Българският частен ИТ сектор, който е един от най-добре развитите в Европа, многократно е изразявал недоволството си от модела, по който държавата възлага проекти, в които с разходват публични финанси.

Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), например, редовно призовават за прозрачност. По време на заседания на Парламентарната комисия по електронно управление техни представители открито критикуват „привилегированото монополистично положение“ на „Информационно обслужване“ (ИО) и настояват за справедлива, конкурентна среда, в която държавата да използва експертизата на целия пазар, а не само на една държавна фирма.

„In-house“ поръчките – директно възлагане без открит търг по Закона за обществените поръчки – са честа тема в Народното събрание. През годините различни министри на финансите и депутати са критикували практиката, при която милиони левове се насочват към ИО, а дружеството от своя страна наема частни подизпълнители – процес, който според критиците намалява прозрачността и заобикаля правилата на свободния пазар.

Най-яркият пример за проблема с капацитета и концентрацията на всички системи на едно място е Националната здравноинформационна система (НЗИС), разработвана и поддържана от ИО.

Въвеждането на задължителни електронни рецепти за антибиотици и лекарства за диабет през октомври 2023 г. пък предизвика сериозен срив в обслужването на пациентите. Заради софтуерни несъответствия и липса на свързаност хиляди пациенти не можеха да получат лекарствата си. Стигна се дотам, че омбудсман №1 тогава Диана Ковачева официално сезира здравния министър за лавината от жалби, а държавата трябваше да върне хартиените рецепти за гратисен период.

Периодично в медиите – през 2021 г. покрай ваксинационните сертификати, през юли 2023 г., както и в края на 2025 г. и началото на 2026 г. – се появяват новини за „срив“ или „технически проблем“ в сървърите на НЗИС или НЗОК, заради които аптеките в цялата страна спират да отпускат лекарства по каса, докато екипите на „Информационно обслужване“ не отстранят аварията.

Това е класически пример за Single Point of Failure – когато една централна система блокира, спира работата на аптеки, болници и лекари в цялата държава. Време е проблемът да бъде решен генерално, което ще е от полза на държавата, бизнеса и целия народ.

Материалът IT секторът скочи срещу монопола и in-house поръчките е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ

Сподели сайта, ако ти харесва. Благодарим ти !