повече, ако повишат изискванията, отколкото ще загубят краткосрочно.

– Какво ще залегне в желаната от Съвета на ректорите и обсъдена с Вас национална програма за чуждестранни студенти от трети страни?

– Имаме потенциал да увеличим броя на чуждестранните студенти. Като един от инструментите за това планираме разработване на Национална програма за финансиране на обучението за студенти от трети страни. Чрез нея ще финансираме обучението им в български висши училища. Това ще са средства, които ще останат в България. Вероятно ще приемем програмата тази година, с бюджет 10 милиона лева, които догодина може да се увеличат. Вероятно ще има и стипендии, но акцентът ще е върху заплащането на таксите.

– Ако се върнем на финансирането на университети според качеството – в началото на есента миналата година за 18 университета имаше страхове, че са изправени пред фалит заради финансиране по нови критерии. Ще остане ли в сила тази политика?

– Няма 18 висши училища пред фалит, имаше 18 такива, които получиха допълнителна субсидия за осигуряване на по-високите възнаграждения. Университетите получават средства от държавата на базата брой студенти, оценка за качество и реализация от една страна, от друга – висшите училища плащат заплати на преподаватели. И когато преподавателите са повече, а студентите по-малко или оценката за качество и реализация е по-ниска, се получава недостиг. МОН направи нещо правилно миналата година – повиши тежестта на оценката за качество и реализация във финансовата формула. Политиката за обвързване с оценка за качество трябва да продължи и да се задълбочава. Висшето образование е единствената система, която е обвързана с качествена оценка, но тя не съдържа всички елементи на качеството – например, доколко в едно висше училище се учи целогодишно. Затова ние сигурно ще добавим показатели в тази оценка, които са свързани и с това. Имаме много новооткрити професионални направления и предимно те са с ниски оценки. Нулирахме финансирането в 30 такива направления и концентрирахме много повече финансиране в най-силните висши училища. Софийският университет, ТУ-София, УАСГ получиха много висок процент увеличение. Нито една оценка не е съвършена, но смея да твърдя, че тя все пак дава сравнително добро огледало на системата.

– За какво ще настоявате в Бюджет 2025, който очакваме да видим до дни?

– Системата на образованието е най-голямата публична система, с най-много заети, съответно разходите за възнаграждения са най-голям дял от бюджет за образование. Ако искаме да имаме добри учители, ние трябва да поддържаме конкуренти техните възнаграждения. Последните години имаме политически консенсус, че те трябва да са 125% от средната за страната. Това беше формулирано като политика преди години от правителството на Бойко Борисов, и аз ще продължа да го поддържам. По същия начин ще искам и да се актуализират възнагражденията на академичния състав във висшите училища и научни организации, както и на останалия непедагогически персонал. МОН реализира множество национални програми, които са важни за системата, и ще настояваме за увеличаване на средствата за тях.

Нашият гост

Красимир Вълчев е роден на 9 юни 1975 г. в София. Средното си образование завършва в Стара Загора. Следва в Икономическия университет – Варна, където става магистър по публични финанси. Преминава обучение по “Бюджет и финансово управление” в университета “Дюк” – САЩ. От септември 2009 г. до февруари 2017 г. е главен секретар на Министерството на образованието и науката. Става най-младият просветен министър у нас, когато през 2017 г. застава начело на МОН и управлява министерството до 2021 г. Народен представител в 46-ото, 47-ото, 49-ото, 50-ото и 51-вото Народно събрание. Избиран за председател на Комисията по образование и наука и член на Комисията по бюджет и финанси. Владее английски и френски език.

Материалът ВАЖНИ НОВИНИ: Отпада външното оценяване в 10. клас и матурата по математика! е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ

Сподели сайта, ако ти харесва. Благодарим ти !