България пред гореща есен. Вотовете стабилизираха кабинета, но напрежението остава. Делян Пеевски държи ключа не само за пълния мандат на това правителство, но и за избора на бъдещия президент на страната. Назрява вътрешно-коалиционен скандал в ПП-ДБ.

Това са част от изводите на Института за стратегии и анализи (ИСА), който публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец юли 2025 година под заглавие: 

БЪЛГАРИЯ ПРЕД ГОРЕЩА ЕСЕН.
ВОТОВЕТЕ НА НЕДОВЕРИЕ СТАБИЛИЗИРАХА КАБИНЕТА, НО НАПРЕЖЕНИЕТО ОСТАВА

Краля на Мрежата публикува резюме от основните изводи и прогнози на ИСА:  

На 8 юли завърши дълъг път, който България извървя от 2007 година насам – беше отворена вратата ни за влизане в еврозоната на 1 януари 2026 година. Това стана в момент, когато страните от Европейския съюз повече от всякога в историята на Съюза имат нужда от допълнителна консолидация. 

С приемане на еврото геополитически обрат за България става екстремно труден, почти невъзможен. Препозиционирането ни е за дълги години напред.
Предстоят обаче турбуленции.

Окончателното решение за приемането на България в еврозоната размрази всички вътрешно-политическите конфликти. Задръжките, в изчакване на решението, паднаха.

На 8 юли бе извършен и арестът на варненския кмет Благомир Коцев, а последвалото гласуване на четвъртия вот на недоверие към „Желязков“ показа, че антиправителственият фронт се разрасна. 

Събитията около варненския кмет закрепват и коалицията между ПП и ДБ. Двете сили изглеждат обречени на сътрудничество, макар вътрешните разделителни линии да стават все по-големи.

ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ НЕ СЕ ОЧЕРТАВАТ, ОПОЗИЦИЯТА РАЗЕДИНЕНА

Вотовете на недоверие стабилизират управляващата коалиция, предсрочни избори не се очертават, освен ако някоя от четирите политически сили по формулата 3 плюс 1 (ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН плюс ДПС – НОВО НАЧАЛО) оттегли подкрепата си за кабинета. Такива сигнали засега няма. Точно обратното – лидерът на ДПС Делян Пеевски категорично заяви, че хоризонтът на правителството е четири години, а Борисов многократно изтъкна, че ГЕРБ искат пълен мандат. На този фон опозицията е разединена и нефокусирана в атаките си срещу управлението.

Въпреки това предстои гореща политическа есен.
Мантрата „нови избори“ стои при всеки остър политически дебат. При предсрочни избори президентът отново ще избира служебен премиер от попълнената вече т.нар. „домова книга“. Но ако те се случат преди края на мандата му, биха могли да отключат амбиции на Радев да излезе на политическия терен със свой проект. Това е още един аргумент, който накланя везните към очакването за консолидация на мнозинството, а не за нови избори.

Предсрочни избори не са в полза на гражданите дотогава, докато не отминат трусовете от въвеждането на еврото. Процесът по присъединяването поставя предизвикателства, които едно служебно правителство трудно би могло да преодолее.

Най-добрият вариант би бил преходът от лева към еврото да се реализира при консолидация между елити (политически и икономически) и граждани. Но при настоящите разломи това е трудно да се случи.

ПРЕЗИДЕНТЪТ И Т.НАР. ГРАДСКА ДЕСНИЦА ЩЕ СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ НАПРЕЖЕНИЕТО ПРИ СМЯНА НА ЛЕВА С ЕВРОТО

Финалното решение за еврозоната е факт, но проруски, евроскептични и националистически формации, както и президентът, ще се възползват от всички отрицателни проявления на процеса при смяната на двете валути. 

С необратимостта на еврото про-и анти-руската линия/мотивация 
отслабна засега, но се засилва противопоставянето по линия на корупцията.

Старото разделение се възроди, а протестите бяха видимият му израз.
Приликите с Протести 2020 са очевидни, но разликите доминират, а тяхното натрупване изгражда нова политическа ситуация.

