Предлаганият проект за промени в Конституцията е юридически неграмотен и политически порочен. Това се вижда както от конституционалистите, така и от гражданите. След много дълго подгряване на публиката за предстоящи чудодейни промени и правосъдна реформа, обществото ни очакваше да види работещи решения, които водят към повече справедливост и отчетност, към по-малка политизация на съдебната система, към повече предвидимост и по-бързо съдопроизводство. Вместо това ни се сервира национално разделение, атака срещу местната власт и президентската институция, отнемане на избирателни права, погазване на основополагащи принципи за баланс между властите и открита заявка за превземане на съдебната власт.
Потвърждава се максимата, че колкото по-ниска е легитимността на едно управление, толкова повече то се стреми да закрепи своята власт с административни и силови мерки. Управляващите имаха възможност изобщо да не се стига до служебно правителство, или да прекратят дългия му живот. Явно в момента те виждат заплаха, осъзнали контраста между редовните кабинети, които създаваха кризи, и служебните, които решаваха проблемите. Докато редовните правителства, особено последното, демонстрира управленска немощ и разпад поради непреодолими вътрешнополитически противоречия, служебното правителство демонстрира консолидация и работеше в името на хората за решаването на всички кризи. Управляващите явно са се подразнили и от последните социологически проучвания, според които служебното правителство, въпреки че управляваше в най-тежките месеци, излезе с много по-висок рейтинг от сегашното редовно правителство.
Когато нямаш работещи решения за настоящето и за бъдещето, започваш война с миналото и се стига до недопустимо разделение и абсурдна ситуация, в която управляващите ни предлагат да избираме между „за“ и „против“ нашия език и писменост, от една страна, и нашата свобода и държавност, от друга. Няма решение на такава дилема и референдум за промяна на националния празник би разделил още повече обществото. За всички българи 24 май е прекрасен и най-съкровен празник, но опитът да се изтрие 3 март от националния календар е покушение срещу историята, срещу идеалите на българските възрожденци и паметта на хилядите, загинали за свободата на България наши и чужди воини.