Най-много ще страдат българите, които са в предпенсионна възраст, през 2024 година от икономическа гледна точка, според експерта Мика Зайкова.
Основното перо, според него, е фактът, че хората над 60 години все повече се нуждаят от лекарства, а техните доходи са постоянно намалени от инфлацията. Въпреки това, инфлацията при цените на храните и горивата не се отчита в бюджетните изчисления в Европейския съюз. Затова съществува рискът тези българи да загубят работата си преди да навършат пенсионната възраст, която се увеличава всяка година.
Това ги принуждава да правят компромиси и да се натоварват допълнително, за да си покрият разходите.
Нарастващата възраст и необходимият трудов стаж за получаване на пенсия ще бъдат в сила от Новата година. Жените трябва да са навършили 62 години и 2 месеца, вместо 62 години, и да имат стаж от 36 години и 6 месеца. При мъжете, увеличението на възрастта също е с месец и достига до 64 години и 7 месеца, въпреки че средната им продължителност на живота е по-кратка.
Необходимо им е да имат трудов стаж от 39 години и 6 месеца. Увеличението на минималния размер на осигурителния доход от 780 на 933 лева се отразява и на цената на стажа, който желаещите могат да закупят.
Цената на стажа се увеличава с над 30 лева на месец – от 154,44 лева на 184,73 лева. Ако някому липсва стаж, то той може да закупи до 5 години. За целия този период от пет години кандидат-пенсионерът трябва да заплати 11 084 лева, в сравнение с 9 266,40 лева през 2023 г.
Обучението в университет се признава като стаж, но и то се заплаща. Плащането се извършва по банков път, но трябва да бъде издадено и удостоверение от отделение на НОИ, за да бъде признато.
Пенсиите за работещите хора ще бъдат пресмятани от 1 април 2024 г. При пресмятането се взема предвид допълнително придобитият стаж на пенсионера след като е излязъл на пенсия или след последното пресмятане. За да се извърши пресметката, пенсионерът трябва да е придобил поне един ден стаж през предходната година.
„Работещите пенсионери са определено по-финансово стабилни от непенсионираните, само ако са достатъчно здрави. Това е особено проблематично в сферата на здравеопазването, където лекари и медицински сестри продължават да работят, въпреки че някои от тях се движат с трудности“, коментира икономистът.