Четирима в битка за „Лукойл“

Последните санкции срещу руския енергиен сектор, наложени от администрацията на отиващия си американски президент Джо Байдън малко преди встъпването в длъжност на Доналд Тръмп, завариха „Лукойл“ във важен момент в процеса по продажба на активите му в България.

Голяма част от кандидатите започнаха да се избистрят в началото на ноември. Процесът е на етап преговори с най-убедителните в офертите си участници, като развръзката предстои.

Вероятно по-напред в надпреварата са азербайджанската SOCAR и силно мотивираната унгарска компания MOL, за която открито лобира унгарският премиер Виктор Орбан. С по-малки шансове е офертата на казахстанската KazMunayGas, подкрепена от трейдъра Vitol, който вероятно участва и самостоятелно. Има и турски претенденти – Cengiz, холдинг с интереси в строителството и енергетиката, и Oyak, пенсионен фонд. По всяка вероятност има и оферта с американско участие, четем в „Капитал“.

В сравнение с твърдите санкции, наложени на другия голям руски играч в региона – „Газпром нефт“, санкциите в по-малка степен засягат „Лукойл“. Такива са наложени на две физически лица – изпълнителния директор на ПАО „Лукойл“ Вадим Воробьов, който наследи предишния президент Вагит Алекперов през 2022 г. Воробьов беше бързо сменен и поста пое Сергей Кочкуров. Вторият санкциониран е синът на Вагит Алекперов – Юсуф Вагитович Алекперов, основател и собственик на руската компания за нефтени услуги Welltech (също е в списъка от санкционираните компании), като причината за точно тази санкция все още не е ясна.

Анализатори вече изказаха твърдението, че този ход удря и администрацията на Байдън в последния момент, ще е предизвикателство за новоизбрания президент Доналд Тръмп, който водеше кампания за бързо прекратяване на войната между Русия и Украйна и изрази скептицизъм по отношение на налагането на допълнителни санкции, като през септември заяви: „Искам да използвам санкциите възможно най-малко.“ Ако се опита да отмени тези санкции, Тръмп може да се сблъска с натиск от страна на Конгреса.

Продажбата на българския бизнес на „Лукойл“ започна в края на 2023 г. Сделката става под натиск и политически опити за посредничество на местни лица, като рафинерията през последните няколко години е изключително печеливш бизнес. През целия период не липсваха съмнения, че компанията може просто да потупа топката и да симулира излизане или да излезе фиктивно. Последният американски ход може да ускори продажбата или да доведе до втвърдяване на руските позиции, т.е. нищо да не се промени.

SOCAR, MOL и другите

В списъка със силните стратегически играчи от самото начало се спряга азербайджанската SOCAR, която има огромна рафинерия в Турция. „Лукойл“ и SOCAR през годините влизат в редица партньорства. А роденият в Баку Вагит Алекперов и Socar през годините са в постоянна колаборация. Преди няколко години например SOCAR сключи споразумение с „Лукойл“, според което руската петролна компания отпусна на SOCAR 1.5 млрд. долара и доставки на петролната рафинерия STAR на SOCAR в Турция до 200 000 барела на ден руски суров петрол. По линия на SOCAR като антитеза се спрягаше липсата на средства. Според отчета за първата половин година на 2024 на държавната петролна компания на Азербайджан нетната печалба възлиза на 908.8 млн. долара, което е ръст 9.3% в сравнение със същия период на предходната година, цитирано от азерските медии.

В началото на ноември миналата година „Капитал“ писа за повечето от кандидатите в т.нар. shortlist от кандидати, като някои от тях вече се заявиха публично около празниците.

Един от тях е унгарската MOL, която се приема като един от най-силно мотивираните участници поради нуждата й от суровина и излаз на море. Това беше потвърдено от самия унгарски премиер Виктор Орбан малко преди Коледа, който каза още, че MOL e един от седемте кандидата. Основното в изказването му беше наблягането на това, че MOL е единственият кандидат от EC. Така поднесеният политически ход на Орбан може да се изтълкува като заявка към всички – руснаци, американци, ЕС и български политици, със силно влияние върху българските регулаторни органи като КЗК, през които би следвало да мине продажбата, че той е най-приемливият купувач. MOL присъства в по-съкратения списък на купувачите.

Второто име, което е в първоначалния shortlist, е на казахстанската KazMunayGas, собственик на румънската Rompetrol. Информацията за кандидата беше разпространена впоследствие и от Bloomberg, като изданието допълва, че офертата е за 1 млрд. долара, както и че компанията е подкрепена от швейцарския трейдър Vitol. От началото на войната в Украйна Казахстан засили присъствието си на европейския пазар като руска алтернатива.

Сред силните страни на KazMunayGas е петролът, подходящ за спецификите на рафинерията в Бургас. От началото на 2024 г. „Лукойл“ съобщи, че е прекратила изцяло доставките на руски нефт за България и е преминала на алтернативни сортове, чието ценообразуване е на база сорт Brent. Сега част от доставките за рафинерията са от казахстански нефт, който се товари също като руския в пристанището в Новоросийск, а друга – арабски сортове. Засега индикациите са, че KazMunayGaz по-скоро няма да се придвижи напред в надпреварата в най-късия списък на купувачите.

Още кандидати

Швейцарският трейдър Vitol има и самостоятелно участие, но е по-вероятно да не излезе напред в класирането. Vitol участваше и в надпреварата за рафинерията на „Лукойл“ ISAB в Сицилия, като подкрепяше американския фонд Crossbridge Partners, който беше изпреварен на финалната права от кипърската инвестиционна компания G.O.I. Energy с партньор друг голям търговец на суровини – Trafigura.

За сметка на това има два други турски претендента – Cengiz (холдинг с интереси в строителството и енергетиката) и Oyak (пенсионен фонд, който започва историята си като обслужващ армията, но прераства в една от най-големите индустриални групи в страната). От двата турски претендента според информация от сектора с по-силни позиции и шансове за придвижване напред в преговорите е Cengiz. Турският холдинг е познат в България като строител на магистрала „Люлин“. Сега компанията е част от турското обединение, което строи първия и най-труден и скъп (заради тунелното строителство) лот от жп участъка Елин Пелин – Костенец.

Списъкът няма как да бъде пълен без неофициалната информация, че участва и американски фонд.

Публичност от руска страна за хода на преговорите няма. Но развръзката трябва да дойде тази година.

Златната компания

За 2023 г. „Лукойл Нефтохим Бургас“ има 8.6 млрд. лв. приходи и е най-голямата в страната. Собственост е на швейцарския трейдър Litasco, контролиран от ПАО „Лукойл“, Руска федерация. Печалбата за 2023 г. е 203.6 млн. лв. Втора в групата е търговецът на едро и дребно „Лукойл България“, също отчита висока печалба – 128 млн. лв., а приходите са 6.3 млрд. лв. Едноличен собственик е Litasco.

Разполага със складове на едро, включително с небезизвестния продуктопровод, който тръгва от рафинерията и стига до „Илиянци“, както и верига на дребно от над 220 обекта. Донякъде логично предвид голямата им обвързаност и вече изградената вертикална структура се търси купувач на целия бизнес на „Лукойл“ в България. Той включва и още две по-малки компании – „Лукойл България бункер“ и „Лукойл ейвиейшън България“.

Материалът Четирима в битка за „Лукойл“ е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