Мафията зад „автотехническите експертизи”

Публична тайна е, че съдебните дела за пътно-транспортни произшествия с починали и тежко ранени предвид на сложния им характер на практика се решават не от съдиите, а от експертите и техните заключения. С крайния си акт съдът само формализира с присъда заключението на експерта. С други думи – една невярна експертиза както може да вкара в затвора невинен човек, така може да оневини виновния за катастрофа с отнети човешки животи, разсъждава „Уикенд“.

Това е така, защото в България няма специализирани съдилища за престъпления, извършени при ПТП. От съдиите не може да се изисква пределна експертна компетентност по теория на удара, например или по теоремите за изменение на кинетичната енергия, кинетичния момент и количеството на движение, да не говорим за сложните формули за изчисляване на опасни зони, спирачни закъснения, скорост, компютърни симулации  и пр.

Затова държавата е изградила система за подготовка на автотехнически експерти, част от които по специален ред придобиват особения и висок статус на „вещи лица”. Има и изградена система за заплащане на експертите, като нерядко за изготвена експертиза сумите достигат 5-цифрени стойности (над 10 000 лева). Разбира се, държавата поема всички съпътстващи разходи на вещото лице – пътни, хотелски нощувки и пр. Освен това вещото лице получава и специална карта, срещу която всички органи на държавната и местната власт са длъжни да му оказват съдействие. Срещу всичко това от него се иска единствено да бъде добросъвестен и обективен, за да не подчинява заключенията си на лични и користни интереси, т.е. да не е корумпиран.

А ако вещото лице не е добросъвестно и срещу определени услуги манипулира експертизата и дава грешни заключения?! Държавата е дефинирала тези случаи като престъпление от общ характер, което се наказва с лишаване от свобода от 1 до 6 години (чл.291 НПК).

За съжаление обаче, тази разпоредба си остава на книга и не се прилага на практика. Оказва се, че няма механизъм за контрол, проверка и установяване на престъпно изкривени експертизи. Съдиите и дори разследващите органи сами по себе си не притежават специалните знания за проверка на достоверността на експертните заключения и се налага да ангажират други експерти, защото само добросъвестно вещо лице може да разкрие измамите на друго корумпирано вещо лице. При едно условие – ако е свободен и независим, ако този, чиято експертиза ще анализира, не му се явява началник или шеф. За съжаление, точно такава е ситуацията днес у нас.

Маститият професор, доктор на техническите науки и законен милионер Станимир Карапетков, наричан в средите на автотехническите експерти „Карата” (от турското „кара” – Черен, Черния) или „Шефа”, на практика се е превърнал във властелин на автотехническата експертиза. Оказва се, че той и малкият му кръг от сътрудници като Ивайло Иванов и Стефан Мутафчиев са неизменни автори на експертизите по близо 90% от обществено значимите дела, свързани с ПТП. Освен това от общо над 300 експерти, вписани като вещи лица към окръжните съдилища на България, експертизи се правят от една много малка група от около 30 вещи лица.

С малки изключения, тази група е подчинена на Карата или Шефа, така както самите те се обръщат към Карапетков.

Според хора от съдебната система, от тях не може да се очаква обективност, ако им се възложи да направят повторна експертиза след първоначална експертиза, изготвена от Карапетков, освен да повторят и потвърдят заключенията на мастития си Шеф. Останалите около 270 вписани вещи лица не получават години наред задачи за изготвяне на експертизи и на практика са изолирани от по-сериозните казуси и се занимават единствено с маловажни случаи. Освен това и едните, и другите са организирани в сдружение „Снатеб”, чийто основател и неизменен шеф естествено се явява пак проф. Станимир Карапетков.

Така излиза, че у нас експертната общност не е независима. Карата неведнъж е заявявал, че никой не може да му противоречи, камо ли да даде заключение, което да е различно от неговото. Изгражда за себе си представа за абсолютно недосегаем, защото разполага с безусловната подкрепа на властта и по-специално на самия главен прокурор.

