Пластмасовите бидони, които се купуват обикновено в късна есен за зелето, днес в средата на лятото, са сред най-търсените домакински стоки. Бели, зелени, сини, дори черни – търговците предлагат изобилие от цветове, форма и големина. От няколко години са много популярни еднотонните кубове, затворени в метална рамка, които събират дъжда от капчуците. Напоследък цялата тази индустрия намира пазар в България, където хиляди живеят на воден режим, четем във в. „Филтър“.

„Къщата ни е затрупана с бидони, кофи и всевъзможни бутилки от безалкохолно. В банята, в кухнята, в коридорите – всеки празен съд се пълни с вода, която идва веднъж на няколко дни за час-два.“ Това разказа млада жена от плевенско село, където от години течащата вода е истински лукс. Това лято обаче е още по-страшно, защото районът изгаря от екстремни горещини, а сушата е истинско бедствие. Най-зле са семействата с малки деца и възрастни болни хора. Как да поддържаш прилична хигиена, като пестиш всяка капка?

Преди дни областният център Плевен мина на воден режим през нощта и през деня. От „Водоснабдяване и канализация“ обясняват, че постъпващите водни количества за областния град и околните селища продължават да намаляват. Дружеството пусна и график, съобразен с техническите възможности на водоснабдителната система. Във всички населени места чешмите пресъхват за по 3–4 часа през деня и по 7 – през нощта. В този район около 110 000 души са на воден режим.

Десетки хиляди хора са подложени на подобни ограничения в Пернишка и във Великотърновска област. Сред засегнатите са още населени места в Пловдив и Търговище. Безводието превзема нови и нови територии, най-тежко е в Северна България, но има отделни региони и в останалите краища на страната, където се чудят как да се справят, когато чешмите са спрени. Например общинските власти в Симеоновград забраняват да се ползва питейна вода за поливане и за миене на автомобили, дворове и тераси.

А страната ни е богата на водни ресурси, има много извори, над 700 са дори минерални. И слава богу, защото благодарение на кладенците хората в селата успяват да оцеляват, включително да поливат градинките си и да гледат животинките. Продължителната суша е едно от най-сериозните последствия на климатичните промени и изглежда трябва да свикваме с тази нова реалност. Все по-често ще има проливни валежи, последвани от дълги сухи периоди, които разрушават природния баланс. По данни на Националния институт по метрология и хидрология (НИМХ) през последните две години средните валежи в някои региони са паднали с над 30% под нормата. Най-засегната е Североизточна България, където е житницата на страната.

Над 173 хиляди души нямат достъп до питейна вода, а във водопреносната мрежа продължават да се губят всекидневно около 60% от пуснатите количества, съобщи омбудсманът Велислава Делчева. За сравнение, в Западна и Централна Европа загубите варират между 10% и 40%. Абсолютно безнаказано се чувстват ВиК дружествата, смята Делчева и настоява да се потърси по-голяма отговорност как изпълняват задълженията си за инвестиции във водопреносната мрежа. Освен това всеки гражданин трябва да може да получава неустойка за лошото качество на водата, което получава.

Две трети от територията на България е изложена на повишен риск от засушаване в резултат на глобалните климатични процеси, сочат данни на Световния фонд за природата (WWF), публикувани в платформата „Филтър за водния риск“. Възобновяемият воден ресурс на България се оценява на 19–20 милиарда кубични метра средногодишно, като може да се разчита на 75% от тях, което е 14 милиарда. На селското стопанство се падат 19% от общото потребление, 3% използват домакинствата, а 78% консумира промишлеността.

Миналата година 400 000 души останаха без вода през лятото. Ако не падне обилен дъжд през август, половин милион българи ще усетят какъв ад е да живееш без вода. Не се очаква този месец да има по-високи от нормалните валежи, показва обаче актуалната прогноза на НИМХ. Температурите ще се повишат и преобладаващите максимални ще са между 33° и 38°. През повечето дни от второто десетдневие ще бъде предимно слънчево и сухо, почти без валежи. Сухото и топло време ще продължи през септември и октомври.