Гръбнакът и сега е така наречената „градска десница“. През лятото на 2020 година обаче участието в протестите бе многоспектърно. Днес партии, които тогава бяха на площадите, са на власт – БСП и „Има такъв народ“. 

За последните пет години разделителната линия претърпя сериозни изменения. Политическите сили са прегрупирани по нов начин, новите партийни субекти са повече.
„Възраждане“ не са част от протестите, организирани от ПП-ДБ, но търсят във всички посоки съюзници за атака срещу правителството. 

Най-отчетливата разлика: ако преди 5 години на прицел бе „моделът Борисов“, а сред исканията бе в България да се установи върховенство на правото, то сега се говори за риск за демокрацията, установяване на диктатура и мек авторитарен режим. Страхът от едноличен режим, от отнемане и ограничаване на правата, от разграждане на правната система има мобилизационен потенциал. 

В същото време е налице гражданско разочарование, което не видя позитивни резултати от инвестираната преди 5 години протестна енергия, а вместо тях видя „сглобка“.

Новата политическа ситуация, резултат от разликите между протестните движения през 2020 и 2025, налага условието проевропейската опозиция да търси нови пътища, лица и съюзници за реализация на цели, които трябва ясно да формулира и подреди в систематичен политически план.

Двигателите на протестите преди пет години, днес са по-слаби, опонентите им – по-силни. Протестната енергия се разпилява от липсата на ясни искания, цели и неубедително лидерство.

Управляващото мнозинство, изправено пред рискове и предизвикателства, се консолидира, опозицията – не. Партиите извън властта са изправени пред трудни компромиси. 

НАРОДОТО СЪБРАНИЕ С ВИСОКИ СТОЙНОСТИ НА ОБЩЕСТВЕНО НЕДОВЕРИЕ

Народното събрание не успява да обърне тренда на отрицателен рейтинг и високи стойности на обществено недоверие. 

Състезанието за сърцата на агитките/твърдите ядра достига своеобразен връх. Видимият му израз е серията от вотове на недоверие, които превръщат парламента в хаотична сцена.

Правителството е бетонирано за следващата година по редица теми: външна политика, корупция (теми за вотовете през април), фискален провал, екология. Вместо да разклащат властта, вотовете я укрепват.

Афишираната опозиционност граничи с подозрението, че има за цел да създаде илюзия за демокрация, докато реално тя отстъпва и губи позиции.

РАДЕВ ГУБИ ПОЛИТИЧЕСКА ТЕЖЕСТ,  ПРЕВРЪЩА СЕ В ЧАСТ ОТ СТАТУКВОТО, СРЕЩУ КОЕТО СЕ БОРЕШЕ

Амбицията на президента да печели политически дивиденти от негативните последици от въвеждането на еврото започна да работи срещу него. Предложението му за провеждане на референдум, който е в разрез с Конституцията, беше голяма грешка, чието отражение се прояви и през този месец.

Радев непрекъснато напомня за отказаното допитване без притеснение от факта за неговата противоконституционност. Нещо повече – той приравни протестите срещу еврото, водени от „Възраждане“, с тези, които напълниха столичните улици заради случая „Коцев“, настоявайки за върховенство на правото и разделение на властите.

Като споменава за два протеста, президентът им дава еднаква тежест, донякъде ги противопоставя и бяга от ясна подкрепа за протестите срещу избирателното правосъдие. 

Радев се превръща в част от статуквото, срещу което се бореше.

Всяка критична точка – евро, цени, пожари или безводие, сблъсква драматично Радев с изпълнителната власт, като инициатор е президентът. Подходът на държавния глава – критика на всяка цена и по всеки въпрос, отнема от политическата му тежест. Това предизвика дори хладнокръвният Росен Желязков и го принуди да излезе с остра реакция по темата за пожарите пожарите.

