Политическата ситуация в момента е такава, че всяка от партиите като че ли търси начин да легитимира своята дейност в новите условия. Оформят се две групи от гледна точка примерно на въвеждането на еврото. Едната група иска да си припише активите, а другата се стреми да намери пасивите в този акт.

Оттук тръгват опитите за извличане на дивиденти, които трябва да са вътрешнополитически, макар и да се използва по-скоро външна опаковка за нещата. Така определя горещия политически живот в страната през последните дни проф.Тодор Галунов, преподавател по „Политология“ във Великотърновския университет.

„Виждаме ситуация, в която имаме реално две управляващи партии. Едната е видима, открита и това е ГЕРБ. Другата е „ДПС-Ново начало“, която крепи кабинета, но без формално да управлява. Имаме и две съдружни партии-ИТН и БСП. Някъде там се позагуби партията на Доган, тъй като тя силно се редуцира. Известно време играеше ролята на управляваща опозиция, но в тази формация нещата не са добре. Официалната опозиция, ако можем така да наречем „Възраждане“, „Величие“, „МЕЧ“, е твърде разнопосочна, твърде разнотипна.

Трудно може да се очакват консолидирани действия. Още повече, че и трите формации са изправени пред една опасност, която е перманентна.

Това е включването на президента Румен Радев в политическия живот, което на този етап стои по-скоро като алтернатива, заплаха, очакване, надежда, зависи кой как го разбира. Така, че тези три партии се надяват президентът да не се включи в партийната политика. Това би било сериозен политически удар върху самите тях. В общи линии опитът на Радев да направи партия е опасно не за традиционния десен сегмент на нашата политика, а за този, който по-скоро е някаква алтернатива на сегашното управление“, коментира проф. Галунов.

По думите му случващото се в редиците на „Продължаваме промяната“ е част от разрухата на тази формация. Първо оставката на Кирил Петков, която може да бъде тълкувана разнопосочно, но ако в някои държави това се смята за висок политически морал, в България този акт не се оцени като голямо достойнство.

„Единият вариант е да се тълкува като бягство, другият като поемане на политическа отговорност. Но ми се струва, че тази оставка не спря движението надолу на „Продължаваме промяната“. Те могат да станат политическа жертва на това, че за около 4 години не направиха това, без което не може да се развива политика в България, а именно по-сериозни партийни структури. А каква ще е съдбата им при следващи парламентарни избори, зависи ще запазят ли участие в досегашната коалиция“, казва политологът.

На въпрос след тези трусове задават ли се предсрочни парламентарни избори, проф.Галунов напомня, че от дълго време живеем в постоянен вариант за нови парламентарни избори. И всичко това започна още от предишния вот, защото никога досега не е имало толкова официални данни за изборни нарушения.

„Като избиратели имахме съмнения при много от изборите. Но за 51-то Народно събрание най-ясно се видя, че парламентът, който излъчихме е със силно подкопана степен на легитимност, а оттам и ниска легитимност и на настоящия кабинет именно поради съмненията. Редовното правителство беше родено много трудно, с много безпринципни цели при участието в него на разнотипни партии.

В крайна сметка единственото спояващо се оказва идеята за въвеждане на еврото. Не виждам как тези партии ще продължат да управляват без репутационни щети. Защото тук големият проблем е в едни нови избори кой ще понесе отговорността? Обикновено тя се поема от партия с най-голяма тежест в управлението“, обяснява политическият наблюдател.

Той прогнозира, че следващи парламентарни избори ГЕРБ ще остане най-голямата политическа формация. На втора позиция видимо е застанала партия „ДПС-Ново начало“.

„Това, което хората чакаха от президента, като че ли започна да се изземва от „ДПС-Ново начало“, въпреки че техните послания не винаги са най-точните в политиката. Начинът на тяхно действие показва възможността да бъдат привличани лица, които са от други формации. По-скоро тяхната тежест е в разрушаването на другите формации.

И ако на този етап пострада ДПС на Доган, аз не изключвам възможността за в бъдеще с подобни действия да бъдат отцепени политици и представители в институции на други партии. Така че в един момент това сътрудничество между „ДПС-Ново начало“ и ГЕРБ може да прерасне в съперничество и да доведе до парламентарна криза. И ако сега все още има някакви идеи, че този кабинет трябва да изкара колкото се може по-дълго, мисля, че след първи януари 2026 г., когато всичко ще бъде приключено около еврото и то вече няма да бъде използвано за вътрешнополитически дивиденти, пътят към нови парламентарни избори може да се открие.

При всяко положение няма да се допусне кабинет да издържи толкова време, че парламентарните избори да съвпаднат с президентските“, смята проф.Тодор Галунов.

Той допълва, че така едни парламентарни избори преди президентските ще дадат възможност за отлагане или въобще изключване на участието на Радев в бъдещата политика.

„Друг е въпросът дали въобще трябва да го прави. Защото рейтингът с течение на времето се губи. ДПС на Доган е в трудна ситуация, има опасност да бъде политически изяден от „ДПС-Ново начало“. БСП много трудно ще аргументира своето участие в управлението. БСП има една силна група, говоря за електорална власт по-скоро, която много трудно може да приеме всичко, което направи сегашният кабинет, включително и начина, по който беше въведено еврото. Така че на този етап тя ще върви надолу.

Не е ясна позицията на ИТН, които носят отговорност в управлението, но не можаха да блеснат с нещо по-алтернативно в политиката и техните големи идеи се размиха във времето. „Величие“ не може да се впише ясно, чисто идеологически къде е точно и може да разчита по-скоро на антисистемна вълна, която да ги вкара отново в парламента. Същото важи и за партия „МЕЧ“ и ми се струва, че техният максимум вече е достигнат. За  коалицията ПП, ДСБ, ДБ някак си безпрекословно подкрепиха кабинета за въвеждане на еврото, а вътрешната политика в момента е вариантът да играят ролята на политическа жертва и се надяват от това да спечелят дивиденти“, посочва проф. Галунов.

Не крие, че не е голям оптимист за тяхното участие в бъдещия парламент като по-сериозно присъствие. Казва, че е много трудно да се направи коалиция, както в ляво, така и вдясно.

„Явно, че идеята „анти“ е много привлекателна, тъй като българският народ за съжаление е настроен много негативно и към евентуално гласуване, и към това какво ще направят политиците. Те самите се постараха да отблъснат хората и затова най-важната задача е да убедят избирателите да гласуват при евентуални избори. Ако това не се направи, ще имаме парламент с още по-ниска степен на легитимност. Затова много трудно се пипат бастиони.

Да речем ГЕРБ си има бастион – средният етаж на държавната администрация, управлението, партийните структури с много силното представяне в местната власт. Практиката показва, че партии, които нямат добро представяне в местната власт, нямат политически гръбнак, на който да стъпят и много трудно постигат резултати“, убеден е проф.Галунов.

Материалът Проф. Тодор Галунов: Оставката на Кирил Петков не спря разрухата на ПП е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ

Сподели сайта, ако ти харесва. Благодарим ти !