ПОЛОВИН ЕВРОПА Е ЗАСЕГНАТА ОТ БЕЗВОДИЕТО

Дори в северните Стокхолм, Ротердам, Манчестър и Бирмингам усещат, че идва криза

Половин Европа и Средиземноморието са засегнати от суша в началото на юни, което е рекорд за това време на годината, показват данни на Европейската обсерватория за наблюдение на сушата. В Гърция, Кипър, Италия, Испания, Португалия се наблюдава „висок воден стрес“, техните достъпни водни ресурси намаляват средно годишно с 40%. Сушите са по-често срещани и са по-екстремни, отколкото в средата на миналия век. От 1950 г. до 2021 г. количеството влага както във въздуха, така и в почвата е намаляло значително и тази тенденция ще продължи докъм 2100 г.

 Това е заключението на учените, направили проучване за „изсъхваща Европа“. В последните 70 години средната сухота на въздуха през лятното полугодие (от април до септември) се е увеличила в цяла Европа. Дори в най-северните страни в Европа вече отчитат първите предупредителни признаци на засушаване. Стокхолм, Ротердам, Манчестър и Бирмингам са сред градовете, изложени на най-сериозен риск от недостиг на вода през следващите десетилетия.

Природозащитната организация WWF предупреждава, че засушаванията представляват сериозна заплаха за човешкия живот, поминък и икономическа стабилност. 22% от основните хранителни култури, като пшеницата например, се отглеждат на територии с висок или много висок риск от засушаване.

В нашата страна през последните две години рязко паднаха добивите от пшеница, слънчоглед и царевица, а фермерите калкулират загуби. Пасищата изсъхват и фуражът за животните поскъпва. Това пък се отразява в цената на млякото и месото, които вдигат инфлацията в потребителската кошница.

ДО 28 НОЕМВРИ СЕ РЕГИСТРИРАТ КЛАДЕНЦИ И ГЕРАНИ

Собствениците на кладенци, сондажи, герани, каптирани извори, дренажи до 28 ноември 2025 г. трябва да подадат заявление в съответната басейнова дирекция за вписване на съоръженията, разположени в собствения им имот, припомнят от Министерството на околната среда и водите. Изискването важи за обекти, които до момента не са вписани в регистъра според изискванията на Закона за водите. Съоръжения, които не са регистрирани до тази дата, не могат да бъдат ползвани и подлежат на ликвидация за сметка на своя собственик, който носи и административнонаказателна отговорност.

Заявлението се подава в една от четирите Басейнови дирекции, в чиято територия на управление попада имотът – „Западнобеломорски район“, „Черноморски район“, „Дунавски район” и „Източнобеломорски район“. Документът за регистрация на кладенец за собствени потребности може да се подаде и чрез съответния кмет на община, район, кметство или кметския наместник по местонахождението на кладенеца. Такса за регистрация на водовземни съоръжения, използвани за собствени потребности на гражданите, не се заплаща. Тази регистрация се отнася за кладенците, водата от които се ползва за битови цели, за поливане и отглеждане на животни за нуждите на домакинството.

Ползването на вода до 10 кубика на денонощие от регистрираните кладенци в населените места е безплатно. Не се изисква монтиране на водомери и за тези кладенци не се заплащат никакви държавни такси или данъци. Регистрацията е необходима, за да се защитят интересите на гражданите при предоставяне права за черпене на вода в района на съответното населено място и ограничаване на опасността от пресъхване на кладенците, обясняват от ековедомството.

„ИСКЪР“ Е ПЪЛЕН ЗА ДВЕ ГОДИНИ НАПРЕД

В момента язовир „Искър“ е пълен и има вода за София за две години напред, дори да не падне и капка дъжд. Най-големият язовир в България е проектиран от бившия кмет на София инж. Иван Иванов. Осъден на смърт от Народния съд, той работи под милиционерски надзор и всеки ден е воден от затвора до проектантската стая.