ЙОТОВА СЕ ГОТВИ ДА СЕ КОНКУРИРА С ЖЕЛЯЗКОВ ЗА ПРЕЗИДЕНТСКИЯ ПОСТ

Илияна Йотова даде знаци, че е готова да участва в надпреварата за следващ президент. За да разчита на успех обаче трябва да се отдалечи от Радев, а тя прави обратното – доближава се все по-плътно.
Изказванията й са все повече в стила на Радев.

Създава се усещането, че сякаш Йотова се готви да се конкурира с Желязков за президентския пост. Това е допускане, което на този етап е чиста хипотеза, подплатена само с твърде острите нападки към премиера. 

Извеждането на премиера на президентската писта би било сериозен знак от страна на ГЕРБ. Росен Желязков стои стабилно като държавник с балансираното си поведение и ясни позиции, приеман е добре и сред партньорите ни навън. Одобрението към Желязков расте, като надвишава отрицателните оценки и превръща министър-предедателя в един от малкото политици с положителен рейтинг. Желязков обаче винаги е свързван като проекция на Борисов, а за препозиционирането му като кандидат-президент се изисква да бъде наложен като самостоятелна политическа фигура. Важен фактор за успеха на президентската кандидатура на ГЕРБ ще бъдат действията на правителството по въвеждането на еврото и способността му да реагира адекватно на евентуални социални напрежения. ИСА предупреждава, че провал на правителството на ГЕРБ ще доведе до провал на кандидата на ГЕРБ, независимо кой е той. Това би имало дългосрочни последици както за партията, така и за самия Борисов. 

ГЕРБ – МОНОЛИТНИ, ЛИДЕРСКАТА РОЛЯ НА БОРИСОВ СЕ УПЛЪТНЯВА 

Към момента ГЕРБ стои стабилно на върха на таблицата за електоралните нагласи. Партията е монолитна, няма процеси на разпад и вътрешно-партийни проблеми. Засега подкрепата за нея не намалява, но и не расте. И за ГЕРБ, и за Бориов завършването на процеса на евроинтеграция е национален приоритет и в същото време въпрос на партийна чест и репутация.

Досега ГЕРБ оцеляваше в коалиционни формати на власт, като Борисов ловко и много успешно прехвърляше негативите върху партньорите. Сега това го няма.

Опитите на Борисов да доближи до ГЕРБ десните от ДБ, които той приема като естествен партньор, не се увенчават с успех. Прогнозата на ИСА е, че т.нар. градска десница все повече и по-отчетливо ще бяга от Борисов. Това ще го принуди да промени стратегията си за търсене на политически партньори.

ПП-ДБ СЕ ВЪРНА В ИГРАТА, НО РАЗЛИЧИЯТА ОСТАВАТ

Арестът на варненския кмет Благомир Коцев замрази развитието на два процеса – ерозия в доверието към ПП и ескалиращи различия между ПП и ДБ.

След мобилизацията обаче бързо се появиха поредните разминавания – за Антикорупционната комисия, за кандидат-президента по повод предложението на Иван Костов за обща номинация на ГЕРБ, ПП и ДБ.

Казусът е със сериозен потенциал за вътрешно-коалиционен скандал. 
Без ГЕРБ кандидат на ПП-ДБ няма шанс за успех, освен ако не настъпи драматично разместване на нагласите. Засега такива индикации няма.

Според ИСА традиционният електорат на ПП-ДБ трудно ще приеме сътрудничество с МЕЧ „Велличие“ или ще го направи с „отвращение“. Върху ПП вече устойчиво легна клеймото на „партия на корупцията“. 

ПЕЕВСКИ ПОЕ ОФИЦИАЛНО ДПС, СЪЗДАВА УСЕЩАНЕТО ЗА МИСИЯ, ДЪРЖИ КЛЮЧА ЗА ИЗБОРА НА БЪДЕЩИЯ ПРЕЗИДЕНТ НА БЪЛГРИЯ

Официално Делян Пеевски вече е единственият председател на ДПС. Времето на основателя на ДПС Ахмед Доган окончателно свърши, а партията влиза в нов етап от своето развитие. 

ДПС се разраства електорално и дава заявка да е влиятелна центристка формация, а не балансьор. Показателна е и разликата в основните тези. Акцент преди бе „българският етнически модел“, сега – работата в полза на хората.

