Европейската централна банка (ЕЦБ), която от 1 октомври 2020 г. има водещите правомощия за банковия надзор у нас, няма да коментира разследването за пране на 500 млн. евро от Венецуела, минали през българската „Инвестбанк“. Това стана ясно от отговори на пресслужбата на институцията във Франкфурт до Mediapool.
Въпреки че разследването бе обявено публично от българските власти още през 2019 г., до момента публично не са съобщавани никаква резултати. В последните седмици то отново привлече вниманието заради изтекъл нов документ (виж долу, б. р.). Той разкрива, че сумата на преводите е много по-голяма от първоначално обявената, а също и заради военната спецоперация на САЩ в началото на януари, довела до свалянето на Николас Мадуро от президентския пост във Венецуела.
Казусът би трябвало да е фокуса и на българските институции, тъй като България остана единствената държава от ЕС, която фигурира в сивия списък за пране на пари на FATF (Работна група за финансово действие), след като миналата година Хърватия излезе от него.

Пълно мълчание, „без коментар“ 

„Без коментар. ЕЦБ не коментира отделни банки“, отговори Франсоа Пейрато от пресслужбата на банката на запитване на Mediapool дали са предприети надзорни мерки по случая с „Инвестбанк“.
От 1 октомври 2020 г. България е част от Банковия съюз на ЕС, а ЕЦБ пое под директен надзор четирите най-големи банки у нас – ОББ, Банка ДСК, УниКредит Булбанк и Пощенска банка. По отношение на по-малките банки водеща в надзора е БНБ, но ЕЦБ може да премине към пряк надзор във всеки един момент. Освен това институцията във Франкфурт е единствената, която издава и отнема лицензите на банките в еврозоната, включително в България, както и тази, която разрешава смяната на собствеността им над определен праг.
В края на миналата година например ЕЦБ разреши на БАКБ на Цветелина Бориславова да купи над 50% от капитала на „Токуда Банк“ – най-малката банка у нас. Това се случи, въпреки че няколко месеца по-рано същата ЕЦБ отне лиценза на друга банка, в която Бориславова бе акционер (макар и с дял под 10%) – австрийската Euram Bank. Тя прекрати дейността си през есента на 2024 г., след като астрийският финансов надзор (FMA) я обвини в сериозни пропуски в правилата за предотвратяване на прането на
ЕЦБ има частични правомощия за превенцията на прането на пари, но миналата година ЕС създаде и специална агенция, която да се бори с проблема – Агенция за противодействието на прането на пари (AMLA). Тя също е базирана във Франкфурт, но все още е в процес на формиране.
„AMLA няма възможност да коментира индивидуални случаи“, каза Малте Зикман, експерт по комуникации на агенцията. „Ефективното предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма е от основно значение за финансовата стабилност и защитата на гражданите, пазарите и целостта на европейската финансова система. AMLA ще продължи да работи в тясно сътрудничество с националните органи, за да осигури последователен и ефективен надзор върху борбата с изпирането на пари в целия съюз“, допълни той.
От Департамента по правосъдието на Съединените американски щати, които по данни на българските власти са първоначалният подател на сигнала за „Инвестбанк“, не отговориха до редакционното приключване на статията.
Коментар не бе получен също от „Българската народна банка“, ДАНС и „Инвестбанк“.
По закон БНБ е длъжна да оповестява влезлите в сила актове за принудителни административни мерщи и наказателни постановления по Закона за мерките срещу изпирането на пари, но данни за наложени санкции на „Инвестбанк“ не се откриват.

Сагата тръгва по сигнал от САЩ 

В началото на 2019 г. венецуелският опозиционен депутат Карлос Папарони съобщи, че България е била част от схема за изнасяне на държавни активи от страната му, където тогава опозицията се опитваше да свали диктатора Мадуро. Впоследствие стана ясно, че българските власти са получили официално от САЩ сигнал за паричните преводи от Държавната петролна компания на Венецуела (Petróleos de Venezuela, PDVSA).
Тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров обяви, че става дума за множество парични преводи на голяма стойност от Венецуела, които са минавали през български банкови сметки. Част от средствата са напускали страната ни. Цацаров каза това след среща в Министерския съвет с тогавашния премиер Бойко Борисов, с шефа на ДАНС Димитър Георгиев и с тогавашния американски посланик Ерик Рубин. 
След закрито изслушване по случая тогавашният председател на комисията за контрол на службите в парламента Димитър Лазаров от ГЕРБ обяви, че петролната компания на Венецуела (PDVSA) е превела 60 млн. евро по доверителна сметка на български адвокат в българска банка. Сметката е открита законно, но властите са стартирали разследване на опит за пране на пари от страна на режима Мадуро. Цацаров обяви, че ДАНС прави проверка, а засегнатата банка е под мониторинг.
Депутатът Димитър Лазаров тогава не спомена имена, но по неофициална информация на сайта „Bivol“ банката е била „Инвестбанк“, контролирана от Петя Славова, а адвокатът – Цветан Цанев.
Веднага след изявлението на властите от „Инвестбанк“ коментираха, че „средствата по доверителната адвокатска сметка са постъпили у нас законно … и при спазване на международните санкции, както на ЕС, така и на OFAC (службата на САЩ по контрол на активите, б. р.)“. 

