През последната година, докато Доналд Тръмп започна търговска война, атакуваше американски институции, включително Федералния резерв, и отправяше заплахи към съюзници като Гренландия, световният растеж показа изненадваща устойчивост. Инфлацията продължи да спада, а фондовите пазари в Европа и другаде достигнаха нови върхове, въпреки различните шокове.

Сега, с разрастването на атаката на САЩ и Израел срещу Иран в по-широк регионален конфликт, пазарът на петрол се превръща в основния канал за определяне на това дали досегашната относително благоприятна тенденция ще се запази, като се има предвид потенциалът на конфликта да наруши доставките.

Ключовият въпрос е дали САЩ и техните партньори ще успеят да предотвратят продължително прекъсване на енергийните доставки през Ормузкия проток, който минава по южното крайбрежие на Иран. Ако движението на танкерите продължи и поскъпването на цените бъде ограничено от решението на производителите на петрол да увеличат добива, щетите за растежа могат да се окажат ограничени.

В противен случай рязкото покачване на цените на енергията рискува да възобнови инфлацията в големите икономики, да осуети плановете на централните банки за намаляване на лихвите и да подкопае бизнес доверието. „Петролът е критичният канал“, посочва пред Financial Times Нийл Шеринг, главен икономист в Capital Economics.

Потенциален ръст на цените на петрола

Има два основни сценария за енергийните пазари, според Едуард Фишман, старши сътрудник в Съвета за външни отношения и автор на книгата „Chokepoints“. В първия сценарий се случва „значително и продължително прекъсване на целия трафик през Ормузкия проток“, който е най-важният за морския трафик в света“. Тъй като през протока преминава около една пета от световния петрол, неговото блокиране би предизвикало „монументален шок за глобалните цени на петрола“.

В такъв случай анализаторите прогнозират, че цената на петрола може да премине 100 долара за барел, като брент вече е близо до 7-месечен връх от 73 долара за барел, покачвайки се с почти 12% през последния месец на фона на нарастващите очаквания за конфликт между САЩ и Иран.

Пазарите на природен газ също биха били засегнати, което би предизвикало инфлационен натиск в големи икономики, включително Европа.

По-вероятен сценарий

По-вероятният и по-малко разрушителен сценарий е, че протокът няма да бъде напълно затворен, но продажбите на петрол от Иран ще бъдат прекратени. В този случай цената на петрола вероятно ще скочи до около 80 долара за барел. Ако други производители увеличат добива, въздействието може да бъде ограничено. OPEC+ обяви, че ще повиши добива през април с 206 хил. барела на ден, малко над очакванията, в опит да успокои пазара.

Нийл Шеринг подчертава, че ръст от 10 долара за барел „не би имал съществен ефект върху инфлацията и растежа“.

Влияние върху САЩ

САЩ вече са до голяма степен енергийно самодостатъчни – през 2024 г. са внесли само 17% от потребяваната енергия, което е най-ниският дял за последните 40 години.

Все пак, рязко повишаване на глобалните цени на петрола може да засегне американските потребители и компании, водейки до по-високи цени на бензина и видим натиск върху домакинствата, особено преди междинните избори през ноември.

Цена от 100 долара за барел петрол може да увеличи инфлацията от 2.4% до над 4%. Това би направило Федералния резерв по-малко склонен да намалява лихвите през годината.

Влияние върху глобалната икономика

Всяко устойчиво повишение с 10 долара на барел може да намали растежа с 10-20 базисни пункта в следващите 12 месеца. Ако цената на петрола достигне 120 долара и се запази на това ниво, както посочват икономистите на Barclays, САЩ и световната икономика ще понесат значителен удар.

Повишението на цената на петрола подкрепя и долара спрямо други валути, като исторически подобни шокове водят до укрепване на американската валута.

Китай, Индия, Япония и Южна Корея биха били засегнати най-силно, тъй като през Ормузкия проток преминават значителни количества суров петрол и LNG за азиатските пазари.

Цена на брента от 100 долара за барел може да добави между 0.6% и 0.7% към глобалната инфлация. Европа също ще усети натиск, особено върху цените на LNG, но за момента инфлацията в еврозоната остава под целта на ЕЦБ, което дава възможност за запазване на текущата политика.

Във Великобритания рязкото поскъпване на енергията може да затрудни планираното намаляване на лихвите от централната банка.

Финансови и пазарни рискове

Конфликтът се случва в период на висока пазарна чувствителност. Акциите на американските банки вече регистрираха най-голям спад от април насам, а технологичните акции продължават да се понижават заради несигурността около AI.

Продължителният конфликт, който дестабилизира енергийните пазари, може да подкопае доверието на инвеститорите, да забави инвестициите и да увеличи несигурността в глобалните финансови пазари.

Въпреки това някои анализатори остават оптимисти, отбелязвайки, че световната икономика показа устойчивост през последната година въпреки многобройните геополитически шокове. „Растежът на световната икономика и търговия остава изключително устойчив“, казва Инес Макфи, главен икономист в Oxford Economics.

Материалът Как влияе войната в Иран – пазари, финанси, петрол е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ

Сподели сайта, ако ти харесва. Благодарим ти !