
Университетската кардиоболница „Св. Екатерина“ обявява обществена поръчка за покупката на пет въртящи се табуретки по 677 евро едната. Освен това болницата иска да си купи и четири професионални перални за престилките и болничното бельо за общо 306 хиляди евро. А условията към доставчика са повече от любопитни – той трябва да притежава разрешително за високо строителство и членство в камарата на строителите и регистрация в Изпълнителната агенция по лекарствата за търговия на едро с медицинска апаратура, разкри „Капитал“.
Изглежда, че в тази административна логика една пералня е технологично равна на скенер, а монтажът ѝ – на строеж на небостъргач. Резултатът? На тези специфични изисквания в цялата страна вероятно отговаря точно определена фирма.
Това е само един детайл от мозайката, която обяснява защо средствата за пациентите и заплатите на персонала в българското здравеопазване никога не достигат. Докато „Св. Екатерина“ купува табуретки на цената на висок клас смартфони, най-старата болница в страната – „Александровска“, обяви дарителска кампания за ремонти.
Обществените поръчки в държавните и общинските болници и пълната безотговорност на техните ръководства са друга част от мрачната картина какво точно се случва с парите от здравните вноски, с които НЗОК трябва да покрива лечението на здравно осигурените.
Но това, че здравната система в България е счупена, се вижда най-ясно от факта, че веднъж гражданите пълнят през здравните си вноски 5 млрд. евро в здравната каса и втори път доплащат от джоба си още около 5 млрд. евро годишно за здраве. Отделно е бюджетът на здравното министерство от около 600 млн. евро, който пак идва от данъците, и други 150 млн. евро, които хората плащат за частни здравни застраховки.
Или ако теглим чертата – след почти 11 милиарда евро на година България продължава да има най-болното и недолекувано население в Европа, да отчита най-високата смъртност и да е с едни от най-ниските заплати за здравни служители.
В здравния сектор ненавиждат термините „източване на здравната каса“ и „опътечване на пациенти“ (за нагаждането на заболяването към конкретна клинична пътека, по която НЗОК да плати). Само че здравната каса наистина се „точи“ с ненужни, но законово изрядни хоспитализации, ненужни изследвания, които фигурират в наредбите, правилниците и стандартите, ненужно пролежаване в болница и ненужно отделени пари за антибиотици, вместо за ваксини и т.н.
В болничната помощ това често става с неволното съучастие на пациента и изправения до стената лекар, който иска едновременно да помогне на болния и да се вмести в рамките на криво конструираната монополна система на основния платец на здравни услуги – здравната каса. Така в ненужни процедури и изследвания изтичат множество средства, които биха могли да бъдат използвани и за по-качествено лечение или превенция, както и за по-високи заплати на оскъдния персонал.
Показателно е, че годишно в България здравната каса плаща за 2.2 млн. случая на лечение в болница (реално излиза, че всеки трети българин е бил приет поне по веднъж), като 1.3 млн. от тях са по спешност, което означава, че пациентите са пристигнали директно в болницата, а не са минали през личния си лекар.
По всички нива на системата и с мълчаливото съгласие на контролните органи средствата от здравни вноски се изразходват нерационално, а дали някой е получил качество и е бил излекуван – никой не държи сметка. Няма рейтинги на болници, от които да се види кой лекар колко операции е направил, с какъв изход, имало ли е вътреболнични инфекции, колко пациенти са излекувани и доволни от условията, наистина ли са поставени описаните в документите медицински изделия и колко са доплатили и за какво.
В същото време платежоспособното търсене се насочва към големите частни клиники или напуска България. По данни на турските болници от 2024 г., цитирани от Андрей Марков, управител на „Аджибадем Сити клиник“ УМБАЛ, българите осъществяват всяка година по 1 млн. посещения в Турция с лечебна или диагностична цел – лидерство, с което едва ли можем да се гордеем, но то е повече от всяка друга нация, което означава, че българската система не отговаря напълно на очакванията им за високо ниво на услуга и добър лечебен ефект.
За какво не стигат парите
На фона на всичко това през последните няколко години Българският лекарски съюз и болничните сдружения упорито настояват за увеличаване на средствата в здравния сектор и повишаване на здравната вноска. Според проучване на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) 77% от клиничните пътеки за лечение в болница са недофинансирани и са необходими още 1.42 млрд. евро, за да могат те да отговарят на пазарните реалности.
Проблемът всъщност не е само в излишните разходи, но и в абсурдното остойностяване. Първичен преглед при специалист в извънболничната помощ се заплаща от касата по 25 евро – колкото един маникюр в София. Ако пациентът се върне за втори път, сумата пада на 10.25 евро. Профилактичният преглед на дете се оценява на 18 евро.
Касата дава еднакво на всички болници по клинични пътеки, независимо дали пациентът е излекуван, има ли съвременна апаратура и дали са приложени иновативни начини за терапия. В пътеките има множество ненужни изследвания, които се изискват от НЗОК, а има и много нужни, които не се покриват.
Например годишно в България около 50 хиляди души получават инсулт, като здравната каса плаща най-елементарното лечение на стойност 720 евро, при което оцеляването е оставено почти на естествения подбор, и то за над 40 хиляди души. За сравнение – бронхопневмонията при възрастни струва повече – 777 евро (отново без значение какви придружаващи заболявания има пациентът). А най-експлоатираната пътека – с над 85 000 случая годишно – е тази за „болки и схващания“, оценена на 462 евро.
Цените се определят при преговори между БЛС и НЗОК на принципа колкото средства има и която специалност е извоювала по-скъпа пътека.
Но тъй като в цените на клиничните пътеки не са предвидени заплатите на медицинския екип, а много често и пълното лечение на пациента, болниците съвсем законно извършват няколко бюрократично-финансови еквилибристики. Като например да приемат пациента по по-скъпа клинична пътека вместо по необходимата. Или да приемат много пациенти по „по-леки“ пътеки, за да компенсират разходите по лечението на пациент с много болести и увреждания.
Според различни изчисления много пациенти влизат в болница по диагностично-терапевтични пътеки, защото не могат да получат бързо изследване в извънболничната помощ.
„Голяма част от тези хоспитализации – 25-30%, са предотвратими. Те се случват, защото има стимул – клинична пътека, която струва двойно или тройно повече от амбулаторната процедура или от изследване в извънболничната помощ“, коментира д-р Петя Георгиева, старши икономист в Института за пазарна икономика.
В България здравните вноски и данъците на 1.7 млн. работещи в частния сектор и самоосигуряващи се покриват нуждите на останалите 4.5 млн. – държавни служители, армия, полиция и съдебна система, деца, студенти, безработни и пенсионери.
Пълния текст може да прочетете в сайта www.capital.bg
Материалът Как се източва Здравната каса? Болница купува 4 перални за 306 000 евро е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.
Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
Народ
Be the first to comment