Пеевски създава сред избирателите си усещането за мисия, което има силно мобилизиращ ефект.

Влиянието на Пеевски и на воденото от него ДПС нараства. Партията стана фактор, с който всички останали играчи се съобразяват. Пеевски държи ключа не само за пълния мандат на това правителство, но и за избора на бъдещия президент на България.

БСП ТРУДНО ПРЕДИЗВИКВА ИНТЕРЕС, НЕ УСПЯВА ДА ВЪРНЕ ИЗБИРАТЕЛИТЕ СИ

Като участник в правителството БСП поддържа равномерно политическо темпо в динамично време, което й пречи да изпъкне, да предизвика интерес, да върне онази част от избирателите си, гласували за новите проекти в последните години.

Представителите на ръководството на БСП предприеха ударни обиколки в страната за срещи със симпатизанти, като основна тема е еврото. Но адаптацията върви трудно, страховете от промяната остават.

В контекста на позициите по оста Изток/Русия и Запад/Европа БСП е като чуждо тяло в кабинета и това се вижда ясно от дебата и гласовете по повод декларацията на НС в подкрепа на Украйна от този месец. 

В същото време партията е изправена пред сериозни проблеми, свързани със състоянието на местните структури и кадрите, и това я превръща в котва за правителството, тъй като предсрочни избори не са в неин интерес. 

„ВЪЗРАЖДАНЕ“ С ПОДОЗРЕНИЯ ЗА ДВОЙНСТВЕНОСТ В ПОЛИТИКАТА

Въпреки че много активно експлоатира реално съществуващи в българското общество страхове, подкрепата за „Възраждане“ не расте. 

Статичността в електоралната картина се дълги както на радикалната реторика на нейните представители и на лидера, така и на подозрението за двойственост в политиката.

Докато в България партията вдига бунтове и обещава да се бори до последно за лева, защото с въвеждане на еврото губим национален суверенитет, то при срещи в САЩ допуска странния завой да се обвържем с американския долар.

Докато атакува управляващите, Костадинов виртуозно напада опозицията. Така подчертава собствената си значимост, но дава и бонуси на тези, срещу които декларативно се бори.

МЕЧ става център на пети вот на недоверие. Тя се утвърди като типичната антисистемна и ситуационна партия, която няма ясна идеология, храни се от кризи и се мъчи да направи публично впечатление с гръмки фрази, крайни послания, радикална реторика.
Конкуренцията между трите партии – „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“, се изостря. 

Формацията на Ивелин Михайлов изглежда като хибрид между политическа партия и група за натиск с елементи на атракция. 

ИСТЕРИИТЕ ОКОЛО ЕВРОТО НЕ СТИХВАТ

Несъмнено и за еврооптимистите, и за евроскептиците най-важното събитие за месеца е решението за присъединяване на България към еврозоната. То отваря нова страница в стопанската история на България, въпреки че се представи като политическа победа. Тази нова стопанска история ще се пише не само от държавата и политиците, но най-вече от бизнеса, от работещите и от всички нас като потребители. Всички истерии през месеца са свързани именно с неразбирането на това кой какво прави в икономиката.
Основна причина за нарастващите цени е противоречието между необосновано покачване на цените от някои търговци и нарастването на доходите, движено от държавата.
Заради еврото България направи една от най-успешните си емисии на международните финансови пазари и се сбъдна очакването обслужването на публичния дълг да поевтинее.

Анализът е изготвен от екип в състав:
Таня Джоева, Институт за стратегии и анализи
Валерия Велева, Директор на Институт за стратегии и анализи
Проф. Даниела Бобева (икономика)
Симеон Николов (геополитика)
Международни наблюдатели:
Д-р Пламен Христов (Гърция, Енергетика и политика)
Д-р Антон Панчев (Албания, Косово)

Материалът Анализ в Краля на Мрежата: Назрява скандал в ПП-ДБ е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ

Сподели сайта, ако ти харесва. Благодарим ти !