Държава няма: Мафията на плагиаторите

Прочутият израз „Мафията си има държава“ с основание може да се пренесе в сферата на висшето образование, особено що се отнася до неакадемичните практики, избуяващи под безучастния поглед на министерството на образованието. Плагиатството* като система за измами, като бандитизъм в науката и наглост в образованието е защитавана десетки години от екипите на МОН.

А законите за висшето образование и за развитието на академичния състав дават необятни комерсиални простори за проспериращ „научен бизнес“, невъзможни никъде другаде в света.

Законов вакуум

От своето обнародване в „Държавен вестник“ през 2010 г. до днес многострадалният закон за развитието на академичния състав (ЗРАС) е изменян и допълван 10 пъти. От зле към по-зле! За този период МОН е ръководено от 11 министри. За периода от септември 2003 г. до юли 2024 г. обаче несменяем е само директорът на дирекция „Правна“, а понастоящем главен секретар г-н Любомир Йосифов!?

Точно преди 7 г. при министър Вълчев с много оптимизъм бе посрещната промяната в закона за академичния състав, по-конкретно въвеждането на Глава IV – „Контрол“.

Тя обаче в последствие стана основната причина за яростната борба срещу всякакви форми за проверка и контрол на процедурите за придобиване на научни степени и академично израстване. Проверките стартираха по собствена инициатива на министъра, който със своя заповед през 2019 г. започна ревизия на процедурите за заемане на академична длъжност от лицето Венелин Терзиев – „Чудото на българската наука“. Дали сега вече, за втори път като министър, г-н Вълчев ще се поинтересува има ли някакъв резултат от изпълнението на тази му заповед?

За 7 г. резултат няма – макар Комисията по академична етика да установи плагиатство в трудовете по три от процедурите му, все още той няма отнета научна степен. Защото „Оперативната му публицистична група“ (ОПГ) за бърз академичен растеж успя през това време да овладее 11 висши училища, не без помощта на МОН. За пример – по наш сигнал преди 3 г. за проверка за плагиатство, насочен към министерството на образованието на Индонезия, оттам бяха взети съответните мерки само за 7 дни!  

Съпротивата срещу целия процес на контрол в закона започна с неизпълнението от юридическия екип на МОН и неразработването и до днес на глава „Контрол“ в Правилника за прилагане на закона за развитие на академичния състав. В него изрично е посочено, че проверките за плагиатство се извършват от Комисията по академична етика „по ред, определен в правилника за прилагане на закона“. Как става това, след като такъв ред в правилника няма и до ден днешен?

Порочнa до голяма степен се оказа и законовата процедура, по която се разглеждат сигналите за плагиатство. Производството може да се охарактеризира като двуетапно. В първия етап се извършва установяване (доказване) наличието на плагиатство, а във втория се издава административният акт за отнемане на научната степен.

Особеностите му се състоят в това, че двата етапа протичат пред различни административни органи. В първия етап водещ административен орган е министърът на образованието и науката, предвид регламентираните му правомощия да издава заповед за извършване на проверка за плагиатство.

Едва след завършването на този етап в цялост и в двете фази – проверка на сигнала по допустимост и по същество (с доклада на Комисията по академична етика) – производството се „прехвърля“ пред друг административен орган – ръководителя на съответния университет или научна организация, който единствен разполага с правомощие при установено плагиатство да отнеме придобитата научна степен и освободи от академична длъжност лицето, уличено в плагиатство.

Защо МОН, след като извършва проверките за плагиатство чрез Комисията по академична етика, законово се поставя в ролята на независим наблюдател на финала на целия процес, а тези, които трябва да вадят горещите въглени, са ректорите, като следва да защитават в съда административната и юридическа немощ на министерството в делата срещу плагиатите? Удобно и доходоносно!

Удари под кръста

Последователно „Империята на плагиаторите“ нанасяше своите удари върху слабата юридическа обосновка в закона за развитие на академичния състав на посочения по-горе алгоритъм за дейността на новосъздадената Комисия по академична етика.

Министерството най-напред беше „пробито“ (теч на информация от страна на ведомството към проверяваните) при избора и назначаването на независимите арбитри по процедурите, като проверяваните сами предлагаха такива арбитри и дори им пишеха становищата. След извършената промяната в избора и назначаването на независимите арбитри техните имена започнаха да стават достояние на проверяваните. Срещу независимите арбитри започваше атака чрез Националния център за информация и документация (НАЦИД) с доноси за недостоверност на наукометричните им показатели в Регистъра на академичния състав.

Липсата на коректност и демонстрираната нелоялност от МОН стана причина да не могат да бъдат намерени и определени с голямо затруднение независими арбитри по отделните процедури, особено ако те касаеха ректори на висши училища. Проверката за плагиатство на трима от ректорите продължава вече повече от 2 г., а за единия – повече от 5 г.

При това, разбира се, бяха намерени „способи и начини“ част от ректорите на висши училища да не изпълнят своите задължения по отнемането на научните степени придобити с плагиатство. Там пък, където бяха изпълнени, в последствие не бяха обжалвани решенията на Административния съд за тяхната отмяна.