Професорът често говори от негово име. Прави го без свян и директно в ефир, какъвто е случаят с участието му в БНТ в компанията на адвокат Явор Нотев. И в други предавания е заявявал, че самият главен прокурор му е дал право да говори по делата. Трудно можем да си представим по-тежко злепоставяне на този орган на съдебната власт, защото главният прокурор не би трябвало да се занимава с конкретни дела и е изключено да е давал указания на конкретно вещо лице.
Проф. Карапетков обича да се идентифицира с разследващите органи, заявявайки: „Ние, разследващите…, нашата задача е да разследваме” и т.н. Това е доста странно, тъй като вещите лица не са разследващ орган, а са длъжни да стоят на разстояние и от обвинители и от обвинени и да говорят единствено с обективните си експертизи.

Ако някой изрази различно мнение, бива подлаган на жестока репресия  – завеждане на дела с искане за отнемане на статута на вещо лице, заплахи за унищожение и пр., какъвто е случаят с доц. Христо Узунов – един от малцината, осмелили се публично да говорят за пороците на системата и ролята на Карапетков. Вече цяла година Христо Узунов е подложен на публичен линч – показно, за да внимават всички останали.

Има един почти природен закон – „Всеки монопол поражда корупция”. Така и кръга около проф. Карапетков превръща монополното му положение сред вещите лица автотехнически експерти в корупционна схема за печелене на милиони левове от манипулирани и нерядко откровено фалшиви експертизи. За това допринася недостатъчните специални знания на разследващите и на съдиите за специфичната материя на автотехническите експертизи и инерционното приемане за чиста монета на всяко експертно заключение.

Годишно в България в досъдебна фаза се образуват около 7000 дела за тежки ПТП, немалка част, от които стигат и до съдебен процес. За 2024 г., например, тежките ПТП са 7173 с 478 загинали и 9054 ранени. Това е огромна трагедия, но за експерти като проф. Карапетков се явява огромен пазар за експертизи. И понеже по-значимите случаи се поемат от малък брой експерти, то Карапетков и тясната му група прави няколкостотин експертизи годишно. Един от групата (Стефан Мутафчиев) наскоро се оплака публично, че му било тежко, защото му се налагало да прави около 300 експертизи годишно.

Само за експертизата за катастрофата, в която миналата пролет загина 12-годишната Сияна, проф. Симеон Карапетков е поискал и прибрал над 7000 лева. Всеки може да изчисли колко пари прибира експерта годишно, след като се подписва под минимум 100 експертизи. Източници твърдят, че на експертиза Карата минимум 4000 лева, което прави годишно около 500 000 лева – внушителна сума за малка държава като България!

Според експерти, не е възможно да се отчетат повече 25-30 експертизи годишно, без да се извърши документална измама, защото има нормативи за дейността на вещите лица. Съгласно нормативите, за всеки час експертен труд се полагат 3,5% от минималната заплата. За миналата година това са 1077 лева минимална заплата по 3,5%, което прави по 37,70 лева на час. При 8 часа работен ден, ако само с това се занимава, сметката сочи 301,60 лева. При 20 работни дни в месеца сумата става 6020 лева. С други думи, ако по тези нормативи едно вещо лице получава средно 4000 лева на експертиза, той не може да се ангажира годишно с повече от 25 експертизи и да отчита вярно без документна измама часовете реално положен труд.

Според източници на таблоида проф. Карапетков се подписва под над 100 експертизи годишно, което ще рече, че е възможно да попълва декларации с невярно съдържание за положени часове експертен труд. Ако се умножи годишният му приход по годините, през които е правел експертизи, се получава сума от милиони левове.

Истинският проблем обаче е друг. Според юристи има създадена схема за предрешаване на делата от сговор между експертите и няколко адвокати и техните кантори. Споменават се имената на Явор Нотев, Димитър Марковски, Николай Димитров и др. След всяко ПТП със значим обществен интерес наблюдаваме едно и също – първо се появява мастития проф. Карапетков, а малко след това като защитници на една от страните в процеса се появява един от гореизредените адвокати – Нотев, Марковски, Димитров или техни представители.

Ако възложената експертиза е единична, тя се поема от Карапетков (например случаят „Сияна”). Ако е тройна, в нея се включват Карапетков и минимум един от двамата му колеги – Ивайло Иванов или Стефан Мутафчиев, а ако е петорна, в нея влизат Карапетков и двамата му асистенти в пакет, какъвто е случаят с делото на Лютви Местан. Смята се, че адвокатите са посредниците между заинтересованата страна (като правило виновния за катастрофата) и професора, който трябва да помогне с експертизата си, дори ако е необходимо невинният да понесе наказателна отговорност вместо реално виновния.

