През последните години бързите кредити се превърнаха в спасителна сламка за хиляди българи, които не могат да теглят банков заем, но спешно им трябват пари, посочва в правния си анализ адв. Мартин Костов от юридическа кантора „Имаш право“, предоставен на Краля на Мрежата.

Близо 230 фирми предлагат „пари до минути“, рекламирайки без поръчители, без лихва и с минимални формалности. Но зад този лъскав фасаден образ се крият множество уловки – скрити такси, тежки неустойки и коварни клаузи, които могат да превърнат заем от 1000 лв. в дълг от 3000 лв. и повече.

Именно заради тези практики Комисията за защита на потребителите (КЗП) и съдилищата влязоха в активна битка срещу така наречените „неравноправни клаузи“. Това са текстове в договорите, които поставят потребителя в неблагоприятно положение – често без той дори да осъзнава. Законът ги обявява за нищожни – т.е. те не важат, дори да сте ги подписали. Но как да ги разпознаем?

Много фирми уж предлагат заем с ниска лихва, но начисляват редица такси – за обработка, за експресно разглеждане, за изпращане на СМС или дори за „покана за плащане“. Например – заем от 2500 лв. се оскъпява с 426 лв. „такса за разглеждане“ в същия ден. В някои случаи тези допълнителни суми не са включени в официално обявения Годишен процент на разходите (ГПР), който по закон не може да надхвърля около 62%. На практика обаче реалното оскъпяване може да стигне 180% и нагоре.

Съдът в Плевен обяви такава такса за нищожна, защото фактически представлява прикрита лихва. Ако подобна такса не е доброволна и ясно обяснена предварително, тя не се дължи.

Срещат се и други подобни уловки – такса за „удължаване на срока“, за „преференциално обслужване“, дори за „разходи по архивиране“. Когато тези такси се обвиват в сложни формулировки, разписани в анекси и приложения, възможността за осъзнат избор напълно се губи.

Една от най-разпространените злоупотреби е изискването да се представят поръчители или банкова гаранция след отпускане на кредита. Ако това не се случи – автоматично се дължи неустойка, често от няколко стотин лева. Например, една от фирмите за бързи кредити изисква представяне на двама поръчители в 3-дневен срок. Ако не ги осигурите, плащате допълнително 230 лв., които се разпределят към всяка вноска.

Фирмите знаят, че повечето потребители няма да могат да намерят поръчители. Това е целта – да се активира наказателната такса. В някои случаи се предлага и „алтернатива“ – платен гарант, обикновено свързана с кредитора фирма. Тази „услуга“ струва допълнително 70–100% от сумата на кредита. Имате заем от 1000 лв.? Ще върнете 2000 лв. или повече.

През март 2025 г. съдът на ЕС заяви категорично: тези суми трябва да се включат в ГПР. Ако не са, каквато е и масовата практика– договорът може да е недействителен, а вие да дължите само чистата главница. Това решение е особено важно, защото дава ясен сигнал: не можете да прикривате лихва под формата на „външна услуга“ със задължителен характер.

Когато закъснеете с вноска, нормално е да се начислява законна лихва – около 12 % годишно към настоящия момент. Но някои фирми ви таксуват 50 лв. за ден просрочие или 36 лв. за писмо „напомняне“. Има договори, в които за забава от 3–4 дни целият заем се обявява за „предсрочно изискуем“ – т.е. дължите всичко веднага.

Такъв подход нарушава принципа на добросъвестност. Различни съдилища в страната вече отменят подобни клаузи като прекомерни и несправедливи. Законът ясно казва: неустойката трябва да е разумна и да отразява реални вреди. Когато служи само за „санкция“, тя не важи. Още по-опасни са случаите, когато предсрочната изискуемост се обвързва с клаузи, които дават право на кредитора да събира суми чрез запис на заповед – без дори да уведомява клиента. В тези ситуации човек може да разбере, че е осъден, чак когато му запорират заплата или му звънне съдия-изпълнител.

Някои фирми ви карат да подпишете запис на заповед– документ, по който могат да ви осъдят за минути, без да се гледа дали дългът е реален. В един случай клиент изплатил кредита си, но кредиторът задържал записа на заповед и след време предявил претенция за „неплатени такси“. Законът забранява това – особено ако документът не се унищожава след погасяване на заема. Съдът вече обяви подобни изисквания за неравноправни – особено ако в договора не се дава избор какъв вид обезпечение да предоставите. А ако сте подписали празен или частично попълнен запис – непременно потърсете правен съвет.

