Нерде ветеринарна медицина, нерде изкуствен интелект, нерде водородни иновации! Така би реагирал някой, когато чуе, че Тракийският университет в Стара Загора, известен като място за подготовка на ветеринари, отдавна развива актуални специалности, сред които и инженерните. Особен интерес привлича проектът му H2START, чиято цел е разработването на водородни технологии, изпитанията им в лабораторни условия до степен приложимост и реално въвеждане от различни иновационни бизнеси.

Това ще става с изграждането на Център за върхови постижения в областта на водородните технологии в град Стара Загора, наричана още въглищно сърце на България. Проектът се реализира с 15 млн. евро финансиране от европейската програма „Хоризонт“ и още толкова национално съфинансиране, осигурени за дейността в следващите шест години.

Колаборации и с частния бизнес

Амбицията на Тракийския университет обаче е да привлече и частни капитали за разработване и тестване на нови технологии в бъдещите седем лаборатории за пазарни анализи и проучвания за приложението на продукта. Още преди да сме започнали съществената си работа, има проявен интерес от редица български компании, които искат да внедряват водородни технологии, коментира пред Mediapool координаторът на проекта проф. Дария Владикова след официалния му старт в петък.

Работата ще е съвместна с Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия (BGH2A), Политехническия университет в Торино (POLITO) и италианския Институт за модерни енергийни технологии „Никола Джордано“ – CNR ITAE. И започва с анализи за структурирането на лабораториите, в които идеите трябва да добият практическо приложение и да осигуряват конкурентни разходи за реализацията им.

Да направим водорода по-евтин

Фактът, че разходите за производство на водород са все още прекалено високи, пречи за широкото използване на тази суровина, считаната от мнозина за енергиен източник на бъдещето. Президентът на организацията Европейски водородни изследвания Луиджи Крема посочи, че в момента в Европа има 900 водородни проекта, но предимно на хартия. От тях едва 30 процента са в напреднал стадий и проблемът им е, че все още са прекалено скъпи.

Той даде пример с Италия, където е най-евтино производството на водород и струва 2 евро за килограм, докато в скандинавските страни цената е около 4 евро, а в България в порядъка 7-7.50 евро за килограм. „Близо една трета от технологиите, необходими за покриването на амбициите за въглеродна неутралност не са разработени, а голяма част от сегашните технологии трябва да се усъвършенстват, за да се намалят разходите“, каза Луиджи Крема.

Той изрази очакванията си проектът в Стара Загора да допринесе за ускоряването на изследванията при водорода, включително да активира стартъпи за директно прилагане на технологиите и резултатът да е икономически ръст.

Владикова посочи и друга важна задача на Центъра за върхови постижения в Тракийския университет – да привлича таланти, както и за обучава, квалифицира и преквалифицира специалисти, необходими за водородната индустрия.

Ключово ще е изпитанието на технологичните разработки, за да има бизнесът увереност в тяхната приложимост и ефективност, смята тя. Владикова отбеляза, че Тракийският университет вече си сътрудничи с мрежа от около 20 училища, за да провокира интереса на гимназистите към инженерни специалности и технологии.

От животните до изкуствения интелект

Ректорът на Тракийския университет проф. Добри Ярков също отбеляза, че заведението вече има партньорства в научно-развойната дейност с университети от Пекин, през Сеул и Улан Батор до САЩ и макар да е известно у нас с най-старите си специалности по ветеринарна медицина то е в крак с времето и вече има доста инженерни специалности. А от есента започва прием в новия Факултет по дигитални технологии. В него ще се обучават експерти по софтуерно инженерство и изкуствен интелект.

Върху развитието на инженерни и математически специалности акцентира в приветствието си при старта на H2START и министърът на образованието Красимир Вълчев и каза, че ще се засили изучаването на природни науки в училище и ще увеличи приемът в технически специалности в университетите. Той отбеляза, че новият Център за върхови постижения в Стара Загора с привличането на повече хора в научните изследвания е ключов не само за развитието на региона, но и за цялата индустрия.

Амбиция за износ на водород

Важното е, че сме на една писта с толкова партньори, коментира енергийният министър Жечо Станков. Той каза, че български фирми вече разработват електролизери за производство на водород, който е по-добрият начин за съхранение на енергията от възобновяемите източници, отколкото батериите. Станков припомни за намеренията на държавния газов оператор „Булгартрансгаз“ да адаптира преносната си инфраструктура за транспортиране и на водород.

Отбеляза, че макар логиката да е производството на зелен водород от възобновяеми енергийни източници да става в близост до мястото на потреблението му, България има потенциал да изнася алтернативното гориво и така да запази позициите си на нетен износител на енергийни суровини в региона. По думите му за целта можело да се използва река Дунав.

Да излезем от белетристиката с елемент на фантастика

Бившият екоминистър Юлиян Попов обаче изрази скептицизъм по отношение транспортирането на водород чрез газопроводи, както и за приложението му при леките автомобили и дори при тежкия транспорт. По-скоро, според него, изследванията трябва да са насочени към приложението на водорода в тежките индустрии, космическите технологии и в контекста на войната в Украйна – в отбраната и сигурността.

„Като всяка започваща революция, не знаем какъв ще е резултатът ѝ – въодушевяваме се и се надяваме, и именно затова са необходими научни изследвания, които да разглеждат различни варианти, а не да се потапяме във водородна белетристика с елементи на фантастика“, коментира още Попов.

По думите му Стара Загора има изключителен инвеститорски потенциал, който може да бъде отключен именно с предвидените в проекта изследвания. Той призова бизнесът да участва активно с финансиране на научно-развойната дейност и да поема част от риска пред развитието на технологиите, а не да чака това да става само с държавно или европейско финансиране и да „се включи накрая в далаверата“.

Да извадим фирмите от пашкула на чакането

Оказва се обаче, че не само българският бизнес е предпазлив по отношение на водородните технологии. „В Италия индустрията все още изчаква да види как ще се развият водородните технологии“, каза в отговор на въпрос Мариякиара Занети, ректор на Политехническия университет в Торино, партньор на Тракийския университет.

Според нея целта на започналия проект е именно да развие пред бизнеса възможностите на водородните технологии, за да може те да приемат идеите и да започнат да работят за прилагането им.

Материалът България влиза в бъдещето: Водороден двигател в Стара Загора е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ

Сподели сайта, ако ти харесва. Благодарим ти !