Българската православна църква прибира огромни наеми, но все няма пари да си ремонтира храмовете

Столичният общински съвет категорично отказа да дари поредните 500 000 лева на „бедната” ни църква, за да ремонтира с тези пари три храма. Коментарите на съветниците са показателни: „Пари на парче и без план. От началото на мандата вече сме гласували над 3 милиона лева за църкви, сега да си вземат от техния бюджет, който не е малък, само че Българската православна църква (БПЦ) отказва да съдейства или да води сериозни разговори по тези теми.”

Общинарите имат причина да са гневни. Известно е, че църквата е една от най-заможните институции в страната. Богатството ѝ само в имоти се изчислява на над 10 млрд. лева. Най-скъпите магазини в центъра на София са в попски сгради, от които Синодът прибира огромни наеми. При това не плаща и стотинка данък печалба, а оправданието е, че това са дарения, за които отците се отчитат само пред Бог – нали църквата е основана от Господ и не се подчинявала на светските закони. До ден днешен тя е освободена от данък сгради и такса смет. Само от това бюджетът на Столичната община губи повече от онези 3 млн. лева, дарени през последната година и половина за поддръжка на храмове.

Да не забравяме и тлъстата субсидия, която църквата прибира от държавния бюджет:  26 млн. лева през 2023 г., 38,4 млн. лева през 2024 г. и тази година е вече колосалните 62,8 млн. лева. За какво се харчат тези милиони – отчет няма, но е сигурно, че не е за благотворителност и социални дейности. Нашите попове явно не искат да вземат пример от колегите си в съседна Румъния. Там църквата се отчита редовно пред данъчните и от публичните доклади става ясно, че през 2022 – 2024 г. е дарила 202 млн. евро на социални каузи.

От милионите, които БПЦ прибира, се твърди, че се плащат заплати на свещеници, само че мине – не мине и редовите духовници споделят, че заплатите им са символични, а расата – прокъсани. Известно е обаче, че патриарха Даниил прибира по около 12 хил. лева на месец. Нищо, че отците дават обет за нестяжение или с други думи те се отричат от алчността и разкоша.

Освен държавната пара, Синодът прибира пари и от всевъзможни източници. Колкото и безбожно да звучи, пари се изкарват и от църковните дворове. При това нямаме предвид само будките за свещи, икони и кръстчета. В двора на столичния храм „Преображение Христово” от години работи ресторант, което е в в нарушение на устава на БПЦ, който забранява в радиус от 100 метра от черквите да има питейни заведения, търговски и туристически обекти. Явно това не важи за големи патриоти като боксьора Кубрат Пулев. Той отваря кръчма в двора на „Преображение Христово” още през 2018 г. Сега на мястото се вихри сръбски ресторант.

Друг църковен имот на централния столичен бул. „Цар Освободител” също преди време е бил с небогоугодно предназначение – в него е имало стриптийз клуб, но вече е само фитнес студио. И неговият наем влиза директно в касите на Синода.

Списъкът на църковните имоти, пръснати из цялата страна, е дълъг, а за тях се подочува само оттук – оттам и синодалните старци ги пазят в най-дълбока тайна. Тя беше леко открехната, когато църквата се разцепи и започнаха спорове между синодите на патриарха Максим и на митрополит Пимен. Така покрай раздорите се разбра, че Синодът дава под наем магазини и сгради в центъра на София и събира пари с чували от тях. Нещо повече, през 2000 г. разправиите стигат до прокуратурата. Тогава се разбира, че има имоти, но наемите от тях не са стигнали до синодалните каси. Интересно в чий джоб са потънали? Търсят се, например, 2, 4 млн. долара – наеми за сградата на ъгъла, точно срещу храма „Света Неделя”. Наемателят – банката „Турист спорт банк” обаче отдавна е фалирала. В прокуратурата уж започват да търсят парите, но без резултат. Можем само да предполагаме какви ли пари взема църквата днес от този имот, след като наемите са скочили 10-20 пъти.

Църковен имот са и магазинът на ул. „Цар Калоян” с площ 180 квадрата, както и другите около седалището на Софийския митрополит. В тях са се настанили все скъпи брандове. Списъкът със столичните богатства на църквата включва още десетки магазини и огромни апартаменти в топ центъра на София. Църквата се разпорежда дори и с два апартамента на ул. „Огоста” до някогашния Полиграфическия комбинат. Освен това БПЦ се разпорежда с почивни станции в Несебър, Костенец и Банкя. А какви видни наематели имат нашите духовници? Две сгради на площад „Света Неделя” през 2016 г. са наети от фирмата „Инерком” на Гинка Върбакова. Малко преди това пък част от двора на Софийска духовна семинария е даден под наем на фирма на Алексей Петров.  

Има с какво да се похвали и Драгалевският манастир „Успение Богородично”. Да уточним, че по принцип голямата част от имотите на БПЦ се водят на църкви и манастири и така се губи следата. По тази линия любимата на Иван Костов обител се оказва сред най-богатите. В нейното „портфолио” са и 150 декара земя в гъсто застроения вече квартал „Манастирски ливади”. В този район в началото на ХХ век монасите са пасели стадата си, но днес Синодът отдава манастирските земите  на инвеститори и получават апартаменти като компенсация. През годините Столичната община се е опитвала да изкрънка от църквата земи за строеж на детски заведения и училища, но без успех. Манастирът е собственик и на терени в Драгалевци, има над 40 декара в „Кръстова вада” и още стотици декари земи в кварталите „Витоша”, „Симеоново” и Киноцентъра. Драгалевският манастир е собственик и на апартаменти, включително и мезонети.

Пазарните оценки на манастирски имоти вече гони над 1 милиард лева, казват брокери. Те са категорични, че ако все пак някога се появи регистър на църковните имоти, ще стане ясно, че БПЦ по богатство може да се сравнява единствено с държавата.

Само че сега архиреите са разпръснали това имане между над 1000 църкви и манастири, като всеки от тях е самостоятелно юридическо лице. Така не може да се хване краят на богатствата в митрополиите, да не говорим, че е почти невъзможна и идентифията им. А иначе още от преди 20 години има решение за създаване на имотен регистър на църковната собственост.

Липсата му обаче е изгодна за поповете, които могат без никакъв контрол да се разпореждат с това богатство.

Духовниците, освен градски имоти, имат и стотици хиляди декари земеделски земи. Само в Синода си знаят как точно са ги раздали на разни арендатори. БПЦ за нивите си смуче и тлъсти държавни субсидии. Само по европроекти от фонд „Земеделие” през 2019 – 2025 г. са били изплатени 76,76 млн. лв., но в тях не се включват ежегодните плащанията на декар за нивите на православната църква.

В духа на времето пък се чува, че манастирите са се ориентирали и към изграждане на фотоволтаици. За тях ЕС също е разтворил широко кесията си.

Има ли въобще и зачатъци на държавен контрол върху това огромно богатство! За последните 35 години са направени едва два одита – през 1996 и 2006. Третият приключва в края на миналата година. На 26 ноември НАП връчва ревизионен акт на Църквата, която на свой ред го оспорва. На 10 декември е подадена жалба по този повод. Оспорването подсказва, че данъчните са засекли укрити обороти от наеми на църковно имущество и явно държавата си иска дължимите 10 процента данък. За разлика от продажбата на свещи или платените молитви, опела или венчавки, тези приходи не са освободени от данък.

Материалът Столичната община дала 3 млн. лв. на милиардерите от Синода е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ

Сподели сайта, ако ти харесва. Благодарим ти !