На 26 януари 1949 г. проектът е одобрен от експертен съвет към тогавашното Министерство на електрификацията и мелиорациите, а по-късно инж. Иванов е помилван. Основното строителство започва в края на 1950 г., а на 6 септември 1954 г. хидровъзелът е официално открит. За времето си той е най-голямото техническо съоръжение в България. Язовирната стена е бетонна и съставена от 18 блока, като средните са с ширина 14 метра, а към краищата ширината постепенно намалява до 8,4 метра. Максималната й височина е 74,65 метра, а целият язовир е дълъг 13,5 километра.

През 1976 година язовирът достига максимален обем от 675,5 милиона кубически метра. Тогава, за да се избегнат наводнения, преливникът е затворен и временно надграден. Най-ниският обем е през април 1994 година – въпреки въведените по-рано ограничения на водоснабдяването в София в язовира остават само 53,9 млн. кубически метра, а градът преживява жесток воден режим. Тогавашният кмет Янчулев твърди, че „Кремиковци“ е ползвало питейна вода от язовира за производствени нужди.

ПРОФ. ГЕОРГИ РАЧЕВ, КЛИМАТОЛОГ: АВГУСТ ЩЕ СИ ОТИДЕ СУХ, ТАКАВА Е ПРОГНОЗАТА И ЗА СЕПТЕМВРИ

– Ще има ли дъжд през август, проф. Рачев?

– Юли беше със символични превалявания. Лошото е, че през следващите десетина дни няма да има валежи. Август ще си отиде сух, след средата на месеца температурите ще се повишат още повече, достигайки стойности от над 35 градуса. Но такива са дългосрочните прогнози и за септември. Което означава, че и градовете на каптажи, на сондажни кладенци, които ще понижат нивото си, също ще минат на временен режим. Трябва да се пести вода поради простата причина, че захапваме трети месец с по-малки валежи. Повечето български реки текат на абсолютен минимум.

– Има различни данни, но според някои прогнози към половин милион ще станат българите, които ще имат проблеми с водата това лято. Какви са вашите наблюдения?

– Много хора са на режим, но все пак имат някаква вода, макар че е срамно това да се случва в XXI век в Европа. Но има населени места, които нямат вода с дни и седмици. Това не е режим, това е липса на достъп до питейна вода, нарича се геноцид. Спомням си през 1995 година, когато София беше пред закриване, защото 18 часа имаше вода, а 54 часа – не. И то е, защото източихме язовир „Искър“, който е неизточваем. Капка да не капне, той може две години да захранва цяла София, чието месечно потребление е 20 милиона кубика. Но го източиха, за да изкарат няколко милиона от електроенергия. Същото става и в момента с уж поливните пощи. От язовир „Жребчево“ са източени 109 милиона кубика, от които само 5 милиона са фактурирани за напояване и са платени. Обществен ресурс се пилее за частни интереси. Водата, която отива за напояване, минава през ВЕЦ-а, но се оказва, че после е открадната.

– И миналата година говорихме за липса на вода, за воден режим, сега отново. Едно и също, защо и докога?

– Защото никой не си мърда пръста. Стигнахме дотам, че в Шумен, където за милиони направиха т.нар. воден цикъл, сега казват, че загубите са повече, отколкото преди. Как може да се загубят 80% от водата? Такова нещо в световен мащаб няма. Вместо да падне на 60%, колкото е средно в България, изведнъж загубата на вода скочи. Преди режима на Перник никой не знаеше колко се черпи от язовира, гледаха нивото му, а не тръбата. Да не говоря, че водата се ползваше за промишлени нужди. Истината е, че у нас се краде, много се краде!

Материалът Началото на края: Голямата суша е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ

Сподели сайта, ако ти харесва. Благодарим ти !