Сериозен трус! България отлага еврото?

Най-важният критерий за приемане на еврото в България е неписаният критерий за политическата стабилност. Ако тя бъде постигната, другите парчета от пъзела най-вероятно ще си дойдат на мястото. Дългогодишният базов сценарий за присъединяване на страната към еврозоната през 2026 г. се запазва, но тази прогноза не е без резерви заради появата на несигурност. Краткосрочното нарастване на инфлацията може да се превърне в по-значим проблем, който потенциално да измести решението от техническо към по-политическо.

Освен това потенциалните промени в структурата на парламента биха могли да внесат допълнителна несигурност, особено ако преброяването на гласовете доведе до излизането на нови партии на сцената.

Такова е заключението в анализа за напредъка на България към еврозоната на платформата на ING за икономически и финансови анализи Think. Анализаторите правят преглед на основни показатели, като изтъкват, че някои публични политики вредят вместо да помагат. Какво казват анализаторите (оригиналът на текста може да бъде прочетен ТУК):

Растеж на БВП: подобрение, но по грешни причини

Годишният растеж на БВП в България леко се ускори през 2024 г. и достигна 2,7% (2023 г.: 1,9%). Частното и държавното потребление бяха основните положителни фактори за това. Бързото нарастване на заплатите в частния и държавния сектор осигуриха попътния вятър. Същевременно инвестициите бележат спад след две години на видими експанзии. Вносът възстанови част от загубите, понесени през 2023 г., като изпревари по-приглушената динамика на износа и натежа върху растежа.

Нещо повече, неизпълнените ангажименти по Механизма за възстановяване и устойчивост  най-вече в областта на енергетиката и борбата с корупцията, накараха Европейската комисия да отмени второто искане за плащане в размер на 653 млн. евро. Междувременно по Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2017 г. данните, публикувани от Министерството на финансите, показват, че до края на януари 2025 г. България е изразходвала 1 млрд. евро от общо 12,9 млрд. евро, предвидени за тази цел.

Що се отнася до предлагането в икономиката, данните за БВП показват положително развитие в секторите на строителството, услугите и публичната администрация, както и частично възстановяване на промишлената дейност.

Прогнозата за сравнително стабилен растеж се запазва

Що се отнася до перспективите, ние продължаваме да смятаме, че растежът ще остане стабилен и ще достигне 2,6% през 2025 г. Утвърденият наскоро ръст на заплатите и експанзионистичната фискална политика следва да продължат да благоприятстват частното и публичното потребление. Освен това членството в Шенген и по-мащабните  регионални проекти като Вертикалния газов коридор, модернизирането на инфраструктурата под ръководството на НАТО и инициативата „Три морета“ също следва да окажат ефект върху активността и производителността.

Въпреки това политическата несигурност може да се отрази негативно на инвестициите. След като през януари беше сформирано правителство, българският Конституционен съд се произнесе в полза на преброяването на гласовете от предишните избори, което може да доведе до промени в структурата на парламента предвид първоначалните близки резултати. Това е ключов фактор, който трябва да се наблюдава в бъдеще.

Промишлеността все още не е във форма

Промишлената активност продължава да е с отрицателни стойности, отразявайки слабостта на ключови търговски партньори като Германия и Румъния. Данните до януари сочат, че промишленото производство отново е намаляло и сега е с 1,3% под равнището си отпреди пандемията – спад в сравнение с втората половина на миналата година.

Понастоящем само производствената активност е над предпандемичните си равнища, докато добивът на полезни изкопаеми и кариери, както и производството на енергия, са значително под тях, с двуцифрени спадове.

Индустриалното производство едва помръдва

През последните три месеца някои подсектори отбелязаха годишен ръст, включително производството на друго транспортно оборудване, метални изделия, основни фармацевтични продукти, химикали и тютюневи изделия. През същия период обаче по-слабо се представят производството на моторни превозни средства, на облекло, на кожи и на енергия. Освен ако не се приложат планираните наскоро фискални стимули от Германия и Европа в по-широк план, перспективите пред ориентираната към износ индустрия на България остават ограничени. Независимо от това членството в Шенген и развитието на регионалната инфраструктура следва да дадат известен положителен тласък.

Търговия и платежен баланс

Търговският дефицит се влоши с 28% през 2024 г. Забележително е, че влошаването на търговския излишък с Румъния бе повече от компенсирано от значителното нарастване на излишъка в търговията с Германия. Освен това търговските салда със съседните Турция и Гърция се влошиха през годината. По отношение на продуктите търговските салда при храните и живите животни, суровите материали и горивата се влошиха, но те бяха частично компенсирани от по-добрите резултати в преработващата промишленост.

