Алкохол и разврат: Какво е „Слънчев бряг“?

За „Слънчев бряг“ е невъзможно да се говори без емоция. За едни той е младостта, която няма да се върне, за други – изгубеното усещане за море. За трети – символ на престъпния Преход. А за четвърти е просто „Слънчака“, място, на което отиваш да търсиш алкохолни и други приключения, разказва Медиапул.

Но за „Слънчев бряг“ трябва да се говори без емоция. Или поне да се направи опит за такъв разговор. Защото само по този начин може да се разбере как стигнахме до тук. И какво бихме могли да направим, за да подобрим положението. Ако искаме, разбира се. Ако сегашното ни устройва, толкова по-добре, няма смисъл да се напъваме.

Уплътняване на пространството

Първото усещане е сякаш нещо те задушава. Тия надвиснали сгради, тия тесни улици, тия хотели, наблъскани един до друг. И хора, хора, хора. Единственото широко пространство е плажът. Зад него се издига стена от бетон под формата на хотели. Тук-таме са оставени тесни пътеки между сградите, по които тълпите туристи пъплят от и към плажа. Толкова!

Зад сградите на първа линия има улица. Тя е много важна, защото разделя новото от старото, изток от запад. Това деление е ключово за нашата история. След малко ще ви разкажа защо.

Годината е 1956. На посещение в България идва съветският лидер Никита Хрушчов, разказва в един от задочните си репортажи писателят Георги Марков. Впечатлен от красотата на Черноморието, той съветва тукашните другари да печелят от туризъм. Те хич не се мотаят и запретват ръкави. Само две години по-късно курортът „Слънчев бряг“ започва да функционира. Първият хотел се казва „Калина“, а първият регистриран турист е чехът Франтишек Силвестър.

Другарите и господата

Годината е 2025 г. Хотел „Калина“ още е тук, но само като име. Сградата е друга, по-нова, по-висока, по-модерна, с басейн в двора. В него се топят пи(с)кливи дечурлига, а от колоните гърми гласът на аниматор, който се опитва да ги забавлява. През това време родителите почиват. Да живее ол инклузивът!

И от някогашния „Слънчев бряг“ е останало само името. Ако питате мен, тоя курорт съвсем спокойно може да се прекръсти на „Сергиен бряг“. Защото тук сергиите превземат всяко по-широко местенце. Шапки, парцалки, дрънкулки. Татуировки и плитки през няколко крачки. Явно тия услуги се харесват на туристите. И павилиончета с папагали. Заповядайте за снимка! Застават младеж и момиче. Фотографът режисира позата. За него папагалът е на ръката, за нея – на главата. Птицата почва да рови с човка из косата ѝ. Тя геройски издържа, после приглажда прическа с ръце. Ред е на семейство с деца. Тоя път птицата е на главата на таткото. Той уж се радва, ама клетият папагал се подхлъзна, май го одра с ноктите си и се приземи на рамото му. Таткото направи физиономия съвсем не за снимка. Ама карай, важното е да е весело.

Крайбрежната алея. Очевидно замислена да е широка, но затрупана със сергии от двете страни, т.е. стеснена по бизнес съображения. Естетиката тук не е тема. Първо, въпрос на гледна точка е кое е красиво. И, второ, трябва да се изкарват пари. Погледнати отстрани разкривените от вятъра сенници на тия сергии напомнят на ориенталски битпазар, а не на курорт. Следобед, когато слънцето се обърне, продавачите завиват стоката си с чаршафи и кърпи, за да я пазят от избеляване. И сега си представете морския бриз, който подмята чаршафите, а изпод тях надничат шапки, тениски и чанти-диагоналки. В дъното седят отегчени от живота и тежкото битие на продавачи младежи и си цъкат в телефоните.

Крайбрежната е мястото, на което се смесват хора, превозни средства и миризми. От шахтите ухае на обществена тоалетна, от морето – на море, от туристите – на плажно масло, бира и пот. Хвърчат нагоре-надолу хора, качени на електрически тротинетки и триколки. Има ги под наем. Народът се вози и се радва.

Алеята е пешеходна и по нея може да се ходи, не да се сяда. Пейки почти няма, а там където все пак съществуват, са обградени от петна, може би дошли от мазнотията на изядени тук дюнери и гироси, може би от друго. Не смея да гадая. Запознати с нощния живот тук са ми казвали, че в 5 сутринта кофите преливат, а хората повръщат където намерят. Но стига клишета.

