Децата, които Путин отвлече

МАША ФРИЛЯК, в. „Ню Йорк Таймс”

Когато новината за руската инвазия се разнася из Украйна на 24 февруари 2022 г., д-р Наталия Лукина чака такси пред дома си. Около 6 часа призори жената потегля за Детския дом в Херсон, държавен приют за деца със специални нужди, където тя работи като лекар. Още не е пристигнала, когато артилерийският огън на руските войски, настъпващи към град Херсон (столица на Херсонска област), вече отеква из коридорите на дома. Наталия и нейните колеги гледачи са изправени пред съдбоносно решение – как да защитят десетките деца. Всичките те са невръстни, някои със сериозни увреждания като церебрална парализа. Някои имат живи родители, запазили частично попечителство, докато други са напълно изоставени.

„Кой друг в това положение би останал, за да са грижи за тях? Можете ли да си представите, ако ги бяхме изоставили?“, казва тревожно д-р Лукина относно решението си да остане с децата в нужда въпреки падащите бомби и всеобщия хаос.

Олена Корнийенко, директорът на приюта и по закон надзорник на децата, се е подготвила за извънредни ситуации още преди две седмици – с пакети от храна, вода и санитарни принадлежности. Самата сграда обаче няма как да устои на обстрел или бомбардировка, а местната полиция вече е напуснала града. Олена се обажда на полицейския шеф, за да го пита дали могат да използват подземния бункер в управлението, намиращ се на по-малко от 300 метра. Мъжът отсреща обаче я предупреждава, че полицейското управление ще бъде сред първите мишени на руските окупатори. Опряна до стената, Олена Корнийенко издирва в интернет карта на района, от която набелязва бомбоубежище на близко пешеходно разстояние.

Сред отекващия пукот на престрелките персоналът преселва децата с дюшеците и основните им принадлежности в бетонно подземие. Всички са запасени са с храна и лекарства, а за най-проблемите дечица са пренесени и системи. По-късно същия ден за спешната евакуация на Детския дом разбира местен свещеник. Отчето предлага на персонала да доведат децата в неговия храм, където има ток, отопление и храна. Така децата се местят повторно в убежището на църквата Холхофа. Закриват прозорците с пакети памперси, за да се укрият по-добре. Катерина Сиродчук, една от сестрите в дома, се опасява, че руските сили ще отвлекат децата. „Страхувахме се, че те ще дойдат и ще завземат всичко“, казва тя.

Скоро страховете им стават реалност. На 25 април 2022 г. руските окупатори откриват децата и ги задържат под свой надзор. По-късно те ги отвеждат на близо 300 километра от родното им място. И цялата история на прогонването им е документирана със снимки и видео с цел проруска пропаганда.

Има достатъчно сведения, че изселването на децата от Херсон е част от много по-глобален план на руския президент Владимир Путин, който цели да отнеме украинската идентичност на най-уязвимите жертви. В. „Ню Йорк Таймс“ направи обстоен преглед на публикациите в руските социални мрежи; сдоби се със солиден материал – снимки, клипове, съобщения и документи; разговаря с повече от 110 гледачи, правни експерти, руски и украински официални лица, за да проследи преселването и новия живот на децата, узурпирани от окупаторите. Последвалата им съдба, според правни експерти, може да се счита за военно престъпление.

Две седмици след началото на инвазията комисарят по правата на децата в руската президентска администрация Мария Лвова-Белова се среща пред камери с Владимир Путин. Нейното искане е украинските деца, доведени от приюти край фронта, да бъдат социализирани в руското обществото. В отговор Путин обещава да премахне всички правни пречки децата да бъдат интегрирани в руски семейства и дадени за осиновяване. Въпреки че много от тях си имат живи родители!

В изявление преди началото на инвазията руският президент дава да се разбере, че неговата цел е културната асимилация на украинските градове, за които той смята, че исторически принадлежат на Русия. Пред обективите Путин и Белова си стискат ръцете – депортацията на най-малките и уязвими украинчета вече е в ход.

