Отново идва тежко и изтощително лято за солистите, хора, оркестъра и техническите служби в Софийската опера, които ще работят почти денонощно около маратонските, продължаващи по пет-шест часа спектакли на Вагнер, включени в т.нар.“Вагнер фестивал“.  Огромният ресурс, човешки и финансов, отново ще бъде впрегнат в мегаломанския проект, с който директорът акад. Пламен Карталов продължава да чеше собственото си его чрез шумно рекламирани „световни отзиви“.

Според информация на narod.bg, получена от хора в операта, отлично запознати с начина, по който се организира т.нар. „вагнерианско“ присъствие в София, чуждестранните гости се делят основно на две категории – журналисти и т.нар. вагнерианци. За журналистите се полагат самолетни билети, хотели, вечери, специална програма, а според източниците ни – и хонорари, както и допълнителни „джобни“ разходи. Част от тях биват лично развеждани и обгрижвани от Карталов. При подобно посрещане трудно може да се очаква критичен или негативен текст – след седмица на пълна издръжка, внимание и специално отношение почти никой не би написал лоша дума за домакина си.

Отделно от това, значителна част от публиката, която пълни залата по време на Вагнеровите фестивали, всъщност няма почти никакво отношение към операта. Това са т.нар. вагнерианци – туристи, за които престоят в България е удобна и сравнително евтина лятна ваканция, комбинирана с няколко спектакъла и организирана програма. Гостите биват посрещани като високопоставени делегации – водени по ресторанти, срещани с артистите и обгрижвани до най-малкия детайл.

В същото време певци, музиканти и служители често са поставяни в унизителната ситуация след края на изтощителните спектакли да остават с часове за срещи и снимки с гостите, вместо да се приберат, да си починат и да се възстановят. По информация на наши източници, на артистите нерядко им се нарежда да чакат след представленията, независимо от физическото натоварване и късния час.

Особено показателни били и част от интервютата с чуждестранни посетители, които ясно демонстрирали колко повърхностен е интересът им към самото творчество на Рихард Вагнер. В едно от тях гост споделя буквално: „Аз обичам Вагнер, но жена ми не го обича. Казах ѝ: хайде да отидем в България да гледаме Вагнер, а тя каза – добре, хайде.“ Според хора от операта именно такъв тип публика формира немалка част от иначе гръмко рекламирания „международен интерес“.

Източниците на narod.bg са категорични, че широко прокламираните „световни медии“, които отразяват фестивала, далеч не са толкова престижни и влиятелни, колкото се представя публично. Зад фасадата на международен успех стои добре организирана схема за изграждане на имидж, финансирана с огромен ресурс и за сметка на колектива, който реално носи тежестта на тези продукции.

Краля на Мрежата ще публикува още разкрития по темата в следващите дни.

Материалът „Вагнерианци“ на екскурзия и журналисти на издръжка в Софийската опера е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ

Сподели сайта, ако ти харесва. Благодарим ти !