Залезът на либералните тълпи

През последното десетилетие либералните тълпи – насъсквани от либералстващи инфлуенсъри, идеолози, медийни и корпоративни активисти – се превърнаха във форма на културен тероризъм. Под знамето на „толерантността“ те налагаха нетолерантност и крещяха срещу несъгласните на своя „майчин език“ – езикът на омразата. Под предлог за „инклузивност“ те изключваха всички, които не се подчиняват на новата цензура – политическата коректност. Токсична среда, в която несъгласието с либералната тълпа се наказва с „гражданска смърт“.

Истинската свобода означава правото да бъдеш различен. Но токсичната либерална тълпа ненавижда плурализма, а изисква подчинение и покорство пред самозваните си авторитети и техните обсесии. Те не спорят, а „канселират“ и дехуманизират. Не убеждават, а сочат с пръст. От реформатори се превърнаха в рекетьори – инструмент на страха, а не на прогреса.

Зад фасадата на либералните тълпи се крие патологично желание за власт – власт над езика, над мисленето, над нормалността. Това е новият авторитаризъм на нашето време – без казарми и оръжие, но с хаштагове и линч в реално време.

Само че понякога една обикновена реклама казва повече от сто политически декларации и още толкова социологически проучвания. Актуалната кампания на емблематичния моден гигант American Eagle със слогана „Sydney Sweeney has great jeans“ („Сидни Суини има страхотни дънки“) се оказа не просто отличен маркетингов ход. Превърна се в мащабна културна манифестация, в своеобразна „декларация на независимостта“. В мощна противоотрова срещу токсичните либерални тълпи, които през последното десетилетие не спряха да мародерстват и тормозят обществото в стремежа си да подчинят всичко и всеки на своя ценностен диктат. Един символен и категоричен удар срещу натрапваната от тях хегемония на фалшивата „пробудена“ (woke) естетика, която се опитваше да приспи нормалността. Естетика на маниакалните обсесии и джендър-сбърканящината, с които глобалисткият постмодернизъм искаше да колонизира съзнанието ни.

Какво виждаме в тази реклама? Две неща. Млада актриса с класическа женственост, далеч от агресивните медийни конструкции, които подменят понятието за жена. Не икона на woke кауза, не същество с неизяснен джендър, покрито с татуировки като новозеландски маор, със зелена коса и нос, продупчен от обеци. А образа на жена, която символизира традиционната американска идентичност. И второто – виждаме дънки. Този обикновен, но иконичен културен артефакт на американския дух. Дънките са демократичен и универсален код на свободата – от миньорите и каубойското ранчо, през хипи движението, до съвременния уличен шик.

Кампанията на American Eaglе всъщност се връща към онова, което Америка винаги е била – култура, изградена върху индивидуализма, къртовския труд, успеха и уважението към корените. „Great jeans“ не е само каламбур – това е препратка към генетичния код на Свободата, към автентичното, към американското – такова, каквото се разпознава по целия свят и пленява умовете и сърцата на поколения.

Тази реклама не се срамува от женствеността, от биологията, от реалността. Тя не борави със „социални конструкции“, а с истини и факти. И затова печели – отбеляза рязък скок в онлайн продажбите, корпоративните акции полетяха нагоре.

Така, пред очите ни, се разигра символичен сблъсък между два свята – светът от рекламата на American Eagle със Синди Суини от 2025 г. и светът от рекламата на Bud Light с трансджендъра Дилън Мълвейни от 2023 г. Първият е свят на идентичността, на реалността, на културната приемственост и естетическата цялост. Вторият – свят на идеологическа дехуманизация и лъжа, в който личността подлежи на заличаване, ако не приеме диктата на конюнктурната либерална догма. Именно този сблъсък показа кое резонира с масовото съзнание – American Eagle победи не с крясък, а с културен усет; не с агресия, а с естетическа истина. Светът на Bud Light, облечен в транс-активизъм и псевдоморално позьорство, се срина под тежестта на собствения си фалш и лицемерие.

Woke рекламата на Bud Light отчете двуцифрени спадове и доведе тази някога изключително популярна бира до истинска катастрофа – собственикът Anheuser-Busch InBev претърпя астрономически загуби, а над 60% от традиционните потребители на Bud Light заявиха в проучвания, че се чувстват „объркани или обидени“ от посланието на кампанията. Не защото някой иска да лиши транс активистите от право на изразяване и присъствие. А защото се опитваха силово да монополизират публичното пространство с помощта на корпоративния конформизъм, потискайки всяко алтернативно послание като „ретроградно“, „неправилно“ и „дискриминационно“.

Модата не е просто пазар. Тя е и културно огледало. И когато това огледало започне да отразява безумия, народът му обръща гръб – не с гняв, а с пренебрежение. И замахва с „невидимата ръка“ на пазара. Кампанията на American Eagle със Сидни Суини е знак, че американската нация излиза от стъписването пред агресията на либералните тълпи. Времето на маркетинга чрез морална надменност и социално инженерство отминава. Хората искат истински символи, които не се срамуват от себе си. Затова Сидни Суини и нейните „great jeans“ са повече от добра реклама – те са свидетелство, че битката за Свободата не е загубена.

Мащабният отзвук и проникване на тази рекламна кампания, както и масовата и ентусиазирана подкрепа за нея, показва недвусмислено, че крясъкът на либералните тълпи, който довчера съсипваше безогледно човешки съдби и корпоративни репутации, днес вече има маргинално значение. В този смисъл „Сидни Суини има страхотни дънки“ има ефект и на ново културно себеутвърждаване. Защото е заредена със същия импулс, който лежи в основата на американската национална традиция – свободата на личността срещу идеологическата тирания. Припомня, че истината продава; че красотата не е престъпление и че свободата не е собственост на истеричните малцинства от фанатизирани и агресивни либерални морализатори и woke-активисти.

Днес сме свидетели на залеза на либералните тълпи не като политическа група, а като психосоциален феномен, който натрапи своите фрустрации и нагони като норма на социален престиж и социално действие. Тези тълпи, захранени от постмодерната фразеология за „социална справедливост“, се опитаха да осъществят своеобразен либерален „глайхшалтунг“ – онази силово налагана унификация на обществото от времето на националсоциализма. Те искаха свят без инакомислие и без нюанси. Свят на тотално отричане на реалността в името на въображаеми конструкции и колективни емоции. Въобразен свят, откъснат от ценностните котви, които формират човешкото битие от хилядолетия – Бог, семейство, родина. Свят, в който да си бял, хетеросексуален и патриот, да се гордееш, че си истински, а не въображаем мъж или жена, е „расизъм“ и „екстремизъм“, който подлежи на изкореняване. Под маската на „социална справедливост“ те превърнаха социалните мрежи в арена за линчуване, корпорациите – в платформи за идеологическо насилие, а културата – в поле за автоцензура.

Но като всяка тълпа и либералната тълпа има една фундаментална слабост: тя не мисли, а се движи от емоционални импулси. И когато се изчерпа поредният патос, който я мобилизира, а все повече хора се изморят от постоянната принуда да бъдат „правилни“ и „одобрявани“ от либералната тълпа, за да имат право на обществено съществуване – тогава започва завръщането към нормалността. В началото на това завръщане беше доктрината „Тръмп“.

Автор: Доц. д-р Борислав Цеков, Консервативен форум
Анализът е публикуван във в. „Труд“

Материалът Залезът на либералните тълпи е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