Нов документ от разследването: Засечени са преводи за €500 млн.

След свалянето на Николас Мадуро от президентския пост във Венецуела с американска операция в началото на януари тази година, български и венецуелски медии възобновиха интереса към разследването с българска връзка. Разследващият сайт Bird.bg разкри, че с постановление на Софийската градска прокуратура от юни 2024 г. наказателното производство по случая е прехвърлено в САЩ, а това в България е прекратено. Това е станало, след като Департаментът по правосъдието на САЩ е изразил съгласие да поеме случая.
Става ясно, че през март 2019 г. на ДАНС е възложено да направи цялостен анализ на движенията на паричните средства по засечените банкови сметки, като българската агенция активно е обменяла информация по случая с партньорски служби. Например през ноември 2019 г. в „Евроджъст“ е била проведена координационна среща между разследващите органи на България, САЩ, Лихтенщайн, Италия и Португалия.
Установено е, че от 2017 г. до януари 2019 г. в „Инвестбанк“ са открити 101 специални (клиентски) сметки към специални (адвокатски сметки) по Закона за адвокатурата с титуляр адв. Цветан Цанев. В клиентските сметки са постъпили и са били наредени преводи в особено големи размери – в т. ч. от и към банкови сметки в други държави. Всички клиентски сметки на адв. Цанев са били открити в „Инвестбанк“, а посоченият адрес на адвоката е бил в Султаната Оман. Според прокуратурата адв. Цанев е действал чрез пълномощници, като една от тях е била член на надзорния съвет на „Инвестбанк“ към онзи момент – Димитрийка Андреева. Установено е, че основната част на клиентите на адвоката са осигурявани от швейцарско дружество.

Източник: Постановление на Софийската градска прокуратура от юни 2024 г.
Прокуратурата твърди, че е открила и множество IP адреси в България и в чужбина, от които е достъпвано електронното банкиране на клиентските сметки. Акаунтът на една от пълномощниците на адв. Цанев е бил ползван от множество IP адреси в чужбина: във Венецуела – 538 адреса; в Швейцария – 175 адреса; в САЩ – 85 адреса; в Панама – 50 адреса и т. н. Нерядко акаунтът е ползван в момент, когато няма данни дамата-пълномощник да е била в съответните държави. Mediapool не успя да се свърже с Димитрийка Андреева за коментар.

„Общият размер на средствата, наредени през процесните специални сметки през инкриминирания период, е около 500 млн. евро“, пише в прокурорското постановление, цитирано от Bird.bg.

Според документа „българското разследване има основание да смята, че паричните средства, постъпили по процесните клиентски сметки, са част от паричен поток, произтичащ от Венецуела“. Освен от Държавната петролна компания PDVSA парите вероятно произхождат също от Венецуелската държавна банка BANDES, както и от външнотърговската корпорация CORPOVEX, като се предполага, че със сумите са ощетени публичните финанси на държавата Венецуела.
Преди да влязат в „Инвестбанк“, парите са преминавали през т. нар. кореспондентски банки в Португалия и Лихтенщайн, а после връщани – например в Швейцария.

Действителен собственик на едно от швейцарските дружества се явява дружество в Лихтенщайн, което според българската прокуратура е включено в списък на заподозрени лица по подозрение в изпиране на пари. Според разследването „Инвестбанк“ е била междинно звено, тъй като с паричните средства не са правени разплащания у нас, нито е имало финансиране на български граждани или фирми. 

Адв. Цанев: Всички разследвания срещу мен са прекратени

„Всички образувани и водени предварителни производства, свързани с мен – както в качеството ми на адвокат, така и като физическо лице – са прекратени с две постановления на Софийска градска прокуратура от 05.06.2024 г. В рамките на предоставяните от мен правни консултации не са установени нарушения. Срещу мен не са налагани санкции или мерки и няма съдебно производство, в което да съм бил или съм страна – нито в България и Европейския съюз, нито в Съединените американски щати, нито моите действия са били предмет на такива в каквато и да е друга юрисдикция“, заяви адв. Цветан Цанев.

Материалът €500 млн. от Венецуела изпрани през „Инвестбанк“ (ДОКУМЕНТИ) е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ

Сподели сайта, ако ти харесва. Благодарим ти !