
Президентът Илияна Йотова вече има петима кандидати, измежду които да избира на кого да възложи съставянето на служебно правителство, което да проведе предсрочните парламентарни избори.
Пръв съгласието си даде подуправителят на Българската народна банка (БНБ) Андрей Гюров, който преди да поеме този пост бе депутат от „Продължаваме промяната“, припомня Медиапул.
След него в списъка влезе заместник-омбудсманът Мария Филипова. Днес желание да поемат отговорност за управление на държавата заявиха и управителят на Сметната палата Димитър Главчев и заместничките му Маргарита Николова и Силвия Къдрева, които не са толкова известни на широката публика.
Предстои да видим на кого от тях ще връчи мандата Илияна Йотова.
Андрей Гюров е един от съучредителите на „Продължаваме промяната“ и беше депутат в три поредни парламента преди през лятото на 2023 да бъде избран за подуправител на БНБ. Но през 2024 г. беше отстранен от поста заради решение на Антикорупционната комисия (КПК) за несъвместимост.
Причината беше, че се е забавил с излизането от управата на няколко дружества. Той обжалва и в момента казусът е заседнал във Върховния административен съд, който пък чака становище на Съда на Европейския съюз. Междувременно Гюров е в неплатен отпуск, но остава подуправител, което го оставя в т.нар. „домова книга“ за служебните министър-председатели.
Името му се спрягаше за премиер още преди Румен Радев да обяви оставката си като държавен глава.
Председателят на Сметната палата Димитър Главчев беше първият служебен премиер, назначен, след като парламентът реши да ограничи правомощията на президента при избора на временни министър-председатели. Той беше единственият от домовата книга, който през пролетта на 2024 г. се съгласи да поеме поста.
И остана на него на практика два пъти.
Димитър Главчев беше депутат в няколко парламента. През 2017 г. за няколко месеца беше и председател на Народното събрание. Подаде оставка след скандал с БСП и лидера ѝ към онзи момент Корнелия Нинова.
През 2023 г. той беше избран за председател на Сметната палата. Към онзи момент ПП-ДБ управляваха в сглобка с ГЕРБ.
След като приключи с кариерата си на служебен премиер, Димитър Главчев се върна начело на Сметната палата.
Маргарита Николова и Силвия Къдрева бяха избрани от парламента за заместнички на Главчев в началото на миналата година .
Маргарита Николова има интересна кариера, започваща като счетоводител в спортни федерации и организации. В правителството на НДСВ, от 2001 г. до 2005 г., Николова става финансов директор в Държавната агенция за младежта и спорта, а впоследствие – и в Министерството на младежта и спорта, по времето, когато начело на тези структури беше Васил Иванов – Лучано.
В мандата на министър Васил Иванов Николова става и член на съвета на директорите на „Националната спортна база“.
През 2006 г. Николова става финансов директор на Изпълнителната дирекция по рибарство и аквакултури, а после за кратко работи в социалното и в регионалното министерство.
От края на 2010 г. до влизането си в Сметната палата Маргарита Николова е икономически директор на „Българската национална телевизия“. Докато е заемала този пост, в продължение на три години (2011 – 2014 г.) тя е била и в Консултативния съвет на Сметната палата.
Именно по тази причина се поставяше въпросът дали няма етичен конфликт в това, че докато Сметната палата е одитирала дейността на БНТ в тези години, главният икономист на медията е консултирал палатата. Докато е работила в БНТ и в палатата Николова е била и общински съветник на партия „Атака“ в София между 2011 г. и 2013 г.
Докато е икономически директор на БНТ, Николова изкарва и два депутатски мандата, става ясно още от биографията ѝ. През 2013/2014 г., по време на кабинета „Орешарски“, тя е депутат от „Атака“, а при третия кабинет на ГЕРБ – от 2017 г. до 2021 г., е народен представител от „Обединени патриоти“.
Другата дама, която може да стане служебен премиер, е Силвия Къдрева. Тя е дипломиран магистър библиотекар-информатор. През 1999 г. по предложение на тогавашния председател на Сметната палата Георги Николов тя започва работа в институцията, а през 2006 г. е привлечена като експерт в създадения по това време Публичен регистър на имуществото и доходите на лицата на висши длъжности. През 2018 г., когато регистърът е преместен в Антикорупционната комисия (КПКОНПИ), Къдрева се мести в комисията заедно с регистъра.
След разделянето на комисията тя става изпълняваш функциите член на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
През 2018 г. бе избрана от Народното събрание за член на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
През септември 2025 г. управляващата коалиция избра Мария Филипова за заместник-омбудсман, което автоматично я превърна в потенциален служебен премиер.
Филипова е юрист по образование, а през последното десетилетие се доказа като дялан камък, който е използван за попълване на всякакви ключови позиции в регулаторите.
Тя първо беше експерт в Министерството на правосъдието (МП), след това оглави Държавната комисия по хазарта, после стана заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН).
Точно преди да стане заместник-омбудсман, тя беше председателка на Комисията за защита на потребителите. Като такава тя предприе тежка атака срещу телекомите и дори поиска отнемането на лицензите им заради системни нарушения и нарушаване правата на потребителите, заплашвайки по този начин мобилните и интернет услуги за бизнеса и гражданите.
В крайна сметка беше отрязана от Комисията за регулиране на съобщенията. Тя заведе и дела срещу фирма за бързи кредити.
Материалът ДОСИЕ: Кои са петимата кандидат-премиери? е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.
Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
Народ
Be the first to comment