Преди няколко години много фирми за бързи кредита слагаха в договорите клауза, че евентуални спорове се решават не от съд, а от „арбитражен съд“ – често създаден от самата фирма, предоставяща заемите. Резултатът: осъждане без защита, с принудително събиране. Законодателят забрани тази практика. Ако такава клауза още фигурира в договора ви – знайте, че тя е нищожна.

Когато се забавите, някои фирми или колекторски агенции започват да звънят по няколко пъти на ден, да пращат SMS-и с заплахи („Ще уведоми работодателя ви!“), дори да лепят бележки на входа ви. В договорите понякога има текстове, че длъжникът се съгласява с такива действия или ще поеме разноските по „събиране на дълга“. Съдът обаче смята това за недопустимо– то нарушава правото на личен живот и защитата на личните данни и ако сте в подобна ситуация е добре да потърсите съдействието на адвокат, за да се защитите.

Какво да правите, ако сте попаднали в капан? Проверете договора си внимателно. Ако има високи такси, неустойки, платени поръчители или запис на заповед – възможно е част от клаузите да са нищожни и ако се атакуват в съда задълженията по тях да отпаднат. Не вярвайте на заплахи. Дори да сте подписали – неравноправната клауза е нищожна по право. Не се плашете, че ще ви „съдят“. Съдът може да отмени тези клаузи.

Потърсете правна помощ. Ако сте плащали по невалидни клаузи – можете да си върнете парите. Вече има десетки спечелени дела. КЗП също съдейства.

Преди нов заем – поискайте точна сметка: ГПР, обща сума за връщане, всички такси. Ако нещо е неясно или звучи твърде хубаво – потърсете второ мнение.

Българското и европейското законодателство все по-категорично защитава потребителите. Съдът на ЕС изисква националните съдилища да отменят неравноправните клаузи дори служебно – т.е. без да чакат длъжникът да ги оспори. От 2019 г. и българският съд има това задължение. Комисията за защита на потребителите вече е завела над 20 колективни иска срещу нелоялни клаузи. Решенията ще важат за всички клиенти на съответните фирми.

Но най-сигурният начин да се предпазите е информацията. Четете внимателно, задавайте въпроси, и не се примирявайте. Както гласи един известен израз: „Дребният шрифт не е за украса.“

Ето няколко истории: В практиката на съдилищата се срещат редица случаи, в които потребителите са били сериозно ощетени. Един от тях е жена, която тегли 600 лв., а в крайна сметка дължи над 1400 лв. поради такси за „поръчител“, „обработка на документи“ и „удължаване на срока“. Впоследствие Районният съд обявява клаузите за нищожни, а жената успява да си възстанови над 700 лв. надвзети плащания.

Друг мъж, който ползвал онлайн кредит от 800 лв., получил запис на заповед за 1600 лв. след едномесечно просрочие. Причината – едностранно начислена неустойка и начислени „разходи за събиране“. След съдебно производство, договорът е обявен за нищожен изцяло, поради сериозни нарушения на ЗЗП. Клиентът върнал само 800 лв. – толкова, колкото е взел.

За съжаление, много други потребители не оспорват клаузите и плащат, без да знаят, че част от дълга им не е законен. Именно затова е важно да се разпространява информация за правата на длъжниците.

Законът е ясен – ако сте платили пари по клаузи, които впоследствие са обявени за нищожни, имате право да ги получите обратно. Това се нарича „неоснователно обогатяване“ и може да бъде претендирано по съдебен ред. Например, ако сте платили 230 лв. „неустойка за липса на поръчител“, а съдът я обяви за нищожна – имате пълното право да си ги върнете.

Някои потребители се отказват да съдят, защото вярват, че процедурата е сложна или скъпа. Но ако клаузата е обявена за нищожна чрез колективен иск на КЗП, вие може да използвате това решение като основание – дори да не сте участвали лично в делото.

Колективната защита: защо е важна? Колективните искове, заведени от КЗП, имат особена сила – те важат за всички потребители на съответната фирма. Това означава, че ако съдът обяви дадена клауза за нищожна, фирмата няма право повече да я използва – нито в новите, нито в старите си договори. Това също така означава, че ако вие сте плащали по такава клауза, можете да търсите възстановяване на сумите си.