След саморазправата с независимите арбитри, „Империята“ нанесе удар по членовете на Комисията по академична етика чрез завеждане на „дела шамари“ от проверяваните – лицето В. Терзиев ги съди в лично качество и всеки от тях стана подсъдим по частно дело за клевета и набеждаване в престъпление. МОН не им осигури защита в съда. Чрез частна адвокатска помощ всички тъжби бяха отхвърлени от съда като недопустими, а едната от тях – като неоснователна. Сега наред за „дела шамари“ са висшите училища!

Като резултат членовете на Комисията по академична етика напуснаха „залпово“ и създаването на новата КАЕ за 4 месеца премина през 4 промени на състава. „Империята на плагиаторите“ в сътрудничество с ръководството на един от профсъюзите в образованието се опитаха да предложат и свои кандидати за новия състав на Комисията, което стана причина за този „вертолейшънс“ в нейния състав и ръководство.

И първото решение на „новата“ КАЕ беше спирането на всички проверки по процедури, за които срокът е изтекъл и няма произнасяне с доклад на Комисията до министъра на образованието и науката. За това самоснемане на отговорност от изпълнителя – КАЕ – за неизвършената работа няма потърсена отговорност. А министърът не стартира  „проверки по собствена инициатива“ за провалените в годините по вина на МОН проверки за плагиатство и тяхното рестартиране! Бития бит, за останалите – кучето е заровено!

Чудото на българската наука и образование – внимание, мошеници!

Разбира се, „Империята на плагиаторите“ продължи своята успешна съвместна дейност с част от екипа на МОН и двете дела за плагиатство (на Д. Везиева и В. Терзиев) във Върховния административен съд бяха загубени. Въпреки, че в мотивите на Административен съд – Русе по двете дела четем, че „Комисията по академична етика е установила по надлежен ред наличието на плагиатство.

Нарушения касаят първия етап от административното производство, развил се пред министъра на образованието и науката“. По първото дело МОН не обжалва решението, а по второто дело не представи изискваните от съда документи и заведеното дело по оспорване на решението на АС-Русе бе прекратено по вина на МОН и юридическия му екип.

Кучето си лае, керванът си върви

Като гръм от ясно небе за „юридическата мощ“ на МОН обаче дойде окончателно решение на Върховния административен съд от 5 юни 2025 г. То гласи, че единственият орган в държавата, който има правомощието да проверява и установява плагиатство, е бил блокиран с неправилно основание от принципала си – Министерството на образованието и науката.

Със страшна сила виси въпроса към министър Вълчев: „За кого и срещу какво е работила дирекция „Правна“ на МОН, след като ВАС е посочил, че МОН блокира проверките за плагиатство?“. Незнание, неподплатено със знания, самочувствие в бездействието или умишлена подплатена защита на плагиатството? Сега в МОН очакват наведени ехото да заглъхне…и министъра отново да не забележи очевадните им юридически провали.

Проваления в България „академичен морал“! Стигнахме ли вече долна мъртва точка?

И съвсем естествено дойде ответният удар на „Империята на плагиаторите“ в сътрудничество с „юридическия екип“ на МОН. Не беше подновен договорът на МОН за предоставяне на безплатен софтуер срещу плагиатството на БАН и висшите училища. По тази причина университетите в момента са оставени без система, с която да проверяват дипломни, курсови работи на студентите си, дисертации и други научни трудове на академичния състав. МОН се опитва да оправдае забавянето, като прехвърли вината си за несключения централизиран договор с възможностите, които ще се представят в бъдеще на отделните висши училища да го направят самостоятелно.

Но липсата на антиплагиат система поставя под риск и акредитационните процедури на висшите училища, които са в ход или предстоят. Според изискванията на Националната агенция по оценяване и акредитация университетите трябва да имат действаща система за предотвратяване и санкциониране на изпитни измами и плагиатство, като се изисква използване на специализиран софтуер (Strike Plagiarism) от 2022 г. по лиценз на МОН. Неизпълнението на този стандарт лишава съответното висше училище от акредитация!

За всички ни остава подвъпросът дали качеството на висшето образование представлява основен приоритет в дейността на МОН след публично заявената липса на способности за това. Демонстрацията на юридическата немощ през всичките тези години не трябва ли да бъде овладяна, след като качествено в образованието ни вече е само плагиатството, което позволява безпроблемното придобиване на дипломи за „висшо“ образование и заемане на висши държавни и административни постове (министри, зам. министри, областни управители, кметове, ректори, началници) от плагиати срещу „символични“ цени или несимволични услуги?

Времето винаги разкрива истината… но взема много скъпо за уроците!

………

* Според закона за развитие на академичния състав „плагиатство“ е представяне за собствени на трудове, които изцяло или частично са написани или създадени от другиго, или използването на публикувани от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране в процедурите за придобиване на научни степени или за заемане на академични длъжности. Наказателен кодекс – Чл. 173. (1) Koйтo издaвa или изпoлзвa пoд cвoe имe или пoд пceвдoним чyждo пpoизвeдeниe нa нayĸaтa, литepaтypaтa или изĸycтвoтo или знaчитeлнa чacт oт тaĸoвa пpoизвeдeниe, ce нaĸaзвa c лишaвaнe oт cвoбoдa дo тpи гoдини или c глoбa oт cтo дo тpиcтa лeвa, ĸaĸтo и c oбщecтвeнo пopицaниe.

Проф. Стойко Стойков

Материалът Държава няма: Мафията на плагиаторите е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