Оперативни и разследващи служби са без титулярни шефове заради войната между различни държавни институции, показа проверка на „Филтър“. Висшият съдебен съвет работи с отдавна изтекъл мандат. По вертикалата на йерархията в прокуратурата няма нито един титуляр, избран от кадровиците – от районен, през градски и апелативен до главен прокурор. Повече от година МВР е без главен секретар. ДАНС също се ръководи от изпълняващ функциите. Антикорупционната комисия и тази за отнемане на незаконно имущество са в ситуация на „Параграф 22“ – по закон всяка трябва да има председател и членове, но парламентът не може да избере нови.
Причините са две. Първата е войната в Народното събрание. За ВСС и Антикорупционната комисия трябва мнозинство от 160 депутати в парламента, което е напълно невъзможно в тази ситуация. Като няма редовен ВСС, то не могат да се изберат и ръководители на прокуратурите, включително главен прокурор.
Втората причина е войната между правителството и президента Румен Радев. Министерският съвет предлага председател на ДАНС и главен секретар на МВР, но Радев издава указа, с което показва, че е съгласен. Това обаче не се случва заради сложните му отношения с управляващото мнозинство. Така служби за сигурност, разследване, обвинение, борба с корупцията и кадрови решения в съдебната власт са блокирани, а институциите работят в напрежение и зависимости.
Правителството на сглобката с премиер Николай Денков от ПП постави мина
пред работата на Антикорупционната комисия. Тогава тя беше разделена на две по закон – една за борба с корупцията с разследващи функции, и друга за отнемане на имущество. И двете трябва да имат отделни ръководства. Записаха, че председателят и членовете се избират с конституционно мнозинство от поне 160 депутати.
В края на миналата седмица депутати от ГЕРБ, БСП и ИТН отпушиха процедурата за антикорупционната комисия, като предложиха намаляването на гласовете до 121. Сега КПК и КОНПИ са две комисии, но с едно ръководство – изпълняващ функциите е Антон Славчев, бивш служител на ДАНС. Той беше заместник на титуляря Сотир Цацаров, но след като последният се върна в прокуратурата и освободи поста, парламентът така и не намери консенсус за нов. Славчев ръководи двете комисии с изтекъл мандат, а междувременно спечели конкурс за прокурор. Той пък се обжалва в съда. Още по време на сглобката от ПП-ДБ неофициално предлагаха Бойко Рашков за председател, но другите партии не се съгласиха заради времето, което той ръководеше МВР със спорен успех. Според източници на „Филтър“ сегашният изпълняващ функциите на шеф Антон Славчев няма да е кандидат на нито една от партиите, ако предложението за избор със 121 гласа бъде прието от залата.
Сега комисията за отнемане на незаконно имущество не е ефективна според собствените си доклади, но Антикорупционната нашумя през последните месеци с няколко разследвания – за кредита от БРР на Румен Гайтански-Вълка, за митниците, срещу Джейхан Ибрямов за подкупа от 100 хиляди лева, за заместник-кмета на София Никола Барбутов.
Подобна е ситуацията в съдебната власт и особено в прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, където половината от членовете се избиран от парламента. Органът е с изтекъл мандат от 3 години. Наскоро Съдът на ЕС излезе с решение, че не може да назначава ръководители в системата. Така от районния прокурор на София, през градския и апелативния до главния са изпълняващи функциите. За избор на титуляри с пълни правомощия трябва нов ВСС, избран със 160 депутати. Най-голямата въпросителна е с главния прокурор. Сега изпълняващият функциите Борислав Сарафов беше единствен кандидат преди година, но след споразумение в сглобката депутатите промениха закона за съдебната власт и прекратиха процедурата. Той остана на поста като изпълняващ функциите главен прокурор, какъвто е след отстраняването на Иван Гешев през юни 2023 г. Само след две седмици, на 21 юли, Сарафов трябва да освободи поста и ще остане само директор на Националната следствена служба. Това също е по промените в закона за съдебната власт на сглобката. Така на неговото място трябва да застане един от двамата му заместници. Това са две дами – Ваня Стефанова, която е на поста от януари, и Магдалена Лазарова, която дойде в края на април.
Която и от двете да поеме щафетата, ще има едва 6 месеца на поста изпълняващ функциите главен прокурор, както приеха от сглобката. Това означава, че ако до половин година няма нов ВСС, избран от депутатите, то и двете ще седнат на поста на обвинител номер 1, а след това ще се редуват техните заместници, които ще бъдат назначени.
Докато титулярните шефове на Антикорупционната комисия и прокуратурата зависят от парламента, за главния секретар на МВР и председателя на ДАНС последна дума има президентът Румен Радев.
Последният професионален ръководител на МВР беше Живко Коцев. Приближеният на Атанас Атанасов от ДБ полицай беше обвинен като член на организирана престъпна група за корупция в митниците през април 2024 година. Напусна сам и оттогава няма титуляр. Смениха се няколко изпълняващи функциите, един от които излезе в дългосрочен болничен. Сега постът заема заместник главният секретар Мирослав Рашков. Той е бил едно от предложенията за титуляр, обсъдено неофициално с администрацията на президента, научи „Филтър“. Радев обаче не разписал.

Преди това за поста е предложен директорът на „Гранична полиция“ Антон Златанов, но предложението също срещнало мълчание. „Без указ на държавния глава няма титуляр“, клатят глава в МВР. За високата позиция се спряга също шефът на столичната полиция Любомир Николов, но от „Дондуков“ 2 засега не дават зелена светлина за никого от тях. Същото е с ДАНС, които пазят националната сигурност.

За председател на агенцията отново трябва указ на президента – както за назначаването, така и за освобождаването му. Преди месец досегашният шеф Пламен Тончев беше избран за председател на Комисията по досиетата, а Радев го освободи веднага. Той го и назначи през 2021 година по предложение на служебния си кабинет по времето на голямата чистка в държавния апарат. Отношенията им обаче останаха сложни, а Тончев се загубил в баланса между президента и новите управляващи.

Сега изпълняващ функциите на председател в ДАНС е заместникът на Тончев Деньо Денев, а нови предложения за титуляр липсват заради войната между президента и правителството.

Президентът запази ДАР и ДАТО
ДАР и ДАТО са двете служби, в които няма промени на върха през последните 4 години. Първата е външното разузнаване, а втората е агенцията, която подслушва, следи и прилага всички специални разузнавателни средства за нуждите на МВР, КПК, ДАР, военното разузнаване и прокуратурата.
Антоан Гечев е шеф на ДАР от 2021 година, когато Радев взе властта със служебното правителство. Оттогава е и заместникът му Асен Тутеков. Първият е колега на президента от армията, а вторият е разузнавач. И двамата се назначават с указ на държавния глава.
Негов кадър е и Бисер Борисов, който оглавява държавното подслушване. Първото служебно правителство на Радев отстрани Цветан Китов заради уронен престиж на службата. Председателят на ДАТО е с мандат от 5 г. и това е единствената възможност да го махнат. Оттогава Борисов оцелява при няколко служебни и редовни правителства, но не е сменен. За заместниците му няма изискване от президентски указ и такива му бяха назначени – първо през 2023, а след това през 2024 година. За смяната на Борисов няма искания. Мандатът му е до 2026 година.

Материалът Лошо: Прокуратурата и службите останаха без шефове е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ

Сподели сайта, ако ти харесва. Благодарим ти !