Социализъм и демокрация

Десетилетия наред „Слънчев бряг“ се развива като типичен социалистически курорт. Иначе казано – строи се, но подредено, с някаква идея и концепция – тук ще бъде това, там – онова, целта е еди-каква си. Друг е въпросът дали е била правилна. Важното е, че поне я е имало.

Идва обаче 10 ноември и всичко се променя. Няколко години тази част от имуществото на „Балкантурист“ е в особено положение – хем е още държавна, хем е дадена под наем/за ползване на частни лица или бъдещите собственици. В един момент се разбира, че така повече не може. Създава се дружеството „Слънчев бряг“ АД, което става собственик на всички активи в курорта, т.е. хотели, улици, инфраструктура . През него започва и приватизацията. В рамките на няколко години хотелите сменят собствеността си. Така „Слънчев бряг“ АД остава собственик само на инфраструктура. Иначе казано – на всичко, което не генерира приходи, но изисква огромни разходи за поддръжка.

Помните ли онова деление изток/запад отпреди няколко абзаца? Време е да обясня защо е толкова важно. Днешният „Слънчев бряг“ има две зони. Всичко близо до морето, т.е. строеното в онази част, която се развива през социализма, е изток. Всичко новопостроено по-далече от брега е зона запад. Границата между тях е основната улица на комплекса. Тя си няма име, но всички я знаят, защото оттам минава целият трафик.

Границата изток/запад не е мисловна, а реална и се пада на осевата линия на въпросната улица. Съвсем сериозно, това е една улица с двама собственици. Платното откъм морето е на „Слънчев бряг“ АД, а другото – на община Несебър.

И като стана дума за местна власт, трябва да се обяснят още някои важни детайли. След раздържавяването на комплекса започва изготвяне на подробен устройствен план от общината. Междувременно в западната зона, където по онова време има обрасли с храсталаци земи, тече реституция. Та собствениците си връщат имотите, а общината изготвя плана. Кой и с каква идея е определил, че трябва да се строи онова, което виждаме днес, май вече няма значение. Но започва да се лее бетон. И в източната, и в западната зона. При мълчаливото съгласие или най-много тихото мрънкане на замесените и засегнатите.

Това са дивашки времена, в които всеки си прави каквото си иска. Или по-точно – по-дивашки от днешните. В късо време хотелите се умножават и разширяват. В играта се включват и големи туроператори, което допълнително стимулира строителството. Ако някой ти гарантира поток от чуждестранни туристи, защо да не направиш възможно най-голямата леглова база?

Но не става само с туристи, трябва и акъл. А той май липсва. Поради което днес „Слънчев бряг“ няма зелени площи, няма нормални улици, няма паркинги, няма свободни пространства. Концпецията за тротоарите е подобна на софийската. Нещо изпотрошено, изтърбушено, гадно за гледане. Коли паркират на входа на хотелите, буквално. Или муцуна в муцуна. Ами ако на някой му се наложи да излезе? Да прескача другия!

Ол инклузивът е Бог

В „Слънчев бряг“ се молят на бог Ол инклузив. Метафорично, разбира се. Но реално всички зависят от този вид туризъм. Това носи сигурност за клиента, защото, веднъж платил, той вече не се притеснява за цените в кръчмата вечер или какво ще закусва. За десетина дни неговият живот се изчерпва в три яденета на ден и дълго лежане на плажа. Вечер може и разходка по алеята, ако му се бута с всички останали. Защото на крайбрежната е „навалица като у Пловдив на Металика“, както казваха Ъпсурт, когато Ицо Хазарта беше поет, а не евродепутат.

Така хотелите си формират затворени мини общности, които ядат в техните ресторанти, почиват на техните шезлонги и се топят в техните басейни. За външни хора е забранено, има даже табели със съответните указания в тази посока.

Ол инклузивът си има своята цена. Тази стратегия привлича туристи, които не искат да плащат нищо повече от това, което вече са платили. Това означава, че за да излезе сметката, трябва да има количество. Вероятно затова в комплекса няма много външни ресторанти. След като не можеш да измъкнеш още някой лев от туриста за храна, остават ти сергиите, забавленията и баровете. Парцалче тук, папагалче там. Виенско колело и влакче.

