Бившият български президент Румен Радев подаде оставка предсрочно – безпрецедентен ход, анонсира германският вестник Berliner Zeitung разговора си с най-рейтинговия политик у нас. И още – „политически тътен в югоизточната европейска страна от ЕС и НАТО. Острият критик на олигархичните структури иска отново да участва в политиката със собствена листа и очевидно се стреми към поста министър-председател. В последните социологически проучвания той води“.

По време на посещение в Берлин, включително като гост на Федералната асоциация за икономическо развитие и външна търговия (BWA), Радев заварва държава в икономически сътресения. Германия се бори с индустриална криза и икономическа слабост, а България от години се сблъсква с проблеми с корупцията и е сред страните в ЕС, които често попадат в негативни международни класации. В интервюто Радев говори за кризата в автомобилната индустрия, войната в Украйна и въвеждането на еврото.

„Аз съм човек на дълга“

Наскоро подадохте оставка като президент на България – безпрецедентен ход. В същото време обявихте, че ще участвате в предстоящите парламентарни избори. Какви са плановете ви?

„Аз съм човек на дълга. През целия си живот съм служил на българската държава и на българския народ. Ситуацията в България е динамична и предизвикателна, както навсякъде по света. Отзовах се на призива на българските граждани да вляза в реалната парламентарна политика, да основа партия и да реализирам надеждата на хората – че България може да ускори европейската си интеграция и да стане модерна, демократична и свободна европейска държава.“

Радев заявява, че в България е имало масови протести срещу правителството, което според него обслужва определени олигархични интереси. „Искаме българските граждани да се чувстват абсолютно свободни, без натиск от олигархични интереси, и да могат да реализират потенциала си в производството, индустрията и услугите.“

За инвестициите на Rheinmetall

На въпрос за инвестициите на германски компании като Rheinmetall в България Радев отговаря, че това е както икономическа възможност, така и необходимост, продиктувана от сигурността.

Той разказва, че лично е разговарял с Армин Папергер (главен изпълнителен директор на Rheinmetall) по време на Мюнхенската конференция по сигурността.

„Това е решаваща стъпка – не само за въвеждане на нови технологии и стандарти, но и за стратегическото ни сътрудничество. Европа се нуждае от повече сигурност, по-силна отбранителна индустрия и повече научни изследвания в областта на отбраната.“

Според него България има традиции в отбранителния сектор и компаниите ѝ работят по стандарти на НАТО, включително в области като оптика, електронна война, дронове и системи срещу дронове.

Автомобилната индустрия и кризата в Германия

Германия е най-важният икономически партньор на България, като търговският обмен надхвърля 12 милиарда евро годишно.

Радев подчертава, че България е започнала „от нулата“ в автомобилния сектор преди 15– 20 години, а днес има 350 компании в този сектор с над 80 000 служители.

„Няма автомобил, произведен в Германия, без части или системи от България.“

Той отбелязва, че забавянето на германската икономика се отразява и на българските компании, но вижда възможност специалисти от автомобилния сектор да преминат към отбранителната индустрия, която в момента расте.

За Украйна и диалога с Русия

Радев заявява, че Европа трябва да засили отбранителните си способности, но също така настоява за повече дипломация във войната в Украйна.

„Без диалог архитектурата на сигурността ще се основава на съперничество и постоянно военно мислене. Трябва да мислим за мир.“

Той посочва, че европейски лидери като Макрон вече говорят за възобновяване на диалога с Русия и обсъждане на бъдещата европейска архитектура на сигурност.

За „Борда на мира“ на Доналд Тръмп

Радев критикува решението на българското правителство да се присъедини към инициативата, без да бъдат спазени всички вътрешни процедури и без ратификация от парламента.

Той подчертава, че всяко подобно международно споразумение трябва да бъде в съответствие с Конституцията и европейското право.

За еврото

Радев заявява, че е бил критичен към въвеждането на еврото, защото то засяга всички граждани и според него е трябвало да има референдум.

Еврото официално е въведено на 1 януари тази година.

Той подчертава, че правителството не е успяло да овладее покачването на цените след приемането му. Според българската статистика 30% от населението живее в риск от бедност или социално изключване.

„Еврото може да донесе инвестиции и отваряне на пазара, но трябваше да има защитни механизми за най-уязвимите.“

За членството на Украйна в ЕС

Радев заявява, че Украйна има нужда от подкрепа, но трябва да покрие ясните критерии за членство (Копенхагенските критерии).

Той подчертава, че страните от Западните Балкани чакат от десетилетия и не бива да бъдат пренебрегвани.

„Който покрие критериите – той е първи.“

Относно Северна Македония той заявява, че тя трябва да промени конституцията си и да включи българите като част от конституционно признатите народи, след което преговорите могат да започнат.

Материалът Румен Радев за Berliner Zeitung: Аз съм човек на дълга, цял живот служа на България! (ИНТЕРВЮ) е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ

Сподели сайта, ако ти харесва. Благодарим ти !