Синовете на големия ни актьор Георги Калоянчев със сигурност могат да говорят с часове за именития си баща. Но признанията, които прави сега Ивайло, със сигурност ще предизвикат широк интерес.
Големият син на легендарния актьор върна лентата назад, към детските си години, за да си припомни как татко му го е съветвал да се бие с чуждите деца, ако му дават такъв повод.
“Набиха ме веднъж на улицата. А той във входа ми се кара и вика: като бият теб, ще биеш и ти! И после на събрание на живущите в блока ни порицали. Как било възможно да има възпитани деца, когато родителите ги учат да се бият?!”, споделя в интервю за “Стандарт” той.
В спомените му присъстват и колоритни срещи на баща му с Тодор Живков, за когото се знае, че е обичал много да ходи на театър.
“Примерно, след премиерата на “Големанов” от Ст. Л. Костов ги събрал Тодор Живков и дълго мълчал, нищичко не казал. И така всички мълчат. И вика: усещаш една атмосфера, в която всеки момент той ще каже: вие какво правите тук? Хайде ти в Кърджали, ти в Сандански, ти еди къде си и закривам този театър.
И в тази напрегната атмосфера изведнъж Мара Малеева (съпругата на Живков) се обажда и казва: Защо бе, Тодоре, защо хората да не показват как са ставали министри едно време? Той се замислил и казал: Да бе, верно, то едно време е било това. Е, хе хе хе! Браво, много хубаво, много хубаво! И работата се разминала”, споделя Ивайло Калоянчев. И добавя още:
“И аз съм бил на сбирка с Живков на 60-та годишнина на баща ми. Тогава играхме “Г-н Балкански” от Георги Данаилов. Известно е, че Бай Ганьо е една от най-прочутите роли на баща ми. Пък аз играех в същата пиеса Данчо Харсъзина. Като ни събра след това Живков приказва, приказва, приказва…
Изкара, че икономически сме по-добре от японците. Това беше през 1985-та (4 г. преди промените). И казва: вижте Калоянчев, бе. Какво прави той? Подскача напред назад на 60 години. Аз нито подскачам, нито нищо, значи още мога да ръководя. Ха, ха, ха.”
На въпрос кои са били последните думи на Георги Калоянчев, Ивайло отвръща така:
“Не съм бил до него. Брат ми се обади по телефона, той беше при тях в “Лозенец”, с думите: “Татко си отива”. Веднага тръгнах от Банкя и… някъде по средата, спомням си, че на разклона за “Бояна” ми звънна и каза, че татко вече не е между нас. Беше 18 декември, 2012 г.. Не мога да помня какво сме си казали последно, тъй като не съм знаел, че ще е последният ни разговор. Хем си наясно, че човекът не е добре, хем не можеш да приемеш мисълта, че може да си отиде. Все мислиш, че ще стане чудо!
Усещам го непрекъснато. И на сцената… Знам, че гледа отнякъде. Ще видим”, завършва Ивайло./KingofNet.net
Блиц
Be the first to comment