Към началото на 2025 г. КЗП е завела над 20 такива дела срещу различни небанкови кредитори. Те засягат фирми като Easy Credit, Profi Credit, City Cash, Vivus, Credissimo и други.

Какво предстои? Държавата подготвя по-строга регулация на сектора. Обсъжда се въвеждане на специален закон за колекторските фирми, както и нов Закон за потребителския кредит, който да транспонира последните европейски изисквания. Една от ключовите идеи е задължението всяка кредитна оферта да съдържа единна страница с условията на разбираем език – „без дребен шрифт и звездички“.

Също така се обмисля ограничаване на възможността за цедиране (продажба) на вземания към трети лица, ако дългът произтича от нищожна клауза. Това би защитило потребителите от колекторски тормоз за дългове, които изобщо не са законно възникнали.

Дали ще има „прошка“ на такива дългове? Идеята за Закон за личния фалит – вече приет в България – ще даде възможност на свръх задлъжнелите граждани да започнат на чисто.

Много от тях са изпаднали в затруднение именно поради подобни договори с фирми за бързи кредити. Ако в новото производство по несъстоятелност се установи, че задълженията произтичат от такива клаузи, съдът може да ги отхвърли или дори напълно да освободи длъжника от тях. Психологическият ефект на тези нови закони също е важен – те изпращат сигнал към фирмите: „Не можете да печелите на гърба на най-уязвимите“.

Гледната точка на адвоката: Какво виждам от кантората си? От доста години работя с клиенти, изпаднали в затруднение след сключване на договор с фирма за бърз кредит. Минахме през различни етапи– от времена, когато съдиите автоматично уважаваха всяка претенция на кредитора, до днешния момент, в който съдът (в повечето случай) сам следи за неравноправни клаузи. Истината е, че в огромен брой случаи договорите за бързи кредити са структурирани така, че да объркат, сплашат или подведат клиента. Често човек не знае колко точно ще върне, до кога, и какво ще се случи, ако не плати.

Най-честият ми съвет към клиентите: не се срамувайте, че сте попаднали в този капан. Не сте първите, няма да сте и последните. Много по-важно е да потърсите навреме правна помощ. Колкото по-рано се реагира – толкова по-големи са шансовете ви да ограничите вредите.

В практиката ми съм виждал десетки договори, при които човек тегли 1000 лв., плаща 3000 лв., а после за още 2000 лв. го търсят по запис на заповед. В подобни случаи обикновено поне половината от дълга се оказва начислена по неравноправни клаузи и подлежи на отмяна. Имам клиенти, които са възстановили платени суми от кредитора, както и такива, на които съм спрял изпълнителни дела заради невалидна предсрочна изискуемост или прекомерна неустойка.

Най-важният инструмент в нашата работа е чл. 146 от Закона за защита на потребителите. Той казва ясно: неравноправната клауза не обвързва потребителя. Точка. Това е нашият щит – дори да си я подписал, тя няма сила. Но за да я приложим, трябва да я разпознаем, аргументираме и атакуваме в съда.

Защо фирмите продължават с тези клаузи? Защото повечето хора не знаят, че не са длъжни да ги спазват. Това е тъжната истина – разчитат на страха, срама и на това, че човек няма пари да плати адвокат. Затова статии като тази са важни – те информират. А информираният потребител вече не е жертва. Той е защитен гражданин.

Ако трябва да дам три кратки съвета, базирани на целия ми опит, те са:

Прочетете договора си преди да подпишете – ако има нещо неясно, вероятно не е случайно.

Не се страхувайте да оспорите дълг, който смятате за несправедлив – съдът е на ваша страна.

Потърсете адвокат навреме – често още едно писмо или жалба може да спре лавината.

За финал – ако усещате, че нещо в кредита ви „не е наред“, доверете се на интуицията си. А когато тя е подкрепена с аргументи и правна защита – тогава дори най-коварният договор може да бъде обезвреден, точно както се обезврежда мина: внимателно, с познание и със смелост.

Материалът Адвокат пред Краля на Мрежата: Бързият кредит е оръжие за масово обедняване, ето как ни мамят е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ

Сподели сайта, ако ти харесва. Благодарим ти !