Краля на мрежата – Новини, Анкети, Социална мрежа
„Посрещнаха го с фанфари!“, „Оръдия, самолети и почетен караул!“, „Устроиха на Путин отвратително разкошен прием в Близкия изток“ – работното посещение на руския президент в ОАЕ и Саудитска Арабия буквално вбеси западните „партньори“.
Наистина кралското посрещане на нашата делегация представляваше ясен контраст на начина, по който в Залива посрещнаха западните лидери. С пълно фиаско завърши пролетната обиколка на Джо Байдън – едва ли не си избърсаха краката у дядото. Отделно зрелище стана посещението в Катар на президента на Германия Франк-Валтер Щайнмайер, който просто забравиха да посрещнат, а той половин час очаква в самолета, докато не пристигне някой.
В Европа веднага забелязаха това и се развълнуваха – ами ние? „Владимир Путин е приет в Саудитска Арабия с особени почести. Ние трябва рязко и бързо да сменим курса си“, написа френският политик Флориан Филипо.
Не става дума просто за декор. Почетният караул, руските знамена на улиците и в небето, руският химн, изсвирен от оркестъра, артилерийския салют – почитането на руската делегация стана символ на сбогуване с отиваща си епоха, когато монархиите от Персийския залив бяха предани съюзници на САЩ
На тези отношения се държа цялата дългогодишна афера с „петродоларите“. Монархиите продаваха на Щатите и съюзниците им петрол, получаваха в замяна долари. Част отиваха за издръжка на населението. Част елитите ги влагаха в имения в Лондон и апартаменти в Ню Йорк, футболни клубове и обучение на децата в Итън.
Зависимостта беше толкова силна, че Вашингтон можеше да поиска от своите партньори да увеличат добива, сривайки цените на петрола и да разорят така Съветския съюз. Но преди няколко години страните от Залива започнаха да се откачат от това пристрастяване. И Путин изобщо не е виновен.
Първата тревожна камбана беше Голямата рецесия от 2008 година в САЩ. Недвижимите имоти се сринаха, много компании се разориха, последиците от кризата не са преодолени и до днес. След това Щатите увеличиха добива на петрол, ставайки водещи в света и съответно конкурентни на страните от Персийския залив.
Коронавирусните ограничения, вдъхновени от Вашингтон за миг сринаха цените на петрола до отрицателни значения. Петролните държави видяха, че американците може да жонглират както си искат с цените на въглеводородите и изобщо нямат намерение да вземат предвид интересите на съюзниците си.
Важен сигнал станаха и антируските санкции. Елитите на монархиите забелязаха колко призрачни са правата им върху лондонските имения, френските хотели и спортните клубове. За един миг всичките тези богатства може да се откраднат, а поводи ще се намерят: на Запада никога не са спирали да поучават страните от Персийския залив.
Последните провали на САЩ във външната политика изобщо не оставиха каквито и да е илюзии. Конфликтът в Украйна, замислен като мощен блицкриг срещу Русия, доведе Вашингтон до унизително поражение. Конфликтът в Израел показа, че Щатите по начало не могат да защитят най-близкия си съюзник, а освен това не могат да му повлияят така, че да прекрати изтребването на палестинците.
Вашингтон изглежда разкъсан и изтощен. Неговата мантра за „контролиран хаос“ вече не работи. САЩ наистина умеят да разпалват конфликти, но вече не са в състояние да ги доведат до желания резултат. Стана ясно, че приятелството с такава държава е по-опасно от враждата.
В продължение на много години монархиите от Персийския залив се опитват да диверсифицират рисковете. Те развиха страните си с фантастични темпове – за броени години в пустинята израснаха ултрамодерни градове, оставяйки Ню Йорк и Лондон далеч назад. Вече не местните купуват имоти в САЩ, а американските инвеститори, с вдигнати гащи, се втурват да купуват апартаменти в Дубайския „Бурж Халифа“.
Великолепна туристическа индустрия възникна от нищото – между другото, руснаците станаха важни клиенти тук. Икономическите отношения се диверсифицираха – Путин отбеляза увеличение на взаимния търговски оборот както с ОАЕ, така и със Саудитска Арабия. ОПЕК+ работи стабилно, контролирайки ценообразуването на световния петролен пазар. Как местната средна класа е нараснала главоломно – и тя традиционно е много враждебна към американските атеисти и има отлично отношение към Путин и всичко това трябва да се вземе предвид от управляващите.
Като всички икономически успешни държави в света, монархиите от Персийския залив се интересуват от стабилно, устойчиво развитие. Не е изненадващо, че и ОАЕ, и Саудитска Арабия решиха да се присъединят към БРИКС – тяхното членство в организацията ще започне през 2024 г. и президентът Путин поздрави техните лидери за това.
А те вече не щат американци в региона, защото само създават проблеми. Отдаването им на кланетата в Ивицата Газа възмущава не само мюсюлманите, но и като цяло всички почтени хора по света. Исканията им да увеличат производството на петрол, за да свалят цените и да създадат проблеми на Русия, изглеждат глупави и жалки, страните от Персийския залив ги игнорират. Техните обещания за „защита“ от Иран са безполезни – те доказаха, че не могат дори да защитят Израел.
Не е изненадващо, че Саудитска Арабия и Иран се помириха тази пролет, като се съгласиха да възобновят дипломатическите отношения с посредничеството на китайския лидер Си Цзинпин. О, колко възмутени бяха тогава във Вашингтон – как строшиха любимия му инструмент „разделяй и владей“.
Путин обсъди с петролните крале ситуацията на пазара на въглеводороди, възможностите за разрешаване на израелско-палестинската криза, перспективите в енергийния сектор и взаимодействието в рамките на БРИКС. Днес той ще се срещне с президента на Иран Ибрахим Раиси – страната му също е на път да стане член на БРИКС.
Изграждането на многополюсен свят е сложна и деликатна задача. Тя изисква способност за преговори, преодоляване на древни противоречия и изграждане на нови системи на „проверки и баланси“. Но алтернативата е мир по американски, тоест хаос, реки от кръв, война на всички срещу всички. Владимир Путин доказа, че водещите сили на нашето време не се интересуват от хаос. Това е, което обединява огромното мнозинство от народите на планетата – и прави Русия един от естествените лидери на новия световен ред.