През 2025 г. се очаква текущата сметка да се повлияе благоприятно от още една година на стабилни туристически потоци. Все още изпитващата затруднения европейска икономика може да накара повече западни туристи да потърсят по-конкурентни алтернативи за почивка, което потенциално да стимулира износа на услуги. Това би могло да спомогне за компенсиране на част от все още очаквания натиск от дефицита по отношение на стоките.

Що се отнася до други категории на платежния баланс, сега, когато има ново правителство, капиталовата сметка и вторичният доход е по-вероятно да се подобрят в резултат на финансирането от ЕС, стига да не се върнат продължителните политически сътресения. Общо взето, трябва да мине още известно време, докато политическият риск заеме по-ниско място в картите с горещи точки на чуждестранните инвеститори, което ще запази краткосрочните рискове за преките чуждестранни инвестиции в низходяща посока. През 2024 г. ПЧИ намаляха до 11498 млн. евро спрямо 3284 млн. евро през 2023 г., главно поради спада на реинвестираната печалба.

Като цяло регионалните проекти като Вертикалния коридор, Инициативата „Три морета“ и някои инвестиции, ръководени от НАТО, биха могли да се окажат благоприятни за ПЧИ в бъдеще и да компенсират, поне отчасти, отрицателното въздействие на забавените реформи. Стабилното управление през 2025 г. може да доведе до по-устойчиво нарастване на ПЧИ през 2026 г.

Инфлация: предстои натиск за повишаване

Инфлацията започна силно годината с 2,0% увеличение на месечна база. Значително повишение на цените се наблюдава в различни сектори, особено при жилищата, комуналните услуги, храните, ресторантите и хотелите. Основният двигател на тези увеличения са промените в данъчното облагане, особено по отношение на ДДС.

Освен това високият ръст на заплатите и предстоящата фискална политика на стимулите вероятно ще окажат допълнителен натиск за повишаване на търсенето. Все пак неотдавнашното повишаване на равнището на безработица, ако се запази, би могло донякъде да смекчи тези ефекти.

Освен това, тъй като все още не е вероятно да се наблюдава значимо възстановяване на растежа на износа, някои области на вътрешното търсене, включително трудът, би трябвало да останат управляеми по отношение на своето инфлационно въздействие. Ключов фактор, който трябва да се наблюдава, е либерализацията на пазара на електроенергия. Като цяло очакваме инфлацията по потребителските цени да приключи тази година на равнище 4,6%, а през следващата – на равнище 3,0%.

Фискални перспективи: Критериите от Маастрихт определят горната граница

Бюджетът на България за 2025 г. предвижда дефицит от 3,0% от БВП. През цялата 2024 г. в сравнение с капиталовите разходи компенсациите на наетите лица са 3,4 пъти по-големи, а социалните разходи – 5,1 пъти по-големи. Това представлява значително влошаване в ущърб на публичните инвестиции в сравнение с 2023 г., когато същите съотношения бяха 1,9 и 3,3, и се съгласува с нарастващия дебат около устойчивостта на настоящите тенденции в заплащането на труда в публичния сектор.

В крайна сметка, докато не се оформи някаква форма на надеждна политическа стабилност, фискалната несигурност вероятно ще преобладава. Макар че България има възможност да взема повече заеми, рискът от неизпълнение на друг критерий от Маастрихт може да предизвика някои минимални корекции от страна на властите през втората половина на годината. Не може да се изключи и увеличаване на данъчната тежест.

Общо взето, нашият базов сценарий е, че през 2025 г. бюджетният дефицит ще достигне 3,0% от БВП.

Ще бъде ли това достатъчно за приемането на еврото?

Що се отнася до приемането на еврото, ние запазваме дългогодишния си базов сценарий за присъединяване на страната към еврозоната през януари 2026 г. Въпреки това трябва да признаем, че и около тази прогноза започват да се появяват някои несигурности. Краткосрочното нарастване на инфлацията може да се превърне в по-значим проблем, който потенциално да измести решението от техническо към по-политическо.

Освен това потенциалните промени в структурата на парламента биха могли да внесат допълнителна несигурност, особено ако преброяването на гласовете доведе до излизането на нови партии на сцената. Като се имат предвид тези фактори, прогнозата за приемане на еврото през януари 2026 г. не е без резерви.

В крайна сметка смятаме, че най-важният критерий за приемането на еврото в България е неписаният критерий за политическа стабилност. Ако тя бъде постигната, другите елементи е по-вероятно да си дойдат на мястото.

Материалът Сериозен трус! България отлага еврото? е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