Чакането свърши – кабинетът „Желязков“ най-накрая обяви кои инвестиции от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) няма да получат финансиране. Прегледът на напредъка по заложените мерки отне няколко седмици, в които министерствата трябваше да обобщят докъде са с проектите по плана, какво може и какво едва ли скоро ще бъде изпълнено в срока на плана – 31 август 2026 година. А сред причините за отпадането на част от процедурите е липсата на стартирало изпълнение, липса на договаряне или съществено забавяне на работата по проекти, чието изпълнение се очаква да надхвърли крайния срок на Механизма за възстановяване и устойчивост, обясниха от кабинета.

С отпадането на въпросните осем проекта за 1.02 млрд. лв. ще се намали рискът от поемането на допълнителна тежест от държавния бюджет, което може да бъде сериозна предпоставка за влошаване на фискалните параметри за 2026 година. С други думи, в тази ситуация няма да се налага тези проекти да бъдат плащани от бюджета, без да е ясно дали ЕК ще възстанови направените разходи, четем в „Капитал“.

И действително – най-логично е първо да бъдат финансирани приоритетните проекти, които са в най-напреднала фаза и имат най-голям шанс за реализация. Списъкът с отпадащите бе обявен от вицепремиера и министър на икономиката Томислав Дончев и колежката му от финансите Теменужка Петкова, но въпросът дали ще има още зачеркнати схеми и проекти остава. Към момента България е получила само едно плащане по ПВУ – за 1.3 млрд. евро при безвъзмезден бюджет от 5.6 млрд. евро. Заради протакането на част от обещаните на Брюксел реформи страната все още не може да стигне дори до втори транш, а крайният срок за възможност за плащания наближава.

За някои от отпадналите от ПВУ проекти е намерено алтернативно финансиране. За останалите ще се търси потенциална подкрепа в рамките на следващата Многогодишна финансова рамка от ЕК, стана ясно от думите на вицепремиера Дончев.

Списъкът с отпадащите инвестиции ще бъде изпратен до Брюксел за съгласуване през април. Но под заплаха остават още 22 други процедури за около 2 млрд. лв., които също са рискови за изпълнение от гледна точка на времето. Кои са те обаче към момента не е ясно. Това означава, че поне още няколко месеца стотици кандидати няма да знаят дали проектите им имат шанс за реализация или не. А това е проблем, който създава напрежение и носи разходи – най-малкото за банкови гаранции.

Какво отпада

Общото между „заличените“ проекти от ПВУ е, че те и в момента са наникъде – по някои не са стартирали процедури, други се обжалват, а трети са толкова закъснели, че на практика излизат извън всякакви срокове. От плана отпада проектът за производство на зелен водород с бюджет 64 млн. лв., както и инвестицията за комбинирано производство на топлина и електричество от геотермални източници за 343 млн. лева. Отпада и схемата, свързана с опазването на защитените зони от мрежата „Натура 2000“ за 30.4 млн. лв., тъй като по нея липсва договаряне и тече обжалване. Все пак обаче за този проект се предвижда изпълнение, но в рамките на програма „Околна среда“ 2021 – 2027, става ясно от съобщение на Министерския съвет.

Няма да се финансира и новата система за управление на влаковете, за която бяха предвидени 63 млн. лева. Премахната е и една от ключовите инвестиции за ВиК сектора, свързана с реконструкцията на пречиствателни станции, канали и други за малките населени места с между 5000 и 10 000 жители за общо 300 млн. лева.

Причината отново е в обжалването на голяма част от процедурите, а добрата новина е, че проектите все пак ще се финансират, но това ще стане по линия на програма „Околна среда“ (подробности четете на стр. …). Отпадат и инвестиции като модернизация на Центъра за аерокосмически наблюдения (110 млн. лв.), дигитализирането на регистрите на администрацията (61.8 млн. лв.), както и подобряване работата на спешния телефон 112 (46.6 млн. лв.). Последната инвестиция се проваля поради критичното забавяне при възлагането на основните обществени поръчки, с което срокът на договора се оказва извън периода на изпълнение на ПВУ.

