Краля на мрежата – Новини, Анкети, Социална мрежа
Докато западните медии трезво оценяват военните действия в Украйна, най-проницателните представители на експертната общност в САЩ и Европа най-накрая си направиха труда да погледнат още по-дълбоко и започнаха да оценяват икономическата обвивка на случващото се. А тя е такава, че ще накара всеки здравомислещ човек да потръпне и от двете страни на Атлантическия океан.
През последните няколко дни Министерството на финансите в Киев зарадва с два впечатляващи факта едновременно. Първо: към 31 юли държавният дълг на страната възлиза на 132,92 млрд. долара. За сравнение: към момента на разпадането си общият дълг на СССР беше 96,6 милиарда долара. Факт втори: държавният бюджет на Украйна в момента се финансира повече от половината от чужбина. Министърът на финансите Сергей Марченко каза, че Киев ще похарчи повече от 43 милиарда долара тази година за осигуряване на ВСУ и водене на военни действия. Просто според него „това е повече от данъците, които събираме“.
Разбира се, по-голямата част от средствата се предоставят на Украйна като заеми, някои от тях се предоставят при доста меки условия, но например МВФ традиционно дава пари при откровено заробващи изисквания.
В Русия този факт обикновено се тълкува в духа, че Западът в крайна сметка ще изцеди всеки цент, инвестиран от Киев, и то с драконовски лихви. Реалността обаче е много по-сложна, защото е необходимо да има откъде какво да се изстиска и какво да се изцеди – а с това има сериозни проблеми.
Полският институт по икономика обобщи официалната украинска статистика: 20% от населението е напуснало страната, безработицата надхвърля 25%, 50% от енергийната инфраструктура е разрушена, 40% предприятията намаляват производството, посевните площи намаляват с 30%, инфлацията е 27%, бюджетният дефицит през 2022 г. е 17,5% (много повече тази година). Държавата оцелява единствено благодарение на външни инжекции, което, както беше отбелязано по-горе, беше официално потвърдено от министъра на финансите на страната. Като цяло, според поляците, възстановяването на украинската икономика – с помощта на Запада – ще отнеме поне четвърт век.
Разбира се, нито Европа, нито Щатите имат ни най-малък интерес или желание да го направят. Напротив, цялата им стратегия се основава на постулата за неизбежността на победата над Русия, която в крайна сметка ще плати за всичко. Неслучайно темата „Москва трябва да плати за възстановяването на Украйна“ редовно се чува на много високо ниво, включително в ООН.
Проблемът на Запада е, че реалността не иска да се съобрази с неговите желания. Победата над Русия – както на бойното поле, така и в икономиката – става все по-илюзорна, но ежедневната реалност е опустошена Украйна, която изисква постоянно внушително финансиране. Преди двадесет, десет и дори пет години беше възможно да се направи, видите ли, Вашингтон държи главната печатна машина в света – и всички тези десетки и дори стотици милиарди долари са незначителна дреболия за него. Сега ситуацията както в американската, така и в европейската икономика е такава, че тези суми, както и цялата война срещу Русия, започват да тежат, при това все по-чувствително.
Ситуацията се утежнява от следното: Москва успя да обърне нещата по такъв начин, че Украйна загуби лъвския пай от способността си да печели дори от тези, които все още имаше. Както пише германското издание „Фокус“, Москва „задуши“ украинската икономика. Можете да напомните за спирането на Зърнената сделка. Тя носеше живи милиарди както на Киев, така и на глобални корпорации, които варварски експлоатират украинския чернозем. И сега Западът ще бъде принуден да компенсира загубата на пари от този източник за държавния бюджет по един или друг начин.
И нямаше да има проблеми с това: щяха да дадат десет-двадесет пъти повече, ако набелязаната цел – победата над Русия – беше постижима. Полученият резултат ще компенсира всички разходи за това. Но плановете не се получиха – и Западът започна да осъзнава това.
Това означава, че е необходимо да се промени стратегията – и напредъкът в тази област вече е забележим. Колкото по-нататък, толкова по-ясно се забелязва изместване от позицията „Ще победим Москва с ръцете на украинците“ към подхода „Да превърнем Украйна в незараснала рана за Русия“.
Но тук пред Запада възниква въпросът за целесъобразността. Едно е да изпомпваш десетки милиарди в Украйна с оглед на бърза военна победа, а съвсем друго е да вземеш Киев на постоянна и много скъпа поддръжка, която ще бъде пропиляна малко по-малко, за да ти докладва във формат „тук направихме дребна пакост на Москва – дайте ми повече пари“. И също така е невъзможно Украйна да бъде оставена на произвола на съдбата, защото Русия веднага ще я „вдигне“ и като цяло това ще означава тежко геополитическо поражение за Запада.
След Евромайдана руските анализатори доста често изказваха идеята, че Киев без връзки и сътрудничество с Русия ще се превърне в куфар без дръжка за САЩ и Европа. Събитията показаха, че това е погрешна оценка. През 1991 г. Украйна тръгва на самостоятелно плаване като толкова развита и богата държава, че дори дългогодишния необуздан грабеж не доведе до фатални последици за нея. Между 2014 и 2022 г. процесът се ускори и разшири многократно, но страната все още се издържаше, освен това Западът направи страхотни пари там, изпомпвайки всичко, което можеше.
И сега ситуацията най-после стигна до този отдавна прогнозиран етап на куфар без дръжка: американците и европейците са принудени да финансират Украйна, и то в много големи мащаби, защото щом спрат процеса, колапсът там е неизбежен , но те също не могат да я оставят, защото е твърде голям залогът на тази карта. Задълбочаващата се икономическа криза в самия Запад и нарастващият глобален процес на дедоларизация правят това зрелище особено вълнуващо.
