Рекорд! Втората пенсия скочи със 73%

След повече от две десетилетия функциониране на тристълбовия пенсионно-осигурителен модел в България, в Народното събрание чакат гласуване промени в Кодекса за социално осигуряване, които целят да коригират натрупани с години дисбаланси и да доближат системата до първоначално заложената ѝ цел – адекватен заместващ доход след пенсиониране. Макар моделът да е оценяван положително от международни организации, реалността показва сериозни финансови и структурни проблеми, които поставят под въпрос устойчивостта му.

По думите на бившия социален министър Христина Христова пенсионната система вече не успява да се самофинансира.

Осигурителните вноски, които работещите внасят, покриват едва около половината от необходимите средства за изплащане на пенсиите, което води до хронични дефицити и зависимост от държавния бюджет. Този модел, основан на текущо преразпределение между поколенията, се сблъсква с все по-неблагоприятна демографска картина и изисква спешно надграждане.

Сериозен проблем на действащото допълнително пенсионно осигуряване е начинът, по който се управляват средствата във втория стълб. В момента всички осигурени лица, независимо от възрастта си, следват един и същи инвестиционен подход. Това, според експертите, не отчита разликата между младите хора в началото на трудовия си път и онези, които са близо до пенсиониране. Резултатът е консервативна доходност, която не позволява натрупване на достатъчен пенсионен капитал в дългосрочен план.

Именно тук се намесва предложението за въвеждане на мултифондов модел, разработен след обширни анализи и симулации и базиран на утвърдени международни практики.

Идеята е осигурените лица да имат възможност за избор на инвестиционна стратегия, съобразена с техния рисков профил и етап от жизнения цикъл. Очакванията са този по-гъвкав подход да доведе до значително по-висока доходност и до по-добро съхраняване на покупателната способност на бъдещите пенсии.

Данните на Комисията за финансов надзор показват съществена разлика между сегашния модел и предложения.

При запазване на консервативния подход размерът на пожизнената пенсия от втория стълб би останал сравнително нисък. При въвеждане на инвестиции, съобразени с възрастта и времевия хоризонт, този размер може да нарасне почти двойно. Според експертите това е ключово условие за постигане на заместващ доход от над 20 процента, какъвто е бил първоначалният замисъл на реформата.

„Ако трябва да говорим с числа и ако системата не се промени, както и пенсионните компании продължат да инвестират балансирано към консервативно, можем да кажем, че в края на периода едно лице с пълен осигурителен стаж би получило пенсия пожизнено в размер на 440 евро и 42 евроцента. Ако обаче разрешим по-гъвкав подход, съобразен с жизнения цикъл на лицата – защото едно е лице, което започва трудовата си кариера на 16 или 18 години, и друго е лице на около 55 години – тогава, при максимално консервативни изчисления, лицето би получило пенсия от порядъка на 763 евро и 45 евроцента. Тоест почти двоен размер“, казва пред БНТ Диана Йорданова, зам.-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Комисия за финансов надзор.

Друг важен елемент от промените е преосмислянето на механизма за гарантирана минимална доходност, който на практика е довел до уеднаквяване на резултатите между пенсионните дружества и е ограничил конкуренцията.

Предлаганият пазарен бенчмарк ще сравнява представянето на фондовете спрямо обективни индекси, като онези, които трайно изостават, ще бъдат изключени от служебното разпределение на осигурени лица. Очакванията са това да стимулира по-активно и отговорно управление на средствата.

Промените предвиждат и разширяване на инвестиционните възможности, включително участие в инфраструктурни проекти и вложения в активи, които традиционно се разглеждат като защита срещу инфлация.

Според КФН това няма да увеличи риска за осигурените, а напротив – ще допринесе за по-добра диверсификация на портфейлите. Въпреки това експертите подчертават, че стабилността на нормативната среда остава решаваща за дългосрочната сигурност на пенсионните спестявания.

Наред с инвестиционните промени се предлага и нов модел на таксуване, който да обвърже част от разходите за управление с реалното инвестиционно представяне. Целта е осигурените лица да плащат по-ниски такси при слаба доходност и да бъдат възнаградени при добри резултати, което да създаде по-справедлив баланс между интересите на фондовете и на техните клиенти.

Очакванията на експертите са, че ако измененията в Кодекса за социално осигуряване бъдат приети, те ще доведат до по-висока доходност, по-голяма прозрачност и по-добра информираност на осигурените лица. Отлагането на реформата би забавило дългоочакваното надграждане на системата и би оставило милиони работещи българи с несигурни перспективи за адекватен доход след пенсиониране.

Материалът Рекорд! Втората пенсия скочи със 73% е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