Други над 20 проекта за около 2 млрд. лв. остават в „чакалнята“ и за тях тепърва ще се изяснява дали могат да бъдат спасени в зависимост от свършената работа, а напредъкът им ще се следи „на ежедневна база“. „Няма да правя стената на срама“, заяви вицепремиерът Томислав Дончев в отговор на въпрос кои са рисковите проекти. Все пак обаче се разбра, че единият е санирането – според Дончев първата фаза от безплатното обновяване на над 750 блока ще може да стане до края на август 2026 година. Втората фаза на санирането по ПВУ (която вече е с 20% съучастие на собствениците) ще се финансира по Националната програма през Българската банка за развитие, обясни вицепремиерът.

Реформи с неизвестни

За да може да продължи в следващия етап на плащанията, България трябва спешно да приеме отлаганите реформи. Част от тях са свързани с борбата с корупцията, обществените поръчки, личния фалит и др. Една от най-дискутираните промени е свързана с пълната либерализация на пазара на електроенергия, за която се говори от поне десет години – към момента тя е в сила, но има искания в парламента да бъде отменена.

Всички тези реформи трябва да минат през Народното събрание, а с разпускането на парламента и поредните избори в края на 2024 г. те така и не бяха гласувани в пленарната зала. Нещо повече – някои от тях като отделянето на активите на ЕСО и „Булгартрансгаз“ от БЕХ бяха директно саботирани. Холдингът бе на път да се раздели с двете дружества заради опасения за кроссубсидиране и в името на плащанията по ПВУ, но от ИТН и „Възраждане“ координирано не допуснаха това. Сега Дончев не влезе в конкретика по тази реформа, заяви единствено, че „либерализацията не е тема“, и обеща скоро да има „новини“.

Вицепремиерът Дончев е оптимист и смята, че ако България изпълни всички реформи, заложени по плана, в рамките на предвидените общо девет плащания, то тя ще има право на целия ресурс по ПВУ. Нещо повече – той ще бъде на разположение дори и някои от инвестициите да не са приключили в срок.

„Аз така чета европейското законодателство, че дори България да не е изпълнила всички инвестиции, тя не би следвало да връща средства. Тоест ние можем да се окажем в ситуация да получим повече пари, отколкото можем да инвестираме в този ограничен срок“ (до август догодина – бел. авт.), обобщи Дончев. Дали оптимизмът му ще зарази и администрацията и депутатите, от които се очаква ударна работа в следващите няколко месеца, е въпрос на време да си проличи. Засега сигурното е едно – пари ще има, но не се радвайте предварително. Защото може да не са за вас.

Батерии под въпрос

Една от процедурите с най-голям бюджет по плана е ReSTORE. Тя има впечатляващ бюджет от почти 1.2 млрд. лв. и е насочена към изграждане на национална инфраструктура за съхранение на енергия от ВЕИ. Прогнозите бяха, че с тези пари ще може да се осигурят над 6000 мВтч, а до крайния срок за кандидатстване – 5 декември 2024 г., към енергийното министерство бяха подадени 151 проекта за общо почти 5 млрд. лв. и над 9000 мВтч.

Сега, почти четири месеца по-късно, класирането на кандидатите продължава. Проблемът е, че за да отговорят на условията, десетки кандидати са „затворили“ в проектите си милиони левове (за гаранции, оценки, становища и др.), без да знаят дали продължават напред. Срокът за изпълнение е март 2026 г. и всяко забавяне от страна на министерството блокира реализирането на проектите и разколебава кандидатите.

Според информацията все още се водят преговори с ЕК конкретно за тази процедура, тъй като тя формално е в напреднал етап – има подадени заявления и вероятно готово класиране, но реалните срокове за изпълнение вече са критично кратки и може да се окаже, че повече от половината инвестиции ще прескочат крайния срок. Според това дали ЕК би удължила сроковете за изпълнение – примерно с 6 месеца, ще зависи и крайното решение дали мярката ще се прекрати, или ще се финансира.

Материалът Тесла с парите по ПВУ: Кои проекти отпадат? е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ

Сподели сайта, ако ти харесва. Благодарим ти !