С такива приятели, врагове не ти трябват. Тази житейска поука важи напълно за главния прокурор. Засега всичко завършва с това извинение на Борислав Сарафов: “Държа да поясня, че думите ми, произнесени от мен на брифинга на 1 май в близост до местопроизшествието, а именно: „само една случайност е спасила, както главният прокурор и семейството му, така и редица случайни хора“, са произнесени, тъй като аз самият съм бил подведен от думите на г-н Гешев, че се притеснява за децата си. В този смисъл искрено съжалявам, ако аз съм внесъл объркване, че семейството на главният прокурор е пътувало с него, макар че това не беше изнесено първо от мен.”
Засега….
Иван Гешев преживя нещо като атентат, нещо като инцидент, нещо като нищо на света и оцеля, но накрая стана “Мъж под прицел” на приятелски огън.
Огън, който наистина може да му отнесе главата.
Враговете на Гешев са публично ясни. Те щяха да отварят шампейни от Белград до Дубай, ако Гешев се беше споминал дали при атентат, дали при падане от последния етаж на Съдебната палата, където седи и работи. След като враговете му опипаха почвата след всички съмнителни обстоятелства около взрива на 1 май, който беше на път да го героизира, накрая удариха по слабото му място. Семейството и приятелите.
Това, което и железата на бронирания му автомобил не могат да отразят, са глупостите и небивалиците на приближените на Гешев. Лъжите пробиват фаровете и броните по-тежко от сачми и осколки.
Три дни приближените медии и прокурори тиражираха лъжата за децата му, които са пътували с Гешев, когато го застига взрива на пътя. Дясната му ръка Борислав Сарафов, пратен там (без съмнение) от статуквото, за да го надзирава, повтори и УЗАКОНИ ТАЗИ ЛЪЖА, която първоначално обслужваше Главния прокурор, превръщайки го в още по-голяма жертва.
На петия ден лъжата лъсна в разиграна мръснишки сценка между хитрия вътрешен министър Демерджиев и острието на олигархията Генерал Атанасов и то от най-високата трибуна в държавата.
Изведнъж най-маловажният въпрос – с кой е пътувал Гешев, се оказа слабото място, което постави под съмнение цялата конструкция на наратива за атентата срещу него и вдигна либералната вълна, която въобще отрича да е имало атентат, до медийно цунами.
Ако сайтовете, подкрепящи Гешев, журналистите, които стоят на слушалката с него и дясната му ръка и заместник – главен прокурор Сарафов са излъгали, че Гешев е пътувал със семейството си, тогава колко му е да са излъгали, че срещу Гешев е имало атентат? Ами, ако са преувеличили една пиратка за плашене на зайци (по Асена Василева) чак до взрив и атентат по същия начин, по който качиха и дъщерите му на колата с него?!
Либералите и олигарсите зад тях празнуват, защото с прашка буквално успяха да вдигнат Гешев и неговият брониран кортеж във въздуха.
И все пак един въпрос остава без отговор? Нормално е журналисти и медии да интерпретират свободно оскъдните факти в медийното затъмнение, но заместник – главен прокурор и шеф на Националното следствие да му се наложи да се извини за умишлено тиражираната дезинформацията чак на петия ден и то след като публично и срамно е опроверган за лъжата от вътрешния министър от трибуната в Парламента – това е вече политическа и професионална катастрофа! Боби Сарафов не никак случаен човек. Той много повече от Гешев и Цацаров олицетворява Дълбоката Държава в съдебната система. Той е от Недосегаемите професионално и биографичничо, докато Иван Гешев е от инцидентно изплувалите на върха.
Има ли всъщност Гешев приятели? Кой е по-големият му враг – приятелите му в София или враговете му в Дубай и Белград? Понякога приятелите правят мечешки услуги, а понякога приятелите вече престават да бъдат приятели и си измиват ръцете с теб като Пилат Понтийски. Следващите ходове на Гешев ще са ключови, а със сигурност по Гергьовден той ще има много по-малко приятели, отколкото е броял, че има само дни по-рано на 1 май.
Със сигурност главният прокурор е вече много неудобна фигура за всички политически лобита и кръгове в парламента, въпросът е само той колко неудобен ще стане за тях.