Краля на мрежата – Новини, Анкети, Социална мрежа
Страните от Северноатлантическия алианс обсъдиха с украинските власти удължаване на военните действия поне с още една година. Киевският режим ще получи изтребители Ф-16, но ВСУ ще трябва да демонстрират по-голяма ефективност, отколкото в сегашното контранастъпление. В противен случай ще последва налагане на мир. Защо Западът не иска да направи това сега?
Разминаване в оценките
Цяло лято западните медии, цитирайки представители на САЩ и ЕС, не спираха да твърдят, че ако контранастъплението на ВСУ се провали, Киев ще бъде убеден да замрази конфликта. Въпреки това в средата на август на границата между Полша и Украйна Залужни проведе разговори с главнокомандващия на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа Кристофър Каволи и началника на щаба на отбраната на Великобритания Антъни Радакин. Очевидно сега Алиансът има нов план.
Съобщава се, че генералите са спорили пет часа за стратегията на ВСУ. Те са се опитали да измислят как да ускорят контранастъплението. Мислели са да се подготвят за зимната кампания. И са обсъдили военните операции през 2024 г.
“Уолстрийт Джърнъл” твърди, че американците, недоволни от незначителния напредък на ВСУ, настояват Залужни да преразгледа тактиката си. По-специално, да се съсредоточи върху пробиването на руската отбрана на юг и придвижването към Азовско море. Главнокомандващият на ВСУ обаче само леко е коригирал действията си. Според съобщения в медиите той смята, че Пентагонът не разбира природата на руско-украинската конфронтация. „Това не е битка срещу партизани. Това е битката при Курск“, заявява Залужни, цитиран от “Уолстрийт Джърнъл”.
На свой ред “Ню Йорк Таймс” пише за желанието на Пентагона да прекъсне сухопътния коридор от Русия към Крим. Според американците ВСУ са твърде разпръснати, за да се справят с тази задача. По-конкретно, близо до Артьомовск има приблизително същия брой войски, както е предвидено за пробив към Мелитопол, който е по-важен. В същото време на Киев се препоръчва да преодолява минните полета, независимо от загубите в техника и жива сила.
Нова надежда
Украйна от своя страна иска още повече военна техника, но Вашингтон се съмнява, че през 2024 г. ще успее да предостави толкова оръжия, колкото през 2023 г. Скромните военни успехи през изминалото лято не добавят точки на Киев. Въпреки това Залужни се опитва да убеди задграничните си колеги, че е на път да постигне пробив.
Основният му аргумент са боевете в района на село Работино в Запорожка област. В Украйна ги представят като повратна точка в контранастъплението. Твърди се, че превземането на селото, в което са живели по-малко от 500 души, прави падането на Мелитопол въпрос на близко бъдеще. Киев няма друго с какво да се представи пред Запада.
За да засили настъпателния потенциал на въоръжените сили на Украйна, НАТО започна да подготвя доставката на Ф-16. Според Юрий Игнат, говорител на командването на украинските ВВС, са необходими 128 самолета. Холандия и Дания са се споразумели да прехвърлят общо 61 превозни средства, Норвегия – 12. Като се има предвид, че обучението на пилотите ще приключи до лятото на 2024 г., независимо как ще завърши сегашната контраофанзива, следва да се очаква нов опит след година.
Зеленски обяви още, че военните настояват за ускоряване на мобилизацията. Според секретаря на СНСО Алексей Данилов в армията ще бъдат привлечени толкова хора, колкото са необходими. Заместник-председателят на комисията по национална сигурност, отбрана и разузнаване на Върховната Рада Егор Чернев не изключи всички годни за служба мъже да отидат на фронта. Това не е изненадващо, тъй като според западните медии резервите на ВСУ скоро ще се изчерпят.
Стари грешки
Продължаването на военните действия до 2024 г. означава, че през тази година не може да има сериозни преговори между Москва и Киев. За разлика от многобройните посредници, от папата до страните от Африка, Кремъл не разчита на това. Говорителят на външното министерство на РФ Мария Захарова отбеляза, че намерението на редица европейски страни да прехвърлят бойни самолети в Киев „потвърждава враждебността на западняците към Русия, нарастващата им намеса в конфликта около Украйна“. И тя припомни Северната война между Руската империя и Швеция, завършила с поражението на Стокхолм.
Според Владимир Жарихин, заместник-ръководител на Института на страните от ОНД, Вашингтон се е надявал на контранастъпление от страна на ВСУ, за да принуди Москва да приеме условията на Запада на преговорите. Киевските власти не оправдаха очакванията, бяха критикувани, но в крайна сметка НАТО трябваше да разработи нова стратегия за украинците.
„Байдън искаше да представи успеха на лятната контраофанзива като своя собствена победа и да се възползва от това в предизборната надпревара. Не се получи. Сега той трябва да създаде за себе си образ на войнствен президент, който като кон, не може да обърне по средата на потока“, смята Жарихин. Ако Байдън се опита да действа като миротворец, това няма да свърши добре за него, сигурен е експертът. Конкурентите ще представят всичко като второто му голямо поражение след бягството от Афганистан.
С това е съгласен и политологът Ростислав Ишченко. „Да станеш миротворец означава да признаеш своята слабост и определено да загубиш президентските избори. Тогава републиканците ще започнат да отмъщават на демократите за арестите на Доналд Тръмп… Следователно те трябва да помислят как Украйна ще оцелее през зимата и да я пратят отново в контранастъпление“, обяснява той.
Преговорите за прекратяване на военните действия могат да започнат само ако руската армия изгони ВСУ през Днепър, уточнява експертът. В противен случай ще трябва да изчакаме президентските избори в САЩ, след които интересът на Вашингтон към Киев така или иначе ще намалее.