„Слънчев бряг“ е строен с идеята за чартърни полети. Бургаското летище е само на 30 километра, което означава, че сваляш туристите там, товариш ги на автобус и ги караш в хотела, а после – обратно. Чиста работа! И не ти трябват паркинги.

Но идва 2020 г., а с нея и ковид. И всичко се променя, защото чартъри просто няма. Тогава се появяват колите. Не че и по-рано не ги е имало, но в условията на ковид броят им се увеличава неимоверно. Тази тенденция е донякъде в сила и днес. В резултат комплексът се задъхва от паркирали почти една върху друга коли. В западната част като че ли е малко по-подредено, но в източната, където ако не си на първа линия, от прозореца на хотела си виждаш друг хотел, положението е тежко.

Чичовци и деца на море

Въпреки имиджа на парти дестинация (да гърмим на „Слънчака“) „Слънчев бряг“ е и семеен курорт. По улиците, по хотелските басейни се виждат тълпи от дечурлига. Забавленията за тях в някои хотели (аниматор, музика и игри) започват още към 10 сутринта и продължават до късна вечер.

И когато музиката за малките спре, започва тази за големите. Ако излезеш вечер на алеята, ще ти се наложи да споделиш разходката си с още няколко хиляди души. Около светещия в розово-лилаво-зелено-жълто лунапарк вилнеят невръстни граждани със задача да изпразнят родителските джобове.

С напредването на вечерта на малките хлапетии им падат батериите, докато по-големите тепърва набират скорост. Нощта е млада. Семействата се запътват към хотелите, младежите – към баровете и дискотеките. Чувал съм, че и някои чичаци нямат против партитата на плажа, но не съм проверявал лично дали на тия мероприятия се допускат попрецъфтели купонджии.

От работнически курорти до рай за пенсионери: Румънското Черноморие 35 години след комунизма

Тридесет и пет години след падането на комунизма някога оживените черноморски курорти на Румъния привличат все по-малко туристи. Година след година хотелиерите от южното румънско Черноморие споделят, че губят клиенти за сметка на България и Гърция. Въпреки това има група от хора, които остават верни на румънското крайбрежие, а един курорт дори преживява истинско възраждане.

В средата на юли в курортите „Сатурн“, „Венера“ и „Юпитер“, плажовете опустяват след 18:00 ч. Вечер туристите се разхождат, наслаждавайки се на музика на живо, малки увеселителни паркове и няколко магазинчета за сувенири. Това е картината, която ще видите, докато се разхождате из курортите. Улиците не са претъпкани, а повечето туристи са пенсионери.

Във Венера и Сатурн можете да се повозите на файтон. Едно пътуване от 3 километра струва 20 евро, но кочияшът, смутен, казва, че дори намаляването на цената до 16 евро не помага на бизнеса: „Тази година има по-малко туристи, защото хората нямат пари“.

В южните курорти има „различен тип турист“, казва Белгин Мемедали, управител на хотел „Капитол“ в Юпитер, който ръководи обекта от над 14 години. Той има предвид пенсионери и семейства с деца. Според него тези туристи избират „Сатурн“, „Венера“, „Юпитер“ и „Олимп“ заради спокойствието и ол инклузив офертите.

В момента на румънското Черноморие има 55 ол инлузив хотела, казва Траян Бадулеску, говорител на Националната асоциация на туристическите агенции (ANAT). „Хората смятаха, че ол инклузивът е само за българи и турци, но сега процъфтява и тук“.

Преди повече от 35 години южното крайбрежие е било пълно с туристи от цялата страна – и дори от чужбина. „Всички курорти процъфтяваха по време на комунизма“, казва Лучиан Никита, представител на кметството на Мангалия. Повечето курорти са били създадени за масов туризъм, осигурявайки еднакви услуги за всеки румънски турист, независимо от настаняването му.

„Нептун“ и „Олимп“ са били запазени за служители на комунистическата партия и чуждестранни туристи, известни с вилите на Чаушеску, които съществуват и до днес. „Венера“ и „Сатурн“ са били работнически курорти. „Юпитер“ е бил „достъпен както за румънци, така и за много туристи от Източния блок“, благодарение на по-ниските цени.

На въпрос какво се е променило след падането на диктатурата, Лучиан Никита казва, че не може да твърди дали крайбрежието е по-добро или по-лошо днес, но „според мен конкуренцията е нещо добро, защото сега всеки оператор трябва да се бори, за да привлече клиенти“. Преди 1989 г. пазарна конкуренция не е съществувала.