Получените финансови блага се връщат под формата на фалшиви експертизи. Схемата е работела безотказно в пълен комфорт до миналата година, когато опечаленият баща на убитата край Телиш Сияна Николай Попов, издигна мощен макар и все още скърбящ глас за справедливост и поведе битка срещу пороците в правосъдната система и в държавното управление като цяло срещу корупцията, която убива. И когато вместо справедлив досъдебен процес получи доста странна експертиза, изготвена от проф. Карапетков, която обрича на несправедливост и самия съдебен процес, поведе битка и срещу престъпния сговор между корумпирани експерти и група адвокати. Николай Попов стана причина да придобият публичност и други скандални случаи на престъпно манипулирани експертизи от вещото лице Карапетков.

Така се разбра, че Карапетков заедно с Ивайло Иванов и Стефан Мутафчиев са опорочили преднамерено и тотално експертизите по делото с катастрофата на Лютви Местан. Бившият лидер на ДПС е сезирал главния прокурор за цели 10 грешни експертни заключения на проф. Карапетков и срещу него е образувана прокурорска преписка.

В момента тече проверка за извършени престъпления по чл. 291 и чл.290 от НК за грешни заключения и съответно за лъжесвидетелстване.

Ето един пример – на катастрофата край село Загорско между БМВ-то на бащата на починалото бебе и „Фолксваген”-а, управляван от Лютви Местан, след удара баварецът на бащата се удря в указателна табела с две метални колони, забити в бетонна основа, събаря ги и ги откъсва и тогава полита цели 12 метра. Карапетков в експертизата си е подменил този факт, като е записал, че преди полета БМВ-то било минало не през указателната табела, а през мантинелата. Това е доказана лъжа, защото мантинелата се намира на цели 10 метра настрани от траекторията на колата и е абсолютно непокътната.

С този „трик” проф. Карапетков занижава скоростта на БМВ-то от реалните около 170 км/ч на едва 122 км/ч, защото при изчисляването й не отчита загуба на скорост от удара в металните стълбове и второ, измерва дължината на полета спрямо мантинелата, а не спрямо табелата и така я намалява на 9 метра, вместо реалните 12 метра. Експерти твърдят, че колкото е по-голяма дължината на полета, толкова е по-висока скоростта и на практика с тази измама Карапетков е намалил скоростта на БМВ-то. Така е прехвърлил отговорността за трагедията от бащата на загиналото бебе върху Лютви Местан.

След публичните разкрития, воден от панически страх от наказателна отговорност, проф. Карапетков си направи отвод от делото на Лютви Местан. Той се оттегли с мотива, че бил подложен на натиск. Кой е Лютви Местан днес, че да го подложи на натиск?! Той отдавна е персона нон грата от политиката и няма сили да повлияе дори на прислужник в прокуратурата, камо ли на други органи в държавата.

Преди седмица експерта се опита да повтори същия номер и с делото за смъртта на Сияна. Той се опита да се изсули и от Плевенския съд, както преди това го направи от Кърджалийския. В Плевен обаче номерът му не мина.

Бащата на Сияна Николай Попов е настоял пред съда проф. Карапетков непременно да отговори на основния въпрос: Възможно ли е при ляв завой прикаченото ремарке на „Мерцедес” да се отклони наляво, да навлезе в насрещната лента и да удари фатално автомобила, в който пътува малката Сияна? Възможно ли е това да стане, ако шофьорът на „Мерцедес” не е извършил с волана маневра завиване надясно така, както твърди Карапетков?

Тези твърдения на мастития професор са доста озадачаващи, защото противоречат на елементарните закони на физиката и Исак Нютон сигурно се е обърнал в гроба. Прави чест на съдийката, че е уважила искането на Николай Попов и не е позволила на Карапетков да се измъкне тихомълком, като е отхвърлила искането му за отвод. А ако съдът бе отвел Карапетков от делото, дали той щеше да върне 8-те хиляди лева, получени за експертизата? Едва ли – така, както не върна парите, получени за делото „Местан”.

Материалът Мафията зад „автотехническите експертизи” е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