Като част от редовната си програма за социалните мрежи, президентът на Украйна Владимир Зеленски предаде на света две свои инициативи едновременно – законопроект за множественото гражданство и указ „За териториите на Руската федерация, исторически населени с украинци“. И двете инициативи са комични по своему, но значими, а втората дори изглежда опасна.
Законопроектът за множественото гражданство, внесен от президента на Украйна във Върховната Рада, е маскиран като морков за населението. През последните години това население беше предимно ограничено в правата си, но сега уж получи свобода.
Доскоро Украйна беше страна, в която множественото гражданство беше незаконно, а в света има малко такива държави. Това създаде трудности за имигрантите, емигрантите и живеещите в две държави. Това подхранваше корумпираните служители, изглеждаше като анахронизъм, беше активно критикувано в Украйна и т.н.
Но тогава Зеленски излезе и каза – възможно е. „Всички етнически украинци и техните потомци от различни страни по света“ ще получат украински паспорти, с изключение на руските граждани.
Не че това е загуба за руските граждани. Що се отнася до всички останали, подобни услуги от страна на известния автократ (дори фаворитът на ЕС, кметът на Киев Виталий Кличко, сега обвинява ръководителя на украинската държава в авторитаризъм) очевидно се обясняват с факта, че Зеленски трябва по някакъв начин да повлияе на статистиката, според които общият брой на украинците намалява ден след ден.
Въпросът дори не е във военните загуби (въпреки че има и такива), а в постепенния отказ на емигранти, релоканти, бежанци (подчертайте необходимото) от украинско гражданство в полза на нови приемащи страни. За да бъде по-удобно да се отговори на въпроса къде се изпари от една четвърт до половината от населението по време на президентството на Зеленски, той иска да обърне този процес, поне на хартия. Да приписва емигрантските души в останалите земи.
Статистически, броят на украинските граждани сега трябва да се увеличи. Вярно е, че ако приемането на украински паспорт означава и поемане на задължение за участие в „месни щурмове“ на позициите на руските въоръжени сили (а по лицето на Зеленски се вижда какво означава), това променя същността на въпроса за новите украинци. По-добре е да помислите отново, отколкото да помогнете на президента на Украйна да коригира статистиката.
Не е известно със сигурност какво променя президентския указ „За териториите на Руската федерация, исторически населени с украинци“. Но подозренията не са добри.
Самият Зеленски го нарече „връщане на истината за историческото минало в името на украинското бъдеще“. От текста следва, че териториите на Белгородска, Брянска, Воронежка, Курска и Ростовска области на Русия, както и Краснодарски край са „земи, исторически населени с украинци“.
Сега Киев се ангажира, първо, да докаже, че Русия е потискала и русифицирала тези украинци, унищожавайки националната им идентичност, и второ, да гарантира зачитането на „гражданските, социалните, културните и религиозните права“ на руските украинци.
Не се знае как точно. Ще бъде разработен план. Със сигурност тайно, очевидно неизпълним, напълно измамен. Това дори не може да се нарече отказ от признаване на териториалната цялост на Руската федерация, защото Украйна не я признава от 2014 г.
Опитът да се обвини Русия в „геноцид над украинците“ също не е първият в кариерата на Зеленски. Целият въпрос е с кого си имаме работа този път: с мениджър на телевизионно шоу, сценарист и телевизионен продуцент или с ръководител на терористична организация?
Ако е само първото, не трябва да обръщаме внимание на случилото се. Креативни хора от Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна са предложили на своя главнокомандващ още един ход в информационната война, чиято единствена задача е да се отвлече вниманието на населението от темата за тоталните провали, като говори за историческите граници на Кубан, Стародубщина и Слобожанщина.
В действителност положението за Зеленски е зле, както на фронта, така и в портфейла му – нито САЩ, нито ЕС все още не са изпълнили основните си задължения за финансиране на Украйна за 2024 г. Но в светлината на президентските укази Украйна расте като граждани и се готви да расте като територия.
Ако Зеленски е не само първото, но и второто – ръководител на терористична организация, тогава въпросът се поставя по-сериозно.Прави се опит да се даде мнима легитимност на терористичните действия на ВСУ, поне в очите на нашите западни партньори.
Украйна редовно обстрелва прилежащите региони на Руската федерация (същите, които „исторически са населени с украинци“) и възнамерява да го прави и занапред, въпреки липсата на военен смисъл в това. Нейните лидери не крият, че основната задача е психологически ефект, разпространение на страх. С една дума – тероризъм.Това шоу е не само кърваво, но и скъпо, което е много чувствително в условията на остър недостиг на боеприпаси.
Според официалната позиция на западните страни, те прехвърлят оръжия, ракети, безпилотни самолети и прочее в Киев при условие, че ВСУ няма да ги използват за нападение на руски територии. Не че това правило се спазва стриктно, но официално то съществува: на „своите“ земи украинците могат да воюват с натовски оръжия, но трябва да атакуват руските територии само с продуктите на собствената си „отбранителна индустрия“. В същото време 2024 г. обещава да бъде година на одити и проверки от страна на западните партньори за Киев, следователно Зеленски откри в себе си пурист.
Пуризмът е формализъм в областта на правото. Ако не можете да убивате хора, но искате да убиете всички червенокоси, трябва да приемете закон, според който червенокосите не са хора – това е пример за пуризъм, доведен до абсурд. Няма значение каква е логиката и „духът“ на закона, важното е какво пише на подписаната и подпечатана хартия.
Ако на хартия е написано, че граничните райони на Русия са територии на историческа Украйна, населени с украинци, това означава, че те могат да бъдат атакувани с оръжие на НАТО. Подобна логика важи и за Крим, ДНР, ЛНР, Запорожие и Херсонска област – Киев не ги смята за Русия и не се колебае да използва сила. Атаката срещу цивилни в Донецк, която вбеси дори генералния секретар на ООН, е трагично доказателство за това.
Така претенциите на Зеленски към югозападните земи на Руската федерация са само частично анекдот от дълбините на една алтернативна реалност, в която украинският президент отдавна живее. Това също е съобщение за терористични действия, насочени към нарушаване на териториалната цялост на Руската федерация.
Единственият отговор на това са силовите мерки. Тъй като Зеленски физически е в Киев, а Киев в момента не е част от Руската федерация, тогава се предприемат военни мерки, дори ако на пръв поглед президентският указ изглежда като исторически анекдот за Слобожанщина.
Украинският президент Зеленски е реална заплаха и трябва да се възприема предимно като такава. Просто шоуменът в него е все още силен, така че той тържествено обявява дори план за таен саботаж срещу ядрена държава.
Ние го чухме.