Иван Гарелов обитавал къщата на ДС оръжейния трафикант Петър Мирчев

Петър Мирчев, един от последните ДС-трафиканти на оръжие и споменаван като ментор на легендарния „цар на войната” Виктор Бут, има обща адресна регистрация с Иван Гарелов. Журналистът-разузнавач от Първо главно управление – външно разузнаване по времето на соца с псевдоним Талев, записва една от фирмите си на адреса на Петър Мирчев в Горна баня, на ул. „Свети Крал”. Нещо повече – и Гарелов, и съпругата му Донка по лични карти се водели на този адрес, пише „Уикенд“.

Собственик на двуетажната сграда с двор от два декара, според Имотния регистър, е Петър Мирчев. Като съвестен гражданин той се погрижил да оправи делата си в родината, преди да попадне в лапите на американците. Явно правилно е разчел заканите на президента Тръмп да разгони мексиканските наркокартели, които стоят и зад нелегалните канали за мигранти и фентанил.

В началото на тази година Мирчев, когото в САЩ наскоро осветиха като доставчик на оръжие за мексиканските терористи от картела „Халиско”, изплаща всичките си дългове в България, включително и ипотеката на въпросната баровска къща в Горна баня. Направо човекът си е заслужил медал, но не се съмняваме, че от ДС още преди промените са го закичили с някой орден за заслугите му към комунистическия интернационал, който се бори срещу империалистите по света. Източниците са категорични, че Мирчев е продал по света тонове оръжие и дори е помагал в градежа на военни заводи в ембаргови държави, като Судан, например. 

За господина, който е роден през 1965 г., от години е известно, че е дясна ръка на покойния шеф от „Кинтекс” и офицер от военното разузнаване Руси Хубанов. Да припомним, че Хубанов навремето е директор в КИНТЕКС на отдела, който отговаря за износа на оръжие в арабския свят. След промените Хубанов продължава да върти трафика, но вече като частник. Казват, че освен старите си клиенти, привлякъл и нови от Азия и от Африка. Само че не успял да наложи магазина си „Боила” в Горубляне, като конкурент на „Метро”, но явно там не е бил така опитен както в смъртоносния бизнес.

Петър Мирчев израства като оръжеен търговец под крилото на Руси Хубанов. Сега обаче стана известно, че още на 8 април е бил арестуван в Испания и вероятно ще бъде предаден на американците, понеже редовно е захранвал с оръжие мексиканските бандити.

По ирония това може да стане още на юбилейния му 60-и рожден ден на 2 септември, предполагат юристи.

Една от легендите е, че точно Руси Хубанов и Петър Мирчев през 90-те години вкарват в трафика на оръжие самият Виктор Бут. Дали това е факт, или са просто хвалби и изхвърляния – все пак Бут е офицер от руското военно разузнаване, не е ясно. Налице са обаче кадри, при това вкарани и в документален филм, че Руси Хубанов и Петър Мирчев развеждат „царя на войната” няколко пъти из военните заводи в Казанлък и Сопот. Триото само за няколко години изнася тонове оръжие в страни, на които е наложено международно ембарго, работи с правителства и партизани в Ангола, Руанда, Либерия, Сиера Леоне, също и с талибаните и Ал Кайда в Афганистан.

Никълъс Шмидл е единственият журналист засега, който е разговарял с Петър Мирчев, все пак трябва да изключим приятелят му и колега от ДС Иван Гарелов. Поне няма официално интервю на Мистър Панорама с оръжейника, въпреки че Гарелов не веднъж е споменавал Горна баня като свой дом.

Шмидл описва Мирчев като „дребен мъж с подпухнали бузи“. Журналистът твърди, че е взел телефона му от служители на ДЕА (Американската агенция за борба с наркотрафика). По думите на Шмидл: „безпроблемно ми дадоха координатите му, но запазиха пълно мълчание, когато ги попитах защо българинът не е призован като свидетел по делото срещу Виктор Бут. По-късно разбрах защо.” Версията на журналиста е, че Мирчев е бил агент на ЦРУ! Други източници обаче не потърждават подобна възможност.

„Обадих се на Петър Мирчев и казах, че бих желал да чуя неговата версия – продължава разказът на Шмидл за срещата им. – След дълго колебание, той се съгласи и аз заминах за София. Срещнахме се във фоайето на хотела, в който бях отседнал. Мирчев се оказа дребен мъж с обикновено, незапомнящо се лице и подпухнали бузи. Предложи ми да говорим в близкото кафене, където изкарахме целия следобед. Започнахме с кафе и свършихме с „Джони Уокър”. Мирчев ми разказа как е срещнал Виктор Бут, как са станали добри приятели, как семействата им ходят заедно на почивка и как Мирчев снабдява руснака с оръжие. На въпроса ми защо не е отишъл да свидетелства в полза на приятеля си, Мирчев каза: „Ако отида в Ню Йорк, ще седя в съседната килия до Бут.”

