Държавните финанси рязко се влошават

Изпълнението на консолидираната фискална програма в началните месеци на 2026 г. очертава тенденция на системно отклонение от принципите на фискална дисциплина, заложени в националното законодателство. В тази статия ще разгледам състоянието на публичните финанси през януари и февруари 2026 г., като се фокусирам върху съответствието на действията на изпълнителната власт със Закона за публичните финанси (ЗПФ) и потенциалните рискове, породени от предложените изменения в нормативната уредба за текущата бюджетна година.

Наблюдаваната трансформация на бюджетното салдо от излишък към края на януари в размер на 0.2 млрд. евро до значителен дефицит от 0.6 млрд. евро към края на февруари изисква детайлно изследване на факторите, довели до това влошаване, и оценка на предложените коригиращи или допълващи законодателни инициативи.

Динамика на бюджетното изпълнение в началото на 2026 г.

Предварителните данни за изпълнението на консолидираната фискална програма към края на февруари 2026 г. показват, че негативната тенденция от последните няколко години, която дори се задълбочи през 2025 г., продължава. Към края на януари 2026 г. се отчита излишък от 212.1 млн. евро, което представлява 0.2% от прогнозния брутен вътрешен продукт. Този положителен резултат обаче прикрива мащабно превишаване на разходните лимити. Приходите и помощите за януари възлизат на приблизително 3.6 млрд. евро, докато разходите достигат 3.4 млрд. евро.

Анализът на разходната част установява, че през януари 2026 г. са похарчени с 444.6 млн. евро (15.1%) повече в сравнение със същия период на 2025 г. По този начин редовното правителство пряко е нарушило чл. 87 от Закона за публичните финанси, който при липса на приет годишен бюджет ограничава месечните разходи до размерите им за същия период на предходната година. При стриктно спазване на законовата рамка, излишъкът за първия месец на годината би трябвало да възлиза на 656.7 млн. евро.

През февруари 2026 г. фискалната позиция се влошава рязко, като се преминава към дефицит от 0.6 млрд. евро, или 0.5% от заложения БВП. Кумулативните приходи към края на февруари са оценени на 6.9 млрд. евро – нарастване с 1.3 млрд. евро спрямо февруари 2025 г. Този прираст се дължи на увеличение на данъчните приходи с 0.8 млрд. евро и на постъпления от помощи и дарения в размер на 0.5 млрд. евро. Въпреки това разходите за същия период нарастват до 7.4 млрд. евро спрямо 6.1 млрд. евро през предходната година. Увеличението на разходите се концентрира основно в социалните плащания, разходите за персонал и пенсии, както и в капиталовите разходи.

Трябва да се отбележи, че служебното правителство встъпва в длъжност на 18 февруари 2026 г., което означава, че по-голямата част от реализирания дефицит за месеца е резултат от действията на предходния редовен кабинет. Въпреки това последващите законодателни предложения на служебното правителство показват липса на намерение за фискална консолидация и стриктно придържане към ЗПФ.

Правна рамка и отклонения от Закона за публичните финанси

Функционирането на държавните финанси през 2026 г. се урежда от т. нар. “удължителен” закон за приходите и разходите, който предвижда временно прилагане на бюджетните параметри от 2025 г. до приемането на редовни закони за държавния бюджет, бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК. Член 1 от този закон изрично посочва, че той действа за срок, не по-дълъг от три месеца, при спазване на чл. 87 и чл. 98 от ЗПФ. Основните принципи на ЗПФ изискват при липса на нов бюджет разходите да не надвишават нивата от предходната година, като се гарантират приоритетно плащанията за заплати и социални нужди.

Служебното правителство обаче предлага проект за изменение и допълнение на този закон, който съдържа разпоредби, влизащи в колизия с фундаменталните правила на ЗПФ. В него се предвижда заличаване на ограничителния срок от три месеца. Макар това да решава проблема с техническото изтичане на удължителния период останалите предложения създават предпоставки за неконтролиран разходен натиск. Проектът предвижда възможност за извършване на допълнителни разходи и трансфери за сметка на наличности от предходната година за увеличение на заплати и социални плащания, произтичащи от актове на Народното събрание и Министерския съвет. Подобна гъвкавост директно нарушава ограничението на ЗПФ разходите да не надвишават тези от същия период на предходната година.

Анализът на мотивите към законопроекта установява, че правителството аргументира тези промени с открити “недостатъци” на ЗПФ. В действителност единственият съществен недостатък на чл. 87 от ЗПФ е времевото ограничение до три месеца, което при продължителна политическа нестабилност може да доведе до правен вакуум. Решението обаче не е в позволяването на нови разходи, които влошават дефицита, а в приемането на текст, който гласи, че бюджетът от предходната година се прилага до окончателното приемане на новия бюджет за текущата година. Всяко друго разширяване на разходната част в условията на временен бюджет компрометира фискалната устойчивост.