В продължение на седмици след първите руски нападения украинските власти се опитват да намерят начин за евакуация на децата от църквата Холхофа, по онова време окупирана от Путин територия. Те обвиняват Русия, че отказва да позволи хуманитарен коридор, чрез който цивилните да се спасят от военните действия.

През април 2022 г. украински комисар апелира в Телеграм за спасението им, разкривайки публично къде точно се намират. Призивите му обаче имат обратен ефект. Само няколко часа по-късно отряд въоръжени мъже, предвождани от руски представител с кодовото име Навигатора, нахлуват в църквата. Настояват децата да бъдат върнати в Детския дом в Херсон. През това време камери заснемат завръщането им, а руската пропаганда скалъпва така историята, че накрая украинските власти са обвинени в отвличане. Свещеникът протестира отчаяно, настоявайки, че децата ще бъдат на по-сигурно място в неговото убежище. Гледачите обаче нямат избор, освен да се подчинят. И връщат малките обратно в приюта в Херсон, където окупаторите ще ги държат изкъсо.

Д-р Лукина по-късно споделя, че всичко това е посяло мрачни съмнения у нея. Тя подозира, че децата в крайна сметка ще бъдат отведени от Украйна. „Ако нямаха нужда от тях, защо ги изведоха от църквата?“, размишлява лекарят.

В следващите месеци конвои от руски въоръжени сили правят периодични посещения в приюта, за да надзирават децата и техните гледачи. „Винаги питаха: всички деца ли са тук? Бяхме наясно, че няма ли ги децата, и с нас е свършено“, спомня си д-р Лукина.

До пролетта на 2022 г. окупацията на Херсон се превръща в символ на насилствената асимилация на украинските градове и жители. Назначено е ново местно правителство, а руски флаг се вее над Детския дом, където политици и въоръжени войници често доставят медицински консумативи. Д-р Лукина се усмихва с ирония, когато си спомня за руските субсидии, включващи руски книжки и стекове сода. „Нали се сещате, че толкова малки деца няма как да пият газирани напитки. Може би това беше някаква демонстрация пред света, да видят всички как руснаците спасяват украинските деца“, негодува лекарят.

В следващите няколко месеца руските власти чинно документираха своите усилия да помагат на децата в Телеграм, най-популярната платформа за съобщения и видео в Русия. Навигатора – човекът, по чието пряко нареждане са отведени децата от църквата, посещава често приюта. По-късно става ясна и неговата самоличност – казва се Игор Кастюкевич, член на политическата партия на Путин „Единна Русия“.

Анна Кузнецова, заместник-председател на Държавната дума и предшественик на Мария Лвова-Белова в комисията по правата на децата, пътува от Москва до Херсон с бебешки доставки от името на страната. „Няма да изоставим това, което е наше“, пише Кузнецова в Телеграм, очевидно с войнствения намек, че украинските деца принадлежат на Русия. В интервюта за „Таймс“ руските власти също поддържат тази теза, натъртвайки, че децата в Херсон са русначета.

През май 2022 г. Путин изпълнява обещанието си към Лвова-Белова и издава президентски указ, смекчаващ изискванията за руско гражданство. В Херсон и други окупирани райони украинските гледачи могат да заявят руско гражданство от името на украинските сирачета. Освен това указът ускорява самата процедура – децата вече могат да станат руски граждани за по-малко от 90 дни, а преди това е отнемало до 5 години.

Месец по-късно Олена Корнийенко, директорът на приюта, е привикана в здравното министерство в Херсон, вече под управлението на страната окупатор. Човек на руснаците й предлага да остане директор на дома, но под надзор. Предложението включва и руски паспорт. Корнийенко обаче отказва, вече не понася нашествениците. По нейните думи те разпитвали персонала за политическите им възгледи като тест за лоялност. За капак носели автомати пред дечицата, докато инспектирали дома. Д-р Лукина също напуска дома. Тя изпитва дълбока привързаност към децата, но не иска да има нищо общо с това, което са замислили за тях руските власти. „Не исках да съм част от техния подъл сценарий. Беше ме страх, че заради отказа ми ще отведат и мен“.