По думите на Петър Мирчев, неговият колега Виктор Бут пристига в София през 1995 г. с полет от Обединените Арабски Емирства. Там имал фирма за въздушен транспорт и пренасял по онова време всякакви стоки – от телевизори и климатици до платове и мебели. Голяма част от бизнеса му била свързана с Афганистан, където захранвал със стоки правителствени служители. Така станал добър познат на тогавашния министър на отбраната – Ахмед Шах Масуд, който бил притеснен от нарастващите сили на талибаните. Той попитал  Бут дали може да го снабди с оръжие. Руснакът се съгласил, въпреки че до момента не бил превозвал подобен товар, по думите на Петър Мирчев.

Виктор Бут обаче имал нужните контакти и връзки. Те му дали телефона на Мирчев. Виктор Бут му се обадил, а след това му изпратил по факс списък с оръжия, от които афганистанците се нуждаели. След като прочел списъка, нашият човек казал на колегата си: „Ела в София“.

През 1995, Мирчев е само няколко години по-голям от тогава 29-годишния руснак. Само че Петър има богат опит в търговията с оръжие. По думите на американския журналист в края на Студената война, Мирчев си дал сметка, че българските производители на оръжие, които вече са създали име на международния пазар, поради политическите промени са загубили посредниците си. Затова имат нужда от някой, който да обнови контактите им с бившите клиенти. „По онова време малко хора говореха английски и аз бях един от тях” – обяснява Мирчев.

Той основава фирма за износ на оръжие и става легален посредник между българските производители и държавите, които не попадат под ембаргото на международните закони. (Оказва се обаче, че сред клиентите му са и страни с наложено ембарго).

„Бут имаше хитра, тарикатска усмивка, умен поглед и големи мустаци. Веднага го харесах, но бях вцепенен от пълното му невежество по отношение на оръжията и търговията с тях. Той бъркаше калибрите, марките и видовете оръжия” – разказва Петър. Бут и Мирчев решават, че е добре всеки от тях да се занимава с това, от което разбира:

Петър поема поръчките, а Виктор – транспорта и връзките. „На въпроса ми колко тона оръжие са превозили до Афганистан, Мирчев ме погледна насмешливо и каза: „Аз никога не меря оръжието в тонове, меря го в пари. Афганистанците имаха остра нужда от нас и парите бяха огромни!” – пише Шмидъл. Афганистанската сделка е началото на кариерата на Виктор Бут, пише американският журналист, но дали е така, един Господ знае. Мирчев става приятел и ментор на Бут и само за 5 години, от абсолютен невежа Виктор се превръща в един от най-големите оръжейни трафиканти, хвали го българският му приятел.

В публикацията си Шмидл твърди, че Мирчев му признал и за сделките на Бут в Ангола. Първоначално снабдявал бунтовниците от групировката УНИТА със „сардини, брашно, картофи, бира, уиски и растително масло”. През 1998 г. обаче руснакът се срещнал с лидера на УНИТА Жонас Савимби и скоро след това започнал да му доставя (в нарушение на ембаргото на ООН) „кутии с РПГ патрони, АК-47 и минохвъргачки“, както и бронетранспортьори. Само един договор със Савимби, спомня си Мирчев в интервюта, бил на стойност 100 милиона долара. Той дори заявил пред американския журналист, че лично е следил товаренето на стоките за Ангола на летището в Бургас.

И така Шмидл, който се оказва син на генерал, изтръгнал някакви разкрития от Петър Мирчев на срещата им в София. Само че самият Мирчев останал недоволен от Шмидл и го обвинява, че е изфабрикувал цитати. Журналистът обаче споделя в медиите, че Петър му се обадил, но само го попитал: „Защо написахте, че имам подпухнали бузи? Искахте да кажете, че съм дебеланко, нали?”. Според Шмидл българинът нямал други оплаквания, но дали е така, не можем да знаем.

Известно е обаче, че покрай Виктор Бут в черния списък на САЩ още преди години попадат три компании, регистрирани в България – „Ер Зори”, „Рокман Лимитид” и „Нордик Лимитид”.

„Ер Зори” е основана в София от Сергей Бут, по-големия брат на Виктор. Разполага с товарен самолет Ил-18. През 1998 г. фирмата остава без лиценз, но преди това хвърчи до Ангола, Конго, Либерия, Руанда, Сиера Леоне и Судан.

