
В югоизточната част на Бургаския залив се намира Черноморец – вятърът носи мириса на море, вълните тихо се разбиват в брега, а чадърите цъфтят като цветя по плажната ивица. Но под краката на плажуващите, скрит от погледите, дебне ужас, за който малцина говорят на висок глас – наследството на един индустриален грях, погребан в пясъка, предупреждава „Уикенд“, като се позова на свой източник от общинския център Созопол.
Между 50-те и 70-те години на миналия век в ивицата, която се намира между Военноморската база „Атия” и нос Акин край Черноморец, са изхвърлени безчет тонове отпадъци от мина „Росен“ – хвост, натоварен с уранови съединения и тежки метали – директно в морето. Година след година, милиони тонове.

През 90-те години заливът, редом с плаж „Вромос”, е рекултивиран, но въпреки това е установено завишено количество на радиация в пясъка и почвата около него.
Морето изхвърли част от този отровен товар обратно на брега, а пясъкът, който виждаме днес, е буквално смес от морски дар и индустриален отпадък.
Така десетилетия по-късно плажът „Вромос“ изглежда като идилия – златисти ивици, чиста вода, гледка към стария Черноморец. Но ако вървиш с включен гейгеров брояч, ще чуеш как тишината се пробива от нервно цъкане. В някои „горещи точки“ радиационният фон е 2–3 пъти над нормата, а в редки случаи – десетки пъти по-висок!
Официално морската вода е чиста. Можеш да се къпеш, да плуваш, да ловиш риба. Но опасността дебне в пясъка – в тъмните, тежки ивици, които на пръв поглед изглеждат безобидно. Там, където децата обичат да копаят, да строят замъци, да играят с часове. И точно там концентрацията на радиоактивни частици е най-висока.
Зоната около „Митков мост“ – популярно място за къмпинг и риболов, също е в обсега на това замърсяване. За хората, които идват заради тишината и природата, пейзажът е рай. Но радиацията няма мирис, няма вкус, няма цвят. Тя просто е там – и чака.
Днес, ако отидете на „Вромос“, няма да видите предупредителни табели. Няма червени линии по пясъка, няма надписи „Опасно“. Всичко изглежда спокойно. Но това спокойствие е измамно – решението да няма табели не е защото радиацията е изчезнала, а защото някои местни се страхуват, че истината ще прогони туристите, т.е., истината се крие заради пари.

Указателните табели съвсем „случайно“ ги няма на плажа… Да не плашим туристите
Парадоксът е горчив: хората, които пазят тишина, за да „не плашат гостите“, сами не припарват до плажа. Те знаят. Помнят. Предават го като неписано правило – „Там не ходим“. Но чужденците и летовниците нямат тази памет. Те идват с децата си, разпъват чадъри, копаят в пясъка без да подозират, че играят върху радиоактивно минно минало.
Репортажи на националните телевизии от преди няколко години са достъпни в интернет.
В тях специалистите предупреждават за 50 пъти по-висока радиация от нормите.
Д-р Вергиния Цанова от РЗИ споделя данните и предупреждава за опасностите от злокачествени заболявания, които настъпват след години и хората трудно ги свързват с някогашно ходене на плаж. Тя предупреждава за огромните вреди, който могат да понесат децата играещи в пясъка, тъй като често поемат частици пясък и така са изложени и на още по-опасната вътрешна експозиция. За смелостта да разкаже за радиацията на плажа д-р Цанова се разделя с поста си на заместник директорката на Здравната инспекция в Бургас и опасната радиация отново потъва в забрава.
И това вече не е просто история за замърсен плаж. Това е история за съзнателното укриване на риск, за мълчаливия сговор между страх и бездействие. История, в която икономическите интереси надделяват над човешкото здраве.
Колко още години ще трупаме този пясък на забравата? Колко лета ще минат, преди някой да се осмели да каже на висок глас: „Това място не е безопасно“?
И най-важното – колко хора ще платят цената за нашето удобно мълчание, завършва информаторът на „Уикенд“.
Материалът Радиация 50 пъти над нормата! Тиха бомба цъка на плаж „Вромос“ край Бургас (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.
Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
Народ
Be the first to comment