Управление на държавния дълг и ликвидността

Критичен момент в предложения ЗИД е новият чл. 3а, който регламентира възможностите за поемане на дълг до приемането на редовен бюджет за 2026 г.. Текстът предвижда правомощия за Министерския съвет да извършва дългови операции на международните пазари и да променя средносрочната програма за емитиране на дълг. Липсата на конкретни лимити в този член, извън общите препратки към ЗПФ, създава риск от прекомерно задлъжняване за финансиране на текущо потребление, а не на инвестиционни нужди или рефинансиране на стари задължения.

Рационалното фискално управление изисква емитирането на дълг в периоди на липса на приет бюджет да бъде ограничено само до сумите, необходими за покриване на плащания по падежи на вече съществуващи емисии. Целесъобразно е в закона да се добави текст, който позволява емисии на дълг единствено до размера на дължимите плащания, които предстоят в рамките на следващите два месеца. Това би осигурило ликвидна стабилност на държавата, без да позволява промяна на дългосрочната дългова траектория. Предложените в ЗИД текстове обаче са формулирани по начин, който позволява по-широко тълкуване и потенциално използване на дълга за покриване на структурните дефицити.

Анализ на разходните фактори и социално-икономически рискове

Данните от консолидираната фискална програма за януари 2026 г. показват, че социалните разходи и разходите за персонал продължават да бъдат основните генератори на разходен натиск. Разходите за персонал и текуща издръжка възлизат на почти 1.2 млрд. евро, а социалните плащания (включително пенсии) надвишават 1.6 млрд. евро. Същевременно субсидиите са в размер на 225.2 млн. лв. Нарастването на тези позиции спрямо предходната година е основната причина за превишаването на лимита от 444.6 млн. евро, за който се твърди в анализа на текущата ситуация.

Предложеният ЗИД се опитва да легитимира тези по-високи разходи, като позволява на общините също да извършват разходи, надвишаващи миналогодишните, ако са за сметка на собствени приходи или заемни средства. Въпреки че това цели да осигури функционирането на местната власт, общият ефект върху сектор “Държавно управление” е експанзивен. В условия на инфлационен натиск всяко увеличение на разходите, което не е подкрепено от адекватно увеличение на приходите, действа проциклично и застрашава макроикономическата стабилност.

Ролята на министъра на финансите в този контекст е да действа като гарант на фискалната дисциплина. Основната му задача трябва да бъде ограничаването на желанията на останалите министерства за допълнителни разходи. Необходимо е да се дефинира ясен списък с приоритетни разходи, който да включва само критично важните социални и здравни плащания, както и заплатите в бюджетния сектор. Всички останали области, като издръжка, некритични субсидии и нови капиталови разходи, следва да бъдат подложени на стриктни икономии или отлагане до приемането на редовен бюджет.

Препоръки

Изпълнението на бюджета е отговорност на правителството, включително на служебните такива. Фактът, че е реализиран дефицит до края на февруари, изисква незабавни коригиращи мерки, съобразени със ЗПФ. Тези мерки трябва да целят постигането на балансиран бюджет на месечна основа за оставащия период до избора на редовно правителство. Общите разходи за всеки текущ месец не трябва да надвишават реализираните приходи, помощи и дарения. Поддържането на нулево бюджетно салдо е единствената адекватна стратегия в условия на липса на политически консенсус за дългосрочната бюджетна рамка.

Анализът на текущото състояние на публичните финанси в България установява сериозни отклонения от законовата рамка и риск от дестабилизация на бюджетната позиция. Предложеният ЗИД на закона за събиране на приходи и извършване на разходи през 2026 г. се нуждае от преработка, за да не се превърне в инструмент за легитимиране на дефицитно финансиране.

Необходимо е Народното събрание да приеме промяна, която единствено премахва тримесечното ограничение за действие на удължителния бюджет, като запази всички рестрикции на ЗПФ по отношение на размера на разходите. Трябва да се въведе изричен таван за емитиране на държавен дълг, обвързан с падежите през следващите два месеца, за да се предотврати натрупването на нов нетен дълг от служебна администрация.

Министерството на финансите следва да приложи механизъм за месечно лимитиране на плащанията, който да гарантира, че разходите не надвишават приходите. Приоритизирането на социалните и здравните плащания, съчетано с ограничаване на текущата издръжка, субсидиите и капиталовите разходи, е единственият път към възстановяване на фискалното равновесие. Спазването на Закона за публичните финанси не е само въпрос на правна коректност, но и на национална икономическа сигурност и стратегическа обвързаност с европейските икономически стандарти. Акцентът трябва да бъде върху икономичността на разходите – т. е. постигането на същите резултати при по-ниски разходи.

Материалът Държавните финанси рязко се влошават е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