Разногласия за живота на море по време на комунизма

Говорителят на ANAT вижда посткомунистическите промени като положителни. Той говори за разширяването на плажовете и модернизацията на хотелите. Въпреки това той е недоволен, че румънци вече не работят в туристическия сектор.

„Изживях хубавата част на комунизма. Имахме работа, нямаше хаос, нямаше наркотици. Младите хора знаеха как да се забавляват. В хотели като „Хора“, „Балада“, „Сирет“ имаше дискотеки на 14-ия етаж“, казва Сюлиман, пенсионер, който управлява паркингите на три хотела в „Сатурн“.

Докато разговаря с нас, той често спира, за да се ръкува с хора, които го поздравяват. „Беше красиво тогава“, казва той, сочейки околните хотели.

Кристина, жена на около 50 години, посещава румънското крайбрежие от четиригодишна. Сега е притеснена от приватизираните плажове:

„Всеки курорт има своя чар, но сега всички са приватизирани и оградени. Не ти е позволено да се придвижваш от един плаж на друг. Ако го направиш, те третират като натрапник. Преди можехме свободно да се разхождаме от плаж на плаж“.

„Седяхме на хавлия и беше по-добре. Сега шезлонгите са удобни, но тогава бяхме щастливи на пясъка“, добавя нейният съпруг.

Костика, 67-годишен пенсионер, също отбелязва разлики. „Това, което се промени след комунизма, не ми харесва: хотелите, построени по време на комунизма, са изоставени, а се строят нови. Те в западен стил, но качеството не е високо. Тогава всичко беше на място за туристите, а туристите бяха образовани“.

Той все пак смята, че плажовете са по-добре поддържани сега, а курортите са по-чисти: „Светът върви към цивилизация, което вероятно няма да доживея да видя напълно, тъй като вече съм на 67 години“.

Във „Венера“, двама пенсионери са на почивка с внука си. Те идват на море от 50 години и са преживели както комунистическите „славни дни“, така и настоящето. Нито един от тях не вярва, че нещата са били по-добри по време на комунизма, но са съгласни, че ваканциите са по-скъпи сега.

„Идвахме на море с 1000 леи… пазарувах в Констанца… Имаше красиви неща за купуване. Можеше да намериш всичко“, казва 68-годишната Антоанета, която някога е получавала ваучери за почивка от профсъюза.

„Беше чисто, много по-тихо. Всяка вечер ходехме на представление. Имаше Летен театър в Мамая. Там ходехме. Тогава курортът не беше лъскав като сега“, спомня си тя.

„Олимп“: Частично възраждане

„Олимп“ е по-малък курорт, където 90% от имотите са частна собственост“, обяснява Никита от кметството на Мангалия. Градът е асфалтирал единствения главен път, но „има много частни инвеститори, които се грижат за имотите си и те изглеждат страхотно“. Той казва, че „Олимп“ е привлякъл най-съществените инвестиции напоследък, включително нови курорти.

22-годишният Влад посещава Олимп със семейството си всяка година от 2020 г. Открили курорта „Медитеранео“ и оттогава се връщат. Той потвърждава, че курортът се е развил значително оттогава.

„В началото пътищата не бяха добри, но курортът се подобри много между 2020 и 2024 г. Това, което най-много ми хареса, бяха малките, интимни плажове. Никога не съм имал чувството, че е претъпкано. Цените са добри, а морето винаги е чисто. Почти няма вълни и има спасители“, казва Влад.

В „Олимп“ се чува музика от курорта, която се пуска и на плажа. Групи от хора се разхождат из курорта, всички насочени към едно и също място: „Амфитеатър“, имайки предвид три хотела, които формират сърцето на атмосферата в курорта.

Най-големият недостатък на южните курорти: „Няма млади хора“

Като млад човек Влад също търси нощен живот на морето. Освен представленията във „Фениция Блу Вю“, той казва, че в района няма нощен живот. „Можете да намерите всякакъв тип ресторанти, но не и нощен живот. Трябваше да пътуваме до Костинещи. Тук е много спокойно – чудесно за семейства, не и за млади хора“.

Тази липса на нощен живот – в сравнение с Мамая, Костинещи или Вама Веке – е основната причина младите хора да пропускат южните курорти, казва директорът на хотел „Капитол“ в Юпитер.