Партньор на „Ер Зори” е „КАС-инженеринг консорциум”. Това дружество е създадено през 1994 г. от шефовете на петте все още държавни по онова време оръжейни фирми – „Арсенал”, „Бета”, „Аркус”, „Трема” и „Пима”. Те вписват „Гражданско сдружение КАС”, като за управител е избран Руси Хубанов, ментора на Петър Мирчев. Целта е българската продукция да се продава по света, както са го правили по времето на соца. Само за няколко години се нарояват фирми, в чието име неизменно присъства абревиатурата КАС, а техни собствениците са държавните военни заводи „Металхим – холдинг”, Вазовски машиностроителни заводи, „Аркус”, „Дунарит” и „Бета”. С името „КАС-инженеринг консорциум” има компания у нас, а също и офшорна фирма, регистрирана в Гибралтар.

Хубанов пък е представител на офшорката в София, все пак по онова време той е най-авторитетният оръжеен търговец в България.

Голяма част от българското оръжие се пренася точно със самолета Ил-18 на Сергей Анатолиевич Бут на авиокомпанията му „Ер Зори”. Всичко обаче приключва, след като името на КАС се появява в доклад на ООН. В него е отбелязано, че българско оръжие е изнесено в Източна и Централна Африка, а нашите производители използват като посредник „КАС инженеринг консорциум” с мениджър Руси Хубанов и офшорния клон в Гибралтар. Докладът на ООН уточнява още, че Виктор Бут изнася оръжие за Африка, като го превозва го основно „Ер Зори”.

След като избухва скандал, лицензите на „КАС-инженеринг Консорциум” набързо са отнети. Тогава оръжейната фирма набързо сменя името си на „БМГ-М” ООД, а неин шеф е Петър Мирчев. Съсобствениците са същите компании: „Металхим – холдинг” „Вазовски машиностроителни заводи”, „Аркус”, „Дунарит”, „Бета” и „Хубано”.

Регистрирани са и две нови български фирми на Сергей Бут – „Нордик Лимитид” и „Рокман”. Докато в „Ер Зори” той присъства като руснак, в новите дружества е записан като украинския гражданин Сергей Николаевич Бут. От 31 август 1998 г. „Ер Зори” вече няма лиценз за транспортиране на военна продукция. През 1999 г. и лицензът на фирма КАС за търговия с оръжие отива на кино.

Сега в обвинителния акт, изготвен в САЩ, срещу Петър Мирчев и трима други чужденци са повдигнати тежки обвинения – от трафик на кокаин, до притежание на огнестрелни оръжия, включително картечници и разрушителни устройства, а също и в подкрепа на терористична организация.

Според обвинението поне от септември 2022 г. Петър Мирчев, заедно с кениеца Елиша Одиамбо Асумо, угандиеца Майкъл Катунги Мпейрве и танзаниеца Субиро Осмонд Мвапинга, са участвали в заговор за незаконна доставка на оръжия на една от най-жестоките транснационални престъпни организации в Мексико – „Халиско”. Въоръжението е включвало картечници, ракетни установки, гранати, оборудване за нощно виждане, снайперски пушки, противопехотни мини и зенитни оръжия.

При това те знаели, че групировката ще използва тези оръжия при незаконния трафик на големи пратки кокаин в Съединените щати.

В серия от срещи с лица, твърдящи, че представляват наркокартела „Халиско”, Мирчев се е съгласил да организира, координира и участва в незаконни сделки с оръжие. Той вербувал кениеца Асумо, който с пък вербувал другите и с тяхна помощ получил по корумпиран начин Сертификат за краен потребител от Обединена република Танзания. Така бил разрешен вносът на автомати Калашников. Като тестова пратка Мирчев изнесъл 50 автоматични пушки АК-47 и придружаващите ги пълнители и боеприпаси от България, като ползвал сертификата от Танзания. 

В документите на прокурорите от САЩ се посочва още, че подсъдимите са продължили да заговорничат за снабдяване на наркокартелите с още повече оръжия, потенциално включващи ракети земя-въздух, зенитни дронове и зенитна оръжейна система ЗУ-23. Мирчев създал списък с оръжия за 53,7 милиона евро. Асумо, Мпейрве и Мвапинга се наели да осигурят сертификат, с който да се прикрие, че оръжията са за мексиканския наркокартел. В съдебните документи е дебело подчертано, че Мирчев е бил замесен и в доставка на оръжие на Виктор Бут.

Въпреки че едва сега се разбра за арестите на Петър Мирчев и неговите съратници, те са с белезници още от 8 април. Българинът е спипан в Мадрид, Асумо – в Казабланка, Мвапинга – в Акра. Мвапинга дори е екстрадиран в САЩ на 25 юли. Само Мпейрве е оставен на свобода. Ако бъдат осъдени, присъдите им ще са от минимум 10 години до доживотен затвор.

Материалът Иван Гарелов обитавал къщата на ДС оръжейния трафикант Петър Мирчев е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