Така за нов директор окупаторите назначават д-р Тетяна Завалска, педиатър от приюта, която е доказала отдадеността си към работата и дава смени нощем и през уикенда. Тя симпатизира на новата администрация и не крие проруските си възгледи. По нейна инициатива приютът се регистрира под шапката на окупаторите, за да легитимират контрола си върху украинската институцията и децата. Документацията е изготвена още същия месец.

През август 2022 г. руската държавна телевизия „Русия Днес” отбелязва окупирането на Херсон с репортажи, включващи и узурпирания приют, който вече е законно придобит и официално легитимиран в очите на руснаците. Когато новинарят Антон Красовский приближава входа, се усмихва лукаво на един надпис на стената. „Все още пишат на украински”, подмята той, поглеждайки след миг на горе. „Но флагът е на Русия. Винаги ще бъде така”.

Новоизлюпеният директор д-р Завалска развежда Красовский из сградата. Двамата се спират в трапезарията, където децата се хранят по памперси. „Да ви е сладко”, казва прокремълският журналист, докато камерата проследява безизразните бледи лица на дечицата. „Сега кажете – благодаря”, подканва ги една от гледачките. Само две от децата изпълняват. Останалите гледат с тъжни, безизразни очи.

Репортажът продължава с интервю с д-р Завалска, в което тя описва украинския президент Володимир Зеленски като „палячо”. „Всички надежди са ми в Русия”, добавя тя.

Подобни репортажи, в които се акцентира върху усилията на Русия да „спасяват” украинските деца от окупираните територии, са основна тема в тамошните медии. В новините влиза и комисарят по детските права Лвова-Белова, която демонстративно предава украински деца от размирния Донбаски регион на новите им гледачи. Тя гордо обявява, че вече са руски граждани. По-късно съобщава, че самата тя лично е приютила украински тийнейджър, който също се е сдобил с руско гражданство. За мнозина експерти всичко това е една медийна кампания, която трябва да изкара руския президент не окупатор, а едва ли не спасител.

След като Путин незаконно анексира Херсон и още три други области, украинските сили предприемат контранастъпления с цел да си върнат град Херсон. От страх да не изгубят влиянието върху града руските власти кроят нов план за децата от Детския дом. От кореспонденция на студенти по медицина става ясно, че здравните власти в окупираните територии на Крим набират доброволци за преместването на децата.

Наталия Кибкало е медсестра в приюта от 30 години. Тъкмо е сложила децата спят, всичките болни с Ковид, когато разбира новината. Всички момчета и момичета ще бъдат отведени на следващата сутрин. Отчаянието я държи будна цяла нощ. Заедно с други гледачи се хващат да извезват имената на децата върху якетата им, докато тихомълком им стягат багажа.

На следващата сутрин, 21 октомври, както във всеки обичаен ден Кибкало нахранва децата и им сменя памперсите. Мисълта, че става съучастник в отвеждането на децата обаче не й дава мира и жената хваща такси към дома си. „Бяхме наясно, че няма как да спрем всичко това. Но не знам как щях да живея, ако бях станала свидетел на извеждането на децата”, разказва Кибкало.

Около 8 часа сутринта линейки и бели автобуси с буквата Z – символът на руската инвазия, пристигат пред приюта. Групата включва познатия като Навигатора г-н Кастюкевич, кримския здравен министър по онова време (член на партията на Путин) и неговия заместник, студентите доброволци и няколко служители на други приюти, които по-късно ще станат гледачи на децата.