„За съжаление, в района няма нощен клуб. Имахме обещания от местните власти, че това може да се промени. Може би повече фестивали или зони за забавление в бъдеще. Но в момента повечето ни гости са хора, които търсят мир и спокойствие“.

Габриела, управител на хотел с над 20 години опит в туризма, е на същото мнение: основният проблем е липсата на нощен живот за младите посетители.

И двамата хотелиери обаче подчертават музикалния фестивал „Beach, Please!“, който е привлякъл както млади, така и чуждестранни туристи на морето. Проведен в Костинещи, той е събрал над 150 000 участници, много от които са отседнали в близките курорти.

Но една седмица младежки туризъм не е достатъчна. Сюлиман, пенсионерът, който работи на морето от 1972 г., е започнал като портиер. „Тогава южните курорти бяха пълни с чужденци, туризмът процъфтяваше и всичко беше евтино. Сега хората се страхуват да се хранят навън. Румънският туризъм е загубил вкуса си“.

„Младите хора липсват. Продължавам да ги търся, но не ги виждам. Само възрастни хора“, заключава той тъжно.

С кепче и чувал

В седем сутринта централната улица е зарината с боклуци. Снощи едни младежи раздаваха брошурки на близък аквапарк, а сега рекламната им кампания се търкаля наред с фасове и бутилки.

Двама младежи от персонала на близкия магазин си бият дузпи с топка, направена от найлон и тиксо. За врата им служи затворената дюнерджийница отсреща. Оня, дето бие дузпите, е Кристияно Роналдо, разбира се. Другият не разбрах кой е. Забавляват се и се радват като деца. Задълбочено обсъждат как да си направят топката по-хубава. Аре стига, че имат каса и магазин да оправят!

Бригада жени с униформени тениски, метли и лопати методично събира мизерията. До към 10 часа трябва да е готово, че народът ще се разщъка.

На плажа други отговорници по чистотата подреждат шезлонги и ровят из пясъка с кепчета. Това е комай единственият ефективен метод за ръчно чистене. Гребваш боклука барабар с пясъка, изтръскваш и прибираш бутилки и хартийки в чувала. Личи си, че са опитни. Постигнали са почти механизация на движенията и са бързи. Няма време, ония ол инклузива, дето не ходят по дискотеки, още от 8 сутринта се стичат към плажа.

Чистотата е един от основните проблеми в „Слънчев бряг“. И през нея могат да бъдат обяснени много безумия. Както бе споменато, дружеството „Слънчев бряг“ АД отговаря за инфраструктурата. Но сметосъбирането е задължение на община Несебър. Бизнесът си плаща такса смет на кметството. То пък уж нещо чисти, ама като погледнеш състоянието на кофите, усетиш ароматите, които се носят оттам, и се огледаш наоколо, виждаш, че има още много какво да се желае. Местната власт събира боклука, но не чисти алеята. Резултатът е, че най-популярното място за разходки има вид на непран лигавник.

Изобщо конфликтът бизнес-кметство е сериозен. В старата част на комплекса, т.е. източната, местната власт не иска да поддържа и ремонтира, понеже инфраструктурата не е нейна собственост. От друга страна обаче на драго сърце прибира и такси и данъци от бизнеса. „Слънчев бряг“ АД пък няма достатъчно средства, а и няма откъде да ги генерира. Хотелите са отдавна продадени и са останали само скъпоструващите алеи.

Това е огромен проблем, който не бива да се подминава. „Слънчев бряг“ е с преимуществена държавна собственост, но има и много миноритарни собственици, т.е. процесът по взимане на решения не е най-лесният. Ако все пак на тази територия с разделена собственост и разхвърляни отговорности, се случва нещо позитивно, то е с големи мъки.

За финал

Ситуацията в „Слънчев бряг“ е такава, каквато е. Да, застроено е. Да, пренаселено е. Не, не изглежда добре. Но за всичко това си има причина. Историята на комплекса е история на българския туризъм. Започнала с цел комунистическият режим да се печели долари от западните туристи и продължила с хаотично развитие и хищническо строителство в годините на Прехода.

По темата „Слънчев бряг“ са се излели тонове бетон и тонове мрънкане. И все пак стотици хиляди хора продължават да го предпочитат. Има и добри новини. Широката и дълга няколко километра плажна ивица си е тук. И май вече няма къде да се строи.

Материалът Алкохол и разврат: Какво е „Слънчев бряг“? е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