Можем ли да говорим за национално обединение, ако няма около какво да се обединяват децата ни още от училищната ни скамейка?
Ако не се възпитават в дух на национални ценности и идеали, в любов и лоялност към България? Могат ли децата ни да устоят на съблазните и натиска в глобален аспект, ако българските автори продължават да отпадат и да се маргинализират в учебниците по български език и литература? Ако историята ни продължава да се пренаписва и постепенно да гасне под системния натиск на нихилизма подхранван не само отвън, но и отвътре.
Време е да решим, бизнес ли ще бъде всеки да си печата някакви учебници, да пише и драска нещо вътре, както на него му изнася или както са му казали, или както са му платили, защото има и такива или каква история и литература изучават нашите деца ще бъде отговорна държавна политика на най-високо ниво.
Само и единствено държавата трябва да издава един учебник за всеки клас. Никой друг! Ако като нация и държава искаме да имаме бъдеще, да не изчезнем духовно и физически, трябва да осъзнаваме и носим своята отговорност. Не да пишем красиви неща вместо истината. Историческата памет е силна тогава, когато се крепи на истината. Говорих по темата с министъра на образованието и очаквам своевременни действия.
Поздравления на екипа създал филма „Девет глътки свобода“, посветен на избухването на Априлското въстание от 1876 г. в Ново село, чиято премиера се състоя в Българската академия на науките.