Д-р Завалска е изготвила чинно цялата лична и здравна документация на всяко едно от украинските деца. Отвън г-н Кастюкевич взима на ръце всяко едно дете и го целува по бузата, преди да го предаде поименно. Чуват се 46 имена. Всички са натоварени на линейките и автобусите. Конвоят напуска Детския дом в Херсон по-късно същата сутрин. До вечерта децата вече са закарани в кримската столица Симферопол, където ще бъдат настанени в два приюта, единият от които – „Йолочка”, е разследван за небрежна работа на персонала и в който има необичайно висока детска смъртност.

Няколко двойки родители разбират, че децата им са отведени в Симферопол, едва когато журналисти на „Таймс” ги посещават в Херсон шест месеца по-късно. Независимо, че руските власти разполагат с техните имена и адреси, за да ги уведомят.

Преди години малките Микола и Анастасия Володин минават под държавна закрила, след като се доказва, че биологичните им родители не са способни да ги отгледат. Момчето е с аутизъм, а момичето – с церебрална парализа. Украинският съд тепърва ще решава относно родителските права, но двойката никога не си е помисляла, че децата им ще бъдат отведени от Херсон. „Няма да позволя някой да ги осинови”, зарича се техният баща Роман Володин.

През зимата на 2022 г. д-р Завалска и новите гледачи на децата предприемат стъпки по интегрирането им в руското общество, въпреки че някои от тях на хартия все още имат родители в Украйна и са познайници на руските власти. За начало се пускат заявления за руски удостоверения за раждане на децата, в това число Микола и Анастасия Володин. Освен това имената им са променени по руския именник.

Така например Микола е прекръстен на Николай. Създават им социални осигуровки с мотива, че това е част от изискванията за медицинско обслужване. Цялата нова документация обаче изтича уж по невнимание в Телеграм от руски държавни служители. Накрая децата получават руско гражданство, последното изискване по процеса за осиновяване и интеграция в руските семейства. Според правни експерти всички тези процедури с цел руските власти да премахнат тотално украинската идентичност на децата са в нарушение на Конвенцията на ООН за правата на детето. И с основание може да се счита за военно престъпление.

През декември 2022 г. Путин издава нов указ, който дава право на гледачите в окупирани територии да не приемат украинското гражданство на децата в техните институции. Руските власти обявяват, че нямат намерение да репатрират деца в Украйна и че малките имат пълна подкрепа от руската държава. „Тези деца вече са с руски документи. Точка по въпроса, давайте нататък”, казва надменно Навигатора в тв интервю.

Навръх първата годишнина от избухването на войната Путин удостоява двама служители в Крим с държавни отличия. Това са здравния министър и неговия заместник, които имат възлова роля в организацията по отвеждането на децата от Херсон.

Още на следващия ден главният прокурор в Международния наказателен съд в Хага издава заповеди за арестите на Путин и комисаря по детските права Лвова-Белова с обвинения, че незаконно са отвели стотици деца от украинските им домове и са ги прехвърлили в Руската федерация. Нито Путин, нито Лвова-Белова, или пък техните говорители, не отговориха на множеството запитвания на „Ню Йорк Таймс” за коментар по казуса. При публични изказвания Лвова-Белова все пак се зарече да продължи работата си. На пресконференция миналата година от руското президентство определиха заповедите от Хага като „нищожни”. Месеци по-късно Владимир Путин обяви, че няма пречки украинските деца да бъдат върнати обратно в Украйна, стига родителите им дойдат в Русия и да си ги поискат. 

Към ден днешен седем от децата от Детския дом в Херсон са върнати в Украйна със съдействието на украинските власти и парламентьори от Катар. Сред тях са Микола и Анастасия Володин, чиято майка през февруари 2024 г. пътува до Москва, за да си ги поиска от руската държава. Седмици след шестия си рожден ден Анастасия умира в украинска болница. Според лекарите смъртта е вследствие на епилептичен пристъп. Украинските власти отново са поели грижите за Микола, докато съдът вземе решение относно родителите му.

Засега всички останали дечица, отведени на сила от Херсон, остават под надзора на Русия.

Материалът Децата, които Путин отвлече